„Четири световни имена се присъединяват към нас с откриването на новия сезон“ каза маестро Пламен Карталов, Имам голямата чест да представя маестро Даниел Орен, Анна Пироци, Хорхе де Леон, пътува към нас и Роза Феола. Всички тези имена да бъдат част от сърцето на софийската опера с откриването с „Турандот“. Имам гордостта и щастието да благодаря на тези велики артисти, че са вече част от нашия театър.“
Удоволствие беше на пресконференцията преди премиерата да чуеш откровенията на тези големи артисти за великата магия на оперното изкуство както и за осъзнатото музикално родство между българските и италианските оперни творци през годините. Възхитата от великите български гласове, с които италианските творци са работили на различни оперни сцени от които са се учели през годините, самите те са големи, утвърдени имена на световната оперна сцена днес, беше искрена и трогателна. Това бе пример за истинска духовна близост, породена от разбирането и отношението към музиката, към дарбата да я интерпретираш с уважение към създателите и към тези, доказали своите възможности преди теб.
Даниел Орен е роден в Тел Авив, учи пеене, пиано и виолончело от дете. На 13 годишна възраст неговият талант е международно признат: избран е от Ленард Бърнстейн да изпее солото на „Чичестърски псалми“ на живо по израелската телевизия. (1968 г.) На 17-годишна възраст учи в Берлин в „Hochschule“, през 1975 г. получава първа награда за диригенти – „Херберт фон Краян“, през 1978 г. е назначен за музикален директор на Римската опера. Той е музикален директор и в театър „Верди“ в Триест, в театър „Карло Феличе“ в Генуа, в театър „Сан Карло“ в Неапол.
Днес Даниел Орен е световно признат за уникалните интерпретации на Джузепе Верди и Джакомо Пучини. Работил е с някои от най-известните оперни певци в света: Алфредо Краус, Хосе Карерас, Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Мирела Френи, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Марсело Алварес.
От 2007 г. е артистичен директор на театър „Джузепе Верди“ в Салерно.
През 2019 г. е назначен за музикален директор на оперния фестивал Арена ди Верона.
Даниел Орен:
-Тази велика опера на Пучини е изключителна радост за мен да я дирижирам. За мен, Пучини е един от най-великите гении компзитори на свето време и отделно, че се чувствам много близък до неговата музика. Моят дебют е с „Манон Леско“ в Рим, когато бях 22 години, а главната роля изпълнявше голямата Райна Кабаиванска. И от този момент се създаде една професионална любовна история между мен и нея. За мене тя бе главната героиня в продължене на 25 години. Винаги съм искал с нея да работя. Бяхме една артистична постоянна двойка. Трябва да кажа, научих твърде много от Райна.
Кое прави тази опера да е толкова велика? Всички опери са за любовта, за ревността, приятелството, но кое кое прави „Турандот“ велика? Всички обичат да мразят принцеса Турандот. Всички очакват да видят как тя ще бъде прекършена. Винаги говорят за нея че е студена, лоша принцеса, че недопуска компромиси -така е. Но мисля, че Пучини, като един гений е открил, че това е символът на жената, която търси любовта, но знае, че никога няма да я достигне.Това е причината, за магията на музиката на Пучини. Какво е по-човешко от това? И не е случайно, че операта се казва Турандот, не Калаф или по друг начин. Той, Пучини, е видял във тази драма жената, която никога не ще познае истинската любов.
В България дойдох когато бях диригент в Рим и в Неапол за да търся музиканти за оркестъра, защото тогава в Италия оркестрите бяха много зле. От тук взех български музиканти. Сега много благодаря на маестро Карталов, че ме покани в София. Трябва да кажа, че работим с него много добре, той е един от малкото мъже на операта, който обича музиката. Странно е това, което ви казвам, защото който се занимава с опера трябва да е обича музиката, но за съжаление, днес вече не е така. Това, което се случва по света и по-конкретно засяга режисьорите, те не обичат нито Пучини, нито Верди, нито Белини. Нито музиката, нито гласовете. И да намерим човек на изкуството като маестро Карталов, за мен това е едно богатство. Трябва да кажа, че се чувствам прекрасно с оркестъра тук, мисля, че има една голяма страст от страна на всички, а без страст музика е може да се прави. Да се създава истинска музика, не да се прави нещо рутинно. Тук има невероятна любов към музиката. Аз удължих репетицията с пет-шест минути и никой нищо неказа. В другите части на света дори да остават 2 минути, прекъсват ме. Тук това не се случи. Но мисля, че е единственото място на света. Защото работата на музиканта не е работа на чиновническа, ние сме се посветили на музиката.
