ДА ИЛИ НЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ МЕДИИ

0
1060

Мандатите на ръководствата на БНР и БНТ изтичат,  предстои завъртане на рулетката за  избор на нови членове, включително председател на регулаторния орган СЕМ, ето защо темата за бъдещето на  националните телевизия и радио взе да изскача оттук-оттам. По начините на поднасянето й може да се гадае кой какви страхове им  или какви сметки крои. Например раздухването на пушилката за сливане на двете медии умишлено пречи на анализа за реалното им състояние, да се намери адекватен отговор защо БНР затъна в управленска криза, а БНТ не излиза от финансова, защо развихрилите се скандали не дадоха обяснение гарантиран ли е плурализмът в тях, дърпа или не някой конците на медиите, които би трябвало да обслужват единствено обществените интереси при положение, че ръководството им е избирано и  са надзиравани от орган, посочен с политически квоти.

Истината е, че обществени медии на практика няма. Има по-скоро държавни, на които държавата отпуска финансиране и когато реши, може да го свие или, не дай си боже, спре. Това е така, защото общественият им статут е неизяснен. Съществуват, без  да е формулирана обществената им поръчка, заради която двете медии би трябвало да поучават своето обществено финансиране, т.е. без сключен обществен договор.
Това е най-важният въпрос, който все не излиза на дневен ред  или потъва в разногласията на нарочно организирани  и енергично манипулирани псевдодискусии.
На базата на какви критерии  се осъществява избор на управленски екипи тогава? Всеки избор на началства е  като стрелба в тъмното – може да е попадение в десятката, но може да е и пълен провал. Защото така е удобно за  вадене от задния джоб препоръчани имена на удобни персони, които да се настанят в управленски кресла, нищо, че може и да нямат  грам понятие защо и как да управляват, както наблюдаваме напоследък. Кой да им търси сметка, че са готови да  харчат парите на данъкоплатците за абсурдни начинания. Като например да планират намерения за откриване на  радиостанции я в Чикаго, я в Молдова – в ерата на Интернет и цифровите технолигии. когато  би трябвало тъкмо обратното, като ВВС например, която съкращава ефирните си програми  и ги качва в мрежата,  заради осигурения достъп отвсякъде и защото е  по -евтино.

Какво е това обществена мисия и защо е условието, без което не могат  обществените медии ?
Някои са готови да кажат – нали  имаме Закон за радиото и телевизията. Не е ли достатъчен? Да, в него са намерили място общите изисквания към доставчиците на обществени медийни услуги, но някои от тях вече са архаизъм от гледна точка на дигиталното битие на медиите и има например текстове като този в  чл.19б, т.7: „репортаж не може да бъде излъчван повторно“.  Във времето на нелинейните услуги, сайтове, платформи, когато качването на материалите в нелинеен вариант е част от новата култура на потребление – където и когато пожелаеш? Санкции няма, защото и интернет няма и не съществува според този остарял закон.
Законът, освен че формулира избор и управленска структура на СЕМ, както и на двете медии, отдавна не се отнася само до общественото  радио- и телевизионно разпръскване, а включва  и частните оператори. Т.е. занимава се с раздаване на лицензии  за аналогово излъчване. Ще отворим само скоба,  да подчертаем, че аналоговото излъчване, според европейските разпоредби, трябваше да приключи 2017-а  и въпреки че засега само Холандия е изключила FM честотите си, цифровото бъдеще щем не щем, като цивилизацията, както казваше Йордан Радичков, ще допъпли и до нашите краища.
Интересно е също, че по отношение на конституирането на СЕМ,  Конституционният съд  отдавна  има становище  -№21/14.11.1996 г. ,  че не е конституционносъобразен, защото изборът на членове става след номинация по  политически и президентски квоти.

Следователно  имаме орган, който би трябвало да се занимава с изпълнението на обществената поръчка на обществените медии, но обществена поръчка няма. А нароченият за обществен орган по същество не е такъв.  В  Германия  например, той се сътои от над 70 представители на всички прослойки и обществени групи, у нас е свит до 5 –има.  Пет души се явяват  гарант за обществените интереси и избират ръководствата на двете медии, при липса на разписани правила и критерии. Като добавим, че в петорката често се превъртат едни и същи хора, основателно си задаваме  въпроса колко дълго може да издържи това статукво или колко дълго двете медии могат да играят ролята на обществени, притиснати  в менгемето на неадекватен с днешна дата закон и политическа петчленка.
Докато никой не повдига въпроса за обществената мисия и медиите  си правят, каквото си знаят както си знаят. Не че го правят лошо. И двете обществени медии са възпитани в традициите на добрата журналистика, доколкото се съхранва някаква  приемственост, моделите за качество се спазват. И по-добре го правят, когато въпросната петчленка не им се меси в работата. Но все пак, не може до  безкрай да се разчита, че  понятието за обществена мисия  ще  съществува по презумпция и  ще се предава по наследство. Влизаш през вратата на радиото и хоп, го прихващаш. Годината е 2016-а, новите комуникации изцяло променят пейзажа – на дневен ред е поставен  въпросът как да се адаптират стандартите така, че  да се гарантира  съществуването на обществените медии в новата медийна среда, как да се развиват , че да изпълняват общестената си роля.

