ЗА ИСТИНАТА И ПОСТИСТИНАТА* В МЕДИИТЕ: ОТКРИЙТЕ РАЗЛИКАТА

0
732

Добра реклама дръпнаха на Салво Риина и книгата му RIINA. Family life българските медии. Осем-девет месеца след скандала в Италия по повод както излизането на тези спомени, така и на интервюто с техния автор пред журналиста Бруно Веспа, нашите журналисти надушиха, че това може да е „рейтингово“ и му дадоха думата.

Скандалът в Италия наистина бе огромен, защото там има памет за извършеното от бащата на Салво Риина – Салваторе (Тото`) Риина. Аргументите на тези, които защитаваха правото на младия Риина бяха: „да чуем и другата гледна точка“. Е, чухме я. Стана ясно, че синът обича баща си, че е имал спокойно детство и нормално семейство. Че първата си присъда Тото` Риина получава за нещо изключително „банално“ по мнението на младия Риина, сбиване, при което баща му убива противника си, негов връстник. Че от десетте божи заповеди най-му допада тази за „почитай баща си и майка си“, но другата, „не убивай“ не му изглежда много смислена. Че точно заради „почитай…“ няма как да осъжда баща си за стореното от него, но иначе почита всички мъртви. Навярно и това идва от примера на стария Риина, който полага сериозни усилия да умъртви максимален брой от враговете си, за да не се товари с вредното за организма чувство на омраза. Само през „втората война на мафията“ 1978-1984 година жертвите са между 400 и 1000. Голямата разлика в предполагаемите жертви е защото повечето трупове изчезват, разтворени в киселина. Говорим за хора, които също са членове на Коза Ностра, просто са от кланове, които застават на пътя на Тото` Риина към абсолютната власт в организацията. За противниците на Звяра – един от прякорите настария мафиот, ситуацията наистина е както казва Леонардо Шаша: „В определен момент не надеждата умира последна, а последната надежда е да умреш“.

Избитите служители на правосъдието също са стотици. Имената им се знаят, а на местата, където са били ликвидирани, има паметни плочи. Спомням си как някак виновно се затваряха в себе си моите приятели от Палермо, когато погледът ми се спираше на подобна плоча.
Когато влиза в сила известният член 41 bis, предвиждащ строга изолация за затворници с тежки присъди и доказани връзки с организираната престъпност, Коза Ностра обявява война на Държавата. Във Флоренция, в историческия център, избухват почти 200 килограма тротил. Нанесени са щети на сгради, паметници на културата – като точно това е целта на атентаторите. Петте човешки жертви, между които едно бебе и деветгодишно момиче, са страничен резултат. Същата година – 1993, няколко месеца по-късно, в Рим има още два атентата срещу исторически сгради, а след това има взрив и в Милано, където също има жертви.

След Интервюто на Бруно Веспа по RAI, в Италия се появиха надписи „Веспа – говорител на мафията“. Не може да се отрече все пак, че професионализмът на Веспа показа нещо важно – зад стъкления поглед на младия Риина няма и помен от разкаяние. Няма и никакво притеснение да излъже. Журналистът Джузепе Рицо отбелязва, че на 226 страници, колкото е книгата на младия Риина, думата „мафия“ е спомената 9 пъти. Това не е разговор за мафията. Младият автор е искрен и яростен единствено, когато говори за така наречените „pentiti“, разкаяли се мафиоти, решили да сътрудничат с правосъдието. Като и там констатациите и преценките му са далеч от истината.

За мафията трябва да се говори, но е много важно кой ще е събеседник. Книгите на Фалконе, Салваторе Лупо, Елвио Фасоне, Джан Карло Казели, Алфонсо Сабела, Марция Сабела – това са задълбочени, сериозни погледи и размисли, изследване на една организация, която не е лесна нито за разбиране, нито за обясняване, но чието влияние с годините не е намаляло. Всякакъв друг подход е или бездарие, или безотговорност. И тогава отново ще трбява да си спомним думите на големия сицилианец Шаша: „Народът си беше рогоносец и рогоносец си остана: разликата е, че фашизмът опъваше само едно знаме върху рогата на народа, докато демокрацията оставя всеки да си избере цвета, който му харесва…“

 

Таня Кольовска

*Постистина, Post- truth-дума на 2016-а, определена от Оксфордския речник. Използва се в обстоятелства, когато обективните факти оказват по-малко влияние върху общественото мнение от емоционалните внушения

 

Коментари

comments