Предизвикателствата пред цифровото десетилетие 2025 в България

0
202

България разполага с добре развита инфраструктура за свързаност и засилва ролята си в критичните технологии като полупроводници и квантови изчисления. Потенциалът ѝ за конкурентоспособност обаче е възпрепятстван от фрагментирана екосистема; постоянни пропуски в научноизследователската и развойна дейност; слаби иновации и усвояване на технологии от МСП и от стартиращи предприятия, както и от опасения за киберсигурността. Въпреки че страната напредва в предоставянето на цифровите обществени услуги, остават предизвикателства по отношение на цифровите умения, приобщаването и интегрирането на устойчивостта в цифровата ни инфраструктура.

Приносът на България към цифровото десетилетие е умерено амбициозен, с 12 национални цели, половината от които са съобразени с целите на ЕС за 2030 г. Страната следва добре своите траектории, като 75% от тях са по план (въз основа на траекториите за 2024 г., установени за 8 от 8 анализирани ключови показатели за ефективност (KPI)).

България не е отговорила на 13-те препоръки, издадени от Комисията през 2024 г. чрез нови мерки.

Страната се отличава с разпределението на 5G спектър и постепенно преодолява географските различия в достъпа до високоскоростна свързаност. Докато цифровизацията на предприятията напредва особено в областта на внедряването на изкуствен интелект, цялостното въвеждане на напреднали цифрови технологии остава под средното ниво.

Неотдавнашни действия като например стартирането на фабрика за изкуствен интелект в София Тех Парк потвърждават амбицията на България да подобри своята технологична екосистема. Въпреки продължаващата си зависимост от китайските телекомуникационни компоненти България ориентира своите цифрови политики към по-голям суверенитет чрез укрепване на европейските партньорства в критичните технологии.

Според проучване на Евробарометър от 2025 г. за Цифровото десетилетие 76% от българските граждани смятат, че цифровизацията на ежедневните обществени и частни услуги улеснява живота им.

Що се отнася до действията на публичните власти, 86% смятат за важно да се противодейства и смекчава проблемът с фалшивите новини и дезинформацията онлайн, а по отношение на конкурентоспособността 82% смятат за важно да се гарантира, че европейските компании могат да растат и да се превърнат в „европейски шампиони“, способни да се конкурират в световен мащаб.

Разделите на доклада за цифровото десетилетие съдържат подробна  информация за:

Конкурентоспособен, суверенен и устойчив ЕС, основан на технологично лидерство

Защита и овластяване на гражданите и обществото в ЕС

Използване на цифровата трансформация за интелигентна екологизация

Национална стратегическа пътна карта за цифровото десетилетие

Финансиране и проекти в цифровата област

Цифрови права и принципи

Препоръки

Цифровизация на МСП и внедряване на напреднали технологии:

Подобряване на бизнес климата и инвестициите в научноизследователската и развойна дейност, по-специално укрепване на публичната научна база на България и нейните връзки с бизнес екосистемата, като същевременно се стимулират частните усилия за научноизследователска и развойна дейност чрез добре калибрирани инструменти за обществена подкрепа.

Изкуствен интелект: Продължаване на инициативите за насърчаване на разработването и внедряването на изкуствен интелект с акцент върху сътрудничеството, етичните съображения и съгласуването на политиките с ЕС в различните сектори.

Основни цифрови умения: Използване на силните резултати на жените в областта на основните цифрови умения, за да се намалят неравенствата, свързани с образованието, възрастта и географията и да се повиши общото ниво на цифрова компетентност.

Приоритизиране на целенасочените инвестиции в обучението на учители, в реформата на учебните програми и в развитието на цифрови и зелени умения.

ИКТ специалисти: Разработване на ясни, целенасочени мерки, които да помогнат на компаниите да наемат ИКТ експерти в по-слабо населени райони.