У нас темата за обществената мисия на медиите рядко се появява. Било за изписване на вежди, било за вадене на очи.
През 2010-а тогавашният  председател на СЕМ , Георги Лозанов  пред публиката на в.“ Култура“ критично коментира тази липса.   Аудиторията на „Култура“ е едно, а реалностите – друго. 2016-та – Лозанов  е все така шеф на СЕМ, а обществена мисия все така няма.
Заради което сегашният  член на СЕМ, Мария Стоянова  с прискърбие  признава, че проблеми като тези, възникнали в БНР по време на управлението на сегашното ръководство, не могат да се решат,  докато няма формулиран обществен ангажимент. Е, какво излиза, че  липсата  на мисия се явява удобен параван. И така, от криза на криза, до края на обществените медии?

Само че, ако искаме да  имаме и  в цифровата ера обществените си медии, е важно  да обърнем внимание как в последните години идеята за обществената мисия е била обсъждана и развивана в  поредица документи, препоръки и директиви на ЕС.

Като начало – що е обществена мисия, и за какво служи тя?   Remit  на английски значи освобождавам от такса,   това, заради което медиите  се ангажират с програмно съдържание, в полза на обществото, заради което обществото ги финансира, т.е ти освобождава да плащат .   Нещо, като обществен договор,  който гарантира     утвърждаването на ценностите, котито иска да съхранява  и развива дадено общество .

В  Прага, през 1994 г.,  на   Конференция на министрите на страните – членки на ЕС плюс 6-те  кандидатки единодушно  приемат резолюция за бъдещето на общественото радио и телевизионно разпространение, в която се   формулират  ясно изискванията  към обществените оператори: как  да  служат на принципите на демокрацията и да са гарант за обществено единство и взаимодействие.
В Договора от Амстердам от 1997  г., който е с характер на закон, се постановява  страните – членки   да формулират  обществения ангажимент на публичните медии и  съответно да финансират тази дейност, като  ясно   конкретизират  публичните си  ангажименти, така че да може да се извършва точна оценка, дали с публичните средства не се злоупотребява.

През 1999 г. в резолюцията се добавя, че в изпълнението на мисията си  обществените медии трябва да се възползват от технологическия процес.

Според европейските препоръки, всяка страна трябва съобразно културните и социалните си  специфики да формулира своите ангажименти. Би Би Си /ВВС/ има най-старата и най-кратка формулировка: Да информира, образова  и забавлява. И години наред го  прави най-успешно в света. Обаче напоследък има проблеми. Все по-голям процент от аудиторията  отказва  да плаща  такси, защото изключва  традиционното  потребление на телевизори и радиоапарати и избира  интернет… Което автоматично води до съкращаване на бюджета на самата медия.  ВВС започва да качва програми в Интернет. Но за програми в интернет трябват други инвестиции, друга  квалификация, управленски умения и иновативни технологии…за  които обществото трябва да е убедено, че си струва да плаща.
Обществените медии стават все по-зависими от необходимостта за предлгане н нов вид услуги, а необходимостта от създаване на програми не в традиционния смисъл на думата, а от създаване на услуги от  неаналогов вид, което поставя под въпрос съществуващите правила  заради  променилите се начини на комуникация.

Затова и препоръките са за детайлно формулиране на мисията и задачите.
Любопитен в този контекст е въпросът дали  спортът, поради комерсиалния си характер, влиза в обсега на понятието обществен ангажимент. Австрийците са формулирали само обществения му аспект – като насърчаване на интересите на обществото към активни спортни занимания.

През 2010 година Комисията по култура и образование на Европейския парламент отново повдига въпроса за стабилна и предсказуема регулаторна среда  за обществените медии, така че да могат да изпълняват своята мисия в новите условия. Което означава  както  финансиране в достатъчен размер, така и да се  развиват адекватно чрез  подходящи нови технологии и платформи.

Вследствие на което Препоръка 2012  на Комитета на министрите налага изискването на страните-членки да включат в законите и правилниците  си разпоредби относно функциите на обществените медии, особено във връзка с новите комуникационни услуги, като по този начин им дадат възможност да използват напълно потенциала си и главно да насърчават по-широко едно демократично, социално и културно участие с помощта на новите технологии.
За да се гарантира всичко това,  е нужно „ ефективно ръководство, прозрачност, компетентност и подготвеност за преразпределение на ресурсите така, че да удволетворяват новите нужди на аудиторията“.  Затова  и  „ от изключителна важност е управлението  на обществените медии   където е нужно, да бъде преструктурирано и преосмислено“.

През  2012-а  Европейският съюз за радио и телевизия, чиито членове сме, преформулира ценностната си стратегия в името на това да „ правим обществото по-силно“ и заявява:
„Това, което ни трябва, за да изпълним тези задължения – е адекватно законодателство, стабилно финансиране и  професионално управление“.

Дискусии, коментари и идеи за приложение  на  всички тези постановки, заложени като задължителен елемент  в европейските документи не сме чули, ни видели. А ваденето на  хартиени призраци от рода на Комитет за радио и телевизия, на фона на  приближаващите се поредни  избори за членове на регулаторния орган и ръководства на БНР и БНТ означава, че  интересът  да с се съхранява статуквото ще се брани докрай. И логично възниква въпросът има ли някой интерес или кой не иска да имаме  силни и независими обществени медии, които да са гарант за силно и развиващо се общество?
Паулина НОВАКОВА

Коментари

comments