Огнян Митонов на 50 – концерт-спектакъл в чест на юбилея на 1-и ноември 2026 г.
Оперетата комай е един от неразбраните жанрове. А тя съчетава в нелека симбиоза изразителността на операта, непосредствеността на театъра с прецизността и сработването при камерната ансамбловост. Да ръководиш едно толкова многопластово и самобитно културно явление, такъв художeствен феномен, се иска комбинация от много и рядко срещани качества.
Диригентът Огнян Митонов ги носи. И дарява музикалната ни култура с тях вече половин век. Около него не се шуми особено много, името му не прави шлагерни медийни заглавия. Но пък пълни залите неотлъчно.
Четвъртвековната негова работа в Националния музикален театър „Стефан Македонски“ му осигурява трайно и значимо присъствие в музикалния ни живот. През ръцете, мозъка и душата му са преминали толкова много оперетни и мюзикълни заглавия, че той не рискува да ги изброява – „Неизброими се…“ – казва диригентът.
-Можем да определим оперетата и като театър, в който музиката разказва, танцът съблазнява, а хуморът й помирява света. Самият Огнян Митонов нарича оперетните творби „пиеси“. Моля го да каже нещо на онези меломани, които смятат музикалния театър за лековат жанр?
ОГНЯН МИТОНОВ: „Оперетата изобщо не е лек жанр. Изобщо не е лек. Това е естественото продължение на операта, по-точно на комичната опера. Композитори като Доницети и Росини пишат опери подобни на оперета. Всеки един нов спектакъл е нова стъпка замен. Дирижирал съм десетки пъти едно и също заглавие, някои с по 2 различни постановки – и все откривам по нещо ново – за да се получи още по- интересен и завладяващ спектакъл. Същото правя, и ми се получава, и със симфоничните програми, които дирижирам по няколко пъти.“
Интелектът на маестро Митонов някак ме изкушава да зачеквам с него и някои по-общи въпроси за диригентското изкуство. Знае се, че маестрото с палката абсолютно задължително работи и като високопрофилиран психолог. Той трябва да обедини музика, танц и театър , да омае и да наложи волята си над такъм грамаден и разнороден състав, или пък над 15-те дами от Митонисимо по концепция дамски оркестър
ОГНЯН МИТОНОВ:„Как се оправяш с толкова жени в Митонисимо? Не е ли малко като змиярник?“ – често ми се подхвърля. Няма такова нещо! Репетициите ни минават леко и гладко, в добра атмосфера, което е много важно. Обичам да вадя душата, но с памук! Обаче само с памук не винаги може да се получат добрите резултати. Трябва и нещо по-категорично.
Днешните оркестранти обичат бързо да се работи. Техният еталон за добър диригент е следният: „Такъв, който не ни мъчи и не ни кара отново и отново да повтаряме няколко само такта. Такъв, който не ни връща. Добре е когато репетициите минават по-бързичко и леко.
Да си добър диригент според мен значи от една страна да се държиш човешки, да осигуряваш на всички възможността да дадат максимума от себе си и да схванат твоята коцепция. От друга страна, като виждаш, че нещо не се получава – трябва да се опиташ по деликатен начин да постигнеш максимума. Ако не става по деликатния начин, предприемаш съответно по-сериозни мерки. Случвало се е да ме упрекват, че съм бил малко груб. Аз съм много благ по принцип. Благ човек съм. Опитвам се с лекота и с финес да постигна нещата: с много точни обяснения, с много конкретни и ясни изисквания. Но когато видя, че не става, мога да стана и много груб. Наистина. Казват ми, че е много шокиращо когато благият ми тон се смени с рязък тембър, действало като чук по главата. Тогава всички изведнъж се стряскат, събират се някакси. Такава е същинската комуникация помежду ни, има моменти, в които трябва да дърпаш юздите, после да ги отхлабиш малко, но да запазиш добрата комуникация за да извлечеш максимума. Не бива да се налагаш единствено от позицията на шеф и на диригент. Трябва да даваш и свобода. Те трябва да знаят, че я има и твърдата ръка. Но трябва и да можеш по човешки начин, и най-вече по музикантски начин да постигнеш своето. Всеки си знае мястото и има вътрешен коректив. В една много добра атмосфера.“
Другата сериозна доминанта в живота и в делото на диригента Огнян Митонов е неговата рожба: Дамският камерен оркестър Митонисимо. С много обич и пристрастност говори г-н Митонов за своята кръщелница: щрайх-състава.
ОГНЯН МИТОНОВ: „ Моите симфонични концертни програми, които ни стават репертоарни, което е странно и необичайно. Така, както репертоарна е една театрална постановка. Играе се по много пъти. Обикновено оркестрите свирят някоя програма без да я повтарят. При Митонисимо традицията е друга. Като направим някоя успешна програма и започваме периодично да я повтаряме: програмата с Вивалди например – премиерата беше през 2019 г., като от тогава сме я правили още цели 14-15 пъти! И все така нашият Вивалди, „Венецианският Майстор“, е интересен и отлично посетен.
Ние не залагаме на известни солисти, а на качеството на програмата и на изпълнението. Другите оркестри разчитат големите имена на солисти да напълнят залата. А ние си пълним нашата зала със самите интересни творби и с качеството на изпълнението. Всяка година изкарваме нови продукции и се развиваме. Вече прерастваме и в по-голям симфоничен оркестър като ангажираме и духови инструменти към дамския щрайх. 13-те струнни /подобно на Камерния ансамбъл Софийски солисти/ са само дами задължително, но нерядко съставът се увеличава, според партитурата. Започнахме и програми с духачи. Стремежът ми е да дам възможност на музикантите от оркестъра да се изявяват и те солистично.