Разработване на стратегия, която да взема предвид по-широки фактори като инфраструктура, икономически условия и мобилност на изследователите, и определяне на най-ефективните стратегии за финансиране. Разширяване на обучението по ИКТ и увеличаване на броя на жените специалисти по ИКТ, за да се помогне за преодоляване на разликата и по-голямо приобщаване.

Киберсигурност: Увеличаване   на усилията в областта на киберсигурността, по-специално чрез подкрепа на разработването и внедряването на капацитет за киберсигурност и чрез повишаване на осведомеността сред частните и публичните организации.

Ключови обществени услуги: Продължаване на усилията за подобряване на прилагането на цифровите технологии и удобството за ползване на публичните процедури и за намаляване на административната тежест, също чрез разширяване на използването на електронна лична карта. Справяне с продължаващите обществени и регионални дисбаланси в предоставянето на онлайн услуги например чрез сътрудничество с местните заинтересовани страни. Поставяне на фокус върху увеличаването на броя на цифровите обществени услуги за гражданите, особено в областта на трансграничните услуги.

Електронно здравеопазване: Осигуряване на навременна и пълна наличност на всички видове медицински изображения чрез платформата и приложението за електронно здравеопазване и предоставяне на ясна информация на обществеността. Разширяване на онлайн достъпа до данни за електронно здравеопазване за цялото население. Въвеждане на технически функционалности, които упълномощават лицата да имат достъп до тези данни от името на други. Засилване на комуникацията за повишаване на осведомеността за функционалностите на платформата особено сред уязвимите групи.

Фиксирана и мобилна свързаност: Увеличаване  на покритието както на VHCN/FTTP, така и на 5G и ускорено внедряване  в слабо населените райони. Продължаване на инвестициите за консолидиране на силната позиция на България, особено в разгръщането на 5G.

Зелен и цифров преход: Създаване на ясни механизми за измерване и насърчаване на екологичните ползи от цифровите решения в различните сектори. Извършване на допълнителна работа за пълно интегриране на зелените и цифровите приоритети в стратегията за развитие на страната чрез по-добро съгласуване между политическите програми, разпределението на финансирането и ангажирането на частния сектор.

 

Ключови индикатори  на цифровото десетилетие                            България              ЕС Цел на цифровото десетилетие до 2030 г
 DESI 2024/за 23 DESI 2025/

за 24

Годишен напредък Национални траектории

2024

DESI 2025 Годишен напредък БГ ЕС
Фиксирана мрежа с много голям капацитет (VHCN) 88,6% 90,4% 2% 93% 82,5% 4,9% 100% 100%
 Оптика до помещенията (FTTP) покритие                      88,6% 90,4% 2% 93% 69,2% 8,4% 100% –
Общо 5G покритие 78,9% 81,3% 3,1% 91% 94,3% 5,9% 100% 100%
Периферни  възли/приблизително 5 10 100   2257 90,5 – 10000
МСП с поне основно ниво на цифров интензитет – 49,9% 2,9% – 72,9% 2,8% 60% 90%
Облак 14,2% – – – – – 15% 75%
Изкуствен интелект 3,6% 6,5% 78,7% 5% 13,5% 67,2% 11% 75%
Анализ на данни  21,9% –  – – – – 9% 75%
ИИ или облак или анализ на данни 29,3% % – – – – – – 75%
Еднорози 0 0   – 286 4,4% – 500
Поне основни цифрови умения 35,5% – – – – – 52% 80%
ИКТ специалисти 4,3 % 4,6% 7 % 4,2% 5% 4,2% 5% 10 %
Уведомление за e ID схема   да            
Цифрови обществени услуги за гражданите  67,5 68  0,8 83 82,3  3,6 100 100
Цифрови обществени услуги за бизнеса 91,9 94 2,4 92 86,2 0,9 100 100
Достъп до електронни здравни досиета 77,2 87,5 13,3 82,8 82, 4,5 100 100

 

Източник: https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/node/13711/printable/pdf

Коментари

comments