Аз съм изключителен късметлия още повече, че имаме невероятен състав. Един от най-добрите състави, който днес може да бъде направен. И за Турандот за мен най-великата в този момент е Анна Пироци. Хорхе де Леон също, той е уникален, има точния колорит, защото днес на мода по света е тенорите да пеят малко в стилистиката на „Севилския бръснар“ или пък на „Отело“. А Хорхе има точните глас и колорит да пее Калаф. А като Лиу имаме една прекрасна Роза Фиона, която пя в Ла Скала. Няма много за пеене в тязи роля, но трябва да пее като ангел, да има полутонове, колорит. На всичките репетиции обичам да повтарям: колоритът, цветовете, които имаме ние в музиката, са повече от това, което има един художник на своята палитра. И естествено Лиу трябва да си играе със всички тези цветове – с полутоновете. Не всички го знаят или умеят да го чуят. Именно за това човек за ролята на Лиу трябва да има полутоновете на Райна Кабаиванска, която бе единствена, но тя е уникална. Аз наистина не знам как го прави. Техника, добре, но никой друг няма да успее да го направи както Райна. Райна си е Райна. Много се радвам, че тя ще е тук. Тази среща, която имах преди два дена с нея беше много вълнуваща.На мен тя ми е дала много.
Мнго съм работил и с Гена Димитрова. Тя имаше имаше неповторим глас с такъв център, аз не съм чувал такъв друг. С нея правхме много неща имаше глас огромен, като църква, но можеше да намери много нюанси. Никой не може да направи си бемол в пианисимо, а тя успяваше. Аз усещам, че и сега е с нас.
Всички тези велики български изпълнители и те са с нас. Гяуров по същия начин… Последните неща които направихме заедно „Бохеми“, а първата „Бохеми“ ми беше с Франко Дзефирели …
Искам и да работя с Красимира стоянова, тя пее като ангел.
Анна Пироци:
-За пръв път съм в София, разбира се, познавам много колеги българи, всички са с невероятни гласове, най-вече съм изключителен почитател на Гена Димитрова от която съм се учела и ми е била пример. Обичам Гена Димитрова, да мога да запея тук, всъщност, с нейните костюми в същата продукция е много вълнуващо и огромна отговорност. Със сигурност не ще достигна никога нейния глас дори не искам да я имитирам, аз ще си пея с моя глас. За мени е огромна чест. Усещам, че тя е с нас.
От Райна Кабаиванска и българските баси съм се възхищавала, надявам се да съм на висота и аз. С маестро Орен, с когото много съм работила, винаги е удоволстве да бъда изпълнител. Той обича гласовете и винаги разполага на първо място гласа, помага ти да пееш и да покажеш всички нюанси а гласа си. С Хоре де Леон тъкмо направихме в Мадрид наскоро една „Турандот“, така чесъщо се познаваме. Изключителен колега и изпълнител. Щастлива съм че успях да намеря време да дойда в София.
Много благодаря на маестро Карталов и за начина, по който направи режисурата на тази „Турандот“. Щастлива съм, че е класическа исъм изненадана и оценявам най-вече финала. Не завършва с обичайната сватба и щастие. Завършва по начин, по който се разбира, че Турандот е много натъжена от смъртта на Лиу, и не може да бъде щастлива – да, намерила е любовта, но болката остава.
Турандот не е толкова лоша.(смее се)
Хорхе де Леон:
– Да, Ана е изцяло права, Карталов прави невероятно нещо, защото във финала по прицип Лиу изцяло изчезва, никой не говори за нея. Но с този финал Лиу е там, на сцената. Това е прекрасно. Тук открих колеги, съставът е невероятен. Харесвам Калаф, той е като мен испанец… Всички чакат Nessun dorma и това е една голяма отговорност и благодарение на маестро Карталов и маестро Орен завършваме с един фантастичен вълнуващ класически финал.
Щастлив съм да бъда в прекрасна София.
