КОЛКО ОБЩЕСТВЕНИ ДА БЪДАТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ МЕДИИ?

0
687
/Доклад на конференцията, посветена на медиите и прехода, организирана от Нов български университет/ Abstract

Доклад на конференцията, посветена на медиите и прехода, организирана от Нов български университет

 В годините на прехода се създаде практиката обществото да се управлява през медиите. Така те поеха прекалено голяма отговорност, като се натовариха с неприсъщи функции. Появиха се и други тенденции – опити да бъдат управлявани самите медии във вреда на гражданското общество. Плурализмът на гледните точки, обективността в излагането на фактите, са задължителни за медиите, независимо дали ги определяме като обществени или търговски. 

Съзнателно бягам от идеята да правя обстоен анализ на случилото се в медийната среда в годините на прехода. Затова и не бих искал да нарека доклад кратките си бележки.
Икономическата криза прегази много от ценностите на гражданското общество. Тя позволи на политици и бизнесмени доста безцеремонна да влязат в нея. На безценица бяха изкупени медии и медийни активи. Появяват се нови скрити зависимости. И ние сега сме изправили нашите читатели, слушатели, зрители пред абсурдна ситуация – за да се приближат до истината по даден проблем да търси все повече медийни източници. От една страна това е позитивна тенденция, ние развиваме аудиторията си, но от друга е симптоматична за сериозни дефицити в самите медии.
В годините на прехода се създаде практиката обществото да се управлява през медиите. Така те поеха прекалено голяма отговорност, като се натовариха с неприсъщи функции. Появиха се и други тенденции – опити да бъдат управлявани самите медии във вреда на гражданското общество. С изненада чувам нееднократно как представител на медийната регулация твърди, че частните медии не са задължени да спазват плурализма. Как така? Не е ли това извинението на медийната регулация? Плурализмът на гледните точки, обективността в излагането на фактите, са задължителни за медиите, независимо дали ги определяме като обществени или търговски. В противен случай излиза че едни медии, наречени обществените медии, са длъжни да казват истината, а търговските – не. Може би и затова имаме два Етични кодекса на медиите. Медиите са обществен актив и обективността им, прозрачността на тяхната собственост и прозрачността във финансирането им са задължителни според европейските стандарти.
Това са базови правила за медиите като изразители на общественото мнение. И ако човек от медийната регулация твърди обратното, значи ние имаме сериозни дефицити в медийната регулация, което не е откритие. Всъщност това твърдение изразява друг проблем – ние имаме свръхрегулация в обществените медии и неясна регулация в търговските медии. И ако представител на медийната регулация твърди, че етичните изисквания не важат за всички, значи необходимостта от саморегулация става спешна. Необходим е нов медиен закон, който да или трябва да спре сриването ни в дъното на таблиците за медийните свободи, или да ни остави смело да продължим надолу.
Когато поставям този въпрос, със загриженост гледам назад. Именно регулацията, грубата политическа намеса през нея предизвика острата криза в БНР през 2000 г. и се тревожа че тя отново може да ни върне натам. И когато регулаторът, определен като обществен, а назначен с политически квоти, дели журналистите и свободите на „леви“ и „десни“, маршируването може да ни прехвърли отново от Площада на свободата към Площад „9 септември“. Спомням си как при едно обсъждане представител на регулатора заяви че във финансирането на едната медия има „излишъци“, а в другата „недостиг“, за да обслужи линия на послушание чрез издърпване на моркова. Тези двойни стандарти, резултат от некомпетентност или конюнктурно отношение доведоха до това, че БНР, която технически и технологично бе доста напред, сравнена с другата обществена медия – БНТ, а и в сравнение с други обществени медии в Европа, сега е извън плановете за цифровизация на излъчванията. Същевременно и БНТ не е щастлива от начина, по който бе включена в цифровизацията. Сега изведнъж откриваме, че радиото изостава с цифровизацията на излъчванията, а телевизията не се е откъснала много напред. Отново вина и виновни няма. В резултат на некомпетентна оценка и намеса по развитието на предавателните мрежи, сега по границите на страната особено на югозапад, след спирането на излъчванията на средни вълни на националното радио, нашите граждани приемат само чужди радиостанции. Впрочем ние сме единствената страна в Европа, където обществените медии нямат контрол върху собствеността на предавателната си мрежа.
Колеги, в дефинициите на Съвета на Европа, в решенията на Комитета на министрите ясно е подчертано, че начинът на финансиране на медиите не определя техния характер. Здравето на обществените медии определя температурата на гражданското общество. Стига обаче да са изградени достатъчно гаранции за техния статут и независимост от политически и икономически влияния, за свободата на словото, плурализма на гледните точки и обективността. Икономическата криза принуди и редица държави в Европа да се върнат към държавно финансиране на обществените медии. Но икономическата криза ни изправи пред абсурдния въпрос: Колко обществени да бъдат обществените медии и как да бъдат финансирани, след като е ясно, че възможностите на държавата също отслабват. Същевременно прекомерната роля на държавата може да направи обществените медии зависими от политическата конюнктура.
Какво е предимството на обществените медии в новата среда? Те, според Съвета на Европа, трябва да бъдат многопрограмни медии с гарантирани възможности да развиват разнообразни обществени формати. Същевременно те трябва да разполагат с ресурс и потенциал да експериментират с нови услуги, да развиват нови медийни платформи в интерес на обществото и развитието на медийната среда. Те разполагат с богато съдържание, а борбата за аудиторията е повече борба на съдържанието, отколкото на технологиите. Обществените медии имат мисията да продуцират, да излъчват в ефир, да издирват и издават култура, музика, образование, документалистика. Ако имате технология, но нямате съдържание, съдържанието губи значение.
Има една измислена конкуренция между търговските и обществените медии. Смея да твърдя, че те се борят за различни аудитории, макар и те да имат преливни точки помежду си. Няма да влизам обстойно и в темата дали социалните, новите медии, ще изместят традиционните или обществените медии. На страната на обществените медии са задълженията за обективност и плурализъм, проверка на истинността и обективността на фактите, редакционна и законова отговорност, правила, открит и широк достъп на всички платформи за приемане и разпространение. Така че аудиторията има избор и ще го направи според вкуса и очакванията си. Но този избор трябва също да бъде гарантиран. В годините на прехода повечето от медиите, които тръгнаха като обществени, бързо се оттеглиха от този скъп ресурс. Усилията се прехвърляха към форматирани медии. Затова запазването на политематичността и разнообразието на програмните линии се превръща в отговорност и борба за формиране на система от ценности и знания.
Има остра нужда от нов медиен закон, даже два – един устройствен закон за обществените медии и един общ закон за всички средства за информация, които биха могли да бъдат определени като медии. Това означава по-ясни законови правила, засилване чрез консолидиране на саморегулацията, създаване на обществени и граждански квоти в медийната регулация, ако тя бъде запазена в сегашния й вид. Възниква и въпросът кой да пише и как да стигнем до този закон. В годините на прехода едни и същи хора работиха над закона и често те извършваха в негово име регулацията. Тогава няма защо да се сърдим на резултата. Очевидно е, че в подготовката на закона трябва да се включат самите медии, неправителственият сектор, държавата като гарант срещу деформациите, експертите от научните среди. Този закон трябва да дефинира изискването кой и при какви условия може да придобива обществени активи (медии) и какви правила трябва да спазва при управлението им.
Валери ТОДОРОВ

Коментари

comments