В Митонисимо аз съм като човекът-оркестър – цялата оранизация е моя. Тази мениджърска дейност е много, много тежка и изисква голямо отдаване. Но аз обичам да си върша работата сам.“
Случва се маестро Митонов едновременно да ръководи диригентски музикалните събития и успоредно да солира с кларинета, с който е майстор.
В последно време голям интерес предизвика неговият Митонисимо-проект „Буря и натиск“, или Sturm und Drang – стилистично течение-увертюра към виенската класика, характерно с драматични контрасти, бурни емоции и страдалчески минорни тоналности, внезапни динамични промени – все като израз на силни лични чувства и емоции. Рядко бива у нас целенасочено тази стилистика да се обособи в концертна програма и да звучат творби от Ванхал да речем. Тепърва предстои този интересен проект да се разраства. И дано залите му са все така пълни.“
Много идеи и много амбиция носи със себе си маестро Огнян Митонов. Но как изглежда равносметката на пътя му в музиката след 50 години по тази Голгота?
ОГНЯН МИТОНОВ:“От една страна съм удовлетворен. Но има още много, много неща, които съм пропуснал и искам да наваксам. Аз по принцип винаги съм недоволен от себе си. Бих искал да имам малко повече симфонични изяви. Много ми се иска отново да бъда поканен в Софийската опера за оперна постановка. Също и да имам повече изяви в чужбина.
Една от следващите ми стъпки ще бъде реализирането на малките едноактни оперетки от Жак Офенбах, бащата на оперетата. Представете си! Той е написал повече от 50 подобни бляскави, шеметни кратки музикални фарсове за 3-4 певци-актьори, които са бисери, а са малко познати у нас.“
Ние сме свикнали да гледаме основно познатите и утвърдени творби с огромна слава и популярност, така наречените касови заглавия. А те са само част от необятния океан на музикалната литература. И е прекрасно, че Огнян Митонов се е запътил да попълва тази празнота! Явно балансирането на хитове с малко известна музика е стил и почерк за маестрото, защото и в ансамбъла му Митонисимо откриваме същите явления и стремления.
ОГНЯН МИТОНОВ: „В последните години управниците така свикнаха публиката защото искат да се изкарват много пари и всъщност третират съставите като машина за пари, а не машина за култура. За да си позволим поне мъничко да произвеждаме истинска стойностна култура, институциите се принуждават да правят главно по-разпознаваеми и касови програми, да залагат основно на популярните имена.
Виждате – салонът на Софийската филхармония е празен, ако няма известно име за солист. Концертът и програмите може и да са страхотни, солистите и диригентът – колкото и да се качествени, ако не са известни, няма публика, залите са празни. Това е много голям проблем. Гледам програмите на другите оркестри в страната – всички се надпреварват да правят много популярни програми, както и с известни солисти. Такива пари се наливат от най-бедната държава в прочути солистични имена! Защото тези знаменити звезди не идват безплатно тук да свирят и да пеят, нали така?
Но при нас в Музикалния театър не е така. Ние например със собствените си средства и със собствената си трупа правим много интересни и разнообразни прозведения, включително и мащабни мюзикъли, като например „Фантома на операта“, „ Исус Христос Суперзвезда“ и др.
Според мен трябва така да се работи, да се дава възможност за изява на нашите сили и солисти. Защото иначе за какво ни е тази Музикална академия например?… Чрез масилания внос на звезди ние даваме причини на младите ни таланти да бягат в чужбина. А в същото време ние постоянно каним чуждестранни звезди. Хубаво е, разбира се, да имаме гости от вън. Но да разчитаме предимно на нашите сили.
В моите оркестрови програми, доколкото зависи от мен, се опитвам винаги да правя нови неща. Не е лек балансът между шлагерното и неизвестното заглавие. Особено ако си в частна формация, където всеки продаден билет допринася за самоиздръжката на състава.“
Подканям маестро Митонов да подпомогне делото с някоя новаторска идея като си представи, че влиза в обувките на министъра на културата, на г-н Евтим Милошев например. /чест прави на г-н министъра, че посети концерта на Светлин Русев с цели 3 Паганини-концерта!/
ОГНЯН МИТОНОВ: „Ако ми искат акъл, ще им дам. Не трябва да се разчита на това – всяко билетче да се дотира.
И за столичния НДК например бих желал нещо да кажа, както и за постоянното му отдаване под наем за задгранични продукции. То е хубаво, че с тези наеми се взимат големите пари. Обаче трябва да има някакъв контрол. По този начин ти потискаш съществуващите тук състави, категорично ги потискаш. Ето как критериите се занижават и се формират навиците на публиката по посока на лъскавите чужди продукции, които се оказват много пищни и притегателни. Хората свикнаха да дават много пари за чужди мащабни и добре рекламирани продукции. Те дори спестяват пари, за да ги дадат за някой виенски пореден уж-щраусов оркестър, който се оказва абсолютен „сбирщайн“ /музикантски жаргонен израз за случайно временно събран зле „спят“ състав, б.а./ от 25 човека събрани от-тук-от-там. Особено покрай Коледа пада голяма виенска халтура.
Покрай тази инвазия, ние другите, които се опитваме да правим изкуство тук – така просто ни се съсипва дейността! Трябва да има някаква регулация и контрол.
Не може да идва тук чуждестранен „Фантом на операта“ за цели 2 седмици