„Неспокойният дух“ на Любомир Далчев във времето и пространството

0
676

Изложбата на СГХГ посветена на 120 годишнината от рождението на Любомир Далчев се е превърнала в повод за едно истинско преоткриване на забележителния български творец, едно съпреживяване и преосмисляне на неговото творчество. В нея творбите на Атанас  Далчев оживяват като в сценичен спектакъл, който ни представя твореца във времето чрез развитието на творческия му почерк, на разбирането му за изкуство, чрез отношението му към житейските и световните проблеми.

За по-специалния вид на тази изложба  Аделина Филева, директор  на СГХГ, споделя:  „Заедно с нашия художник, сценографът Венелин Шурелов, решихме да поднесем по този начин творчеството на Далчев, както каза Георги Лозанов, за да скрием светското и да излезе и открои майсторството на скулптора“.

Зад този визуален разказ стои разбира се много изследователски труд, за който разказва кураторът Красимир Илиев:

Искам да ви кажа, че това не е само една изложба, а начало на едно печатно издание, което подготвяме надяваме се в него да успеем да разкажем за творческия път на Любомир Далчев, перипетиите, през които е минал и да покажем неща,                които сме събрали от колекционери и галерии в страната, които много рядко виждат бял свят. Сами ще се убедите, тук има живопис на Далчев, която е показвана изключително рядко и може би това е една първо представяне пред публика“.

 

Аделина Филева:

„Любомир Далчев е създал над 100 паметника в България стотици произведения  и искам да благодаря на Александър Кордов, който направи връзката със семейството. Ние направихме много усилия екипът ни  да има контакт с тях.  Всички ценители на изкуството на Далчев и тези, които се вълнуват от българската скулптура знаят, че след като напуска България след изложбата си във Виена във ателието му останаха негови произведения. За  жалост доверието във времето се е загубило между неговото семейство и България  и ние не успяхме да ги убедим, че ще се погрижим за всичко, както е необходимо, както подобава на една галерия, каквато е Софийска градска. Надявам се, че тази изложба ще е една протегната ръка към тях за да ни се доверят и по-нататък да продължим изследването и представянето на Далчев. Сашо Кордов ми каза, че току що е говорил със сина на скулптора, който се казва Любомир Далчев и той изказва благодарност към екипа на галерията, като е дал уверения, че евентуално август месец ще бъде в България и се надявам откриването на Далчев да продължи и с общи усилия.

Изложбата има продължение, в галерия Васка Емануилова, там са малките пластики на художника, документации и фотографии на изчезнали работи, унищожени или в неизвестност,  документи, снимки, включително и  малко рисунки.

 

„Моите творчески търсения почиваха на едно класическо разбиране на творбата, хармония на масите, богатство на пространството, изявяване на обемите, яснота и изразителност на формите и типизиране на образите… Търсенето на все по-изразителен и монументален силует и суровост на обемите ме доведе до ръбестите форми, така характерни за нашата резба от миналото. Това ме доведе до пълно премахване на подробностите. Детайлът съществуваше в цялото като негова характерна особеност. Формите ставаха хомогенни, плътни и тежки.“
Любомир Далчев, В-к „Народна култура“30-и юни 1978.

Аделина Филева:
А когато тръгвате през София и се отправяте от Градската галерия към галерия „Васка Емануилова“, ще минете покрай творбите на Далчев, подредени отстрани на галерията покрай Гурко, оттам можете да преминете през единствения парк на открито със скулптори на Далчев зад Военния клуб и покрай Климент Охридски да пристигнете в галерия  „Васка Емануилова“ Така всъщност ще бъде навсякъде около вас Далчев .

Роден през 1902 г. в Солун, преминал през модерната школата на Рим и Париж и завършил живота си в САЩ през 2002 г., Любомир Далчев е космополитна фигура без аналог в българското изкуство. Творческото му присъствие прехвърля мост между две противоположни и несъвместими ситуации в българското изкуство – преди и след 1944 г. Започва развитието си през 30-те години на ХХ в. като живописец. През 40-те години със скулптурната декорация на Съдебната палата в София се налага като един от най-способните монументалисти. Вмествайки изразния език на реалистичната форма, здравия конструктивен строеж на фигурата и фината вътрешна воля на жеста и мимиката в мащаба на архитектурната композиция, той е предшественик на теорията за синтеза от 70-те години на ХХ в. След 1944 г. създава десетки паметници и е автор на мемориални комплекси (Пловдив, Перущица и др.). Произведения като „Самуиловите воини“,  „Блудният син“,  „Йов“, „Маутхаузен“ демонстрират умението му да изобрази конфликтите на съвременния човек в драмата на историческите процеси. В своето изкуство на крайно съпреживяване Далчев поставя началото на нова школа в българската скулптура, която процъфтява с първите изяви на неговите ученици (В. Минеков, Г. Малакчиев, Н. Терзиев, И. Нешев, А. Кафеджийски, К. Дамянов и много други).

Художественото му наследство и влиянието върху цяло поколение от творци, забележителното отстояване на творческата дързост и автономност, дават основание модерната българската скулптура в нейния генезис и развитие през ХХ в. да се обобщава като „Векът на Далчев“.

Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция „Архиви“ и със съдействието на Национална художествена галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща-музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.

Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

Куратори: Аделина Филева, Галина Декова, Красимир Илиев.
Сътрудници: Ивайло Аврамов, Огнян Христов и Диана Стоилова.
Дизайн на зали в СГХГ и видеоинсталации: Венелин Шурелов.
Дизайн на зали във „Васка Емануилова“ и рекламни материали: Надежда Олег Ляхова
Реставратори: Илинка Чергарова, Милан Михайлович, Светлана Христова.

 

Коментари

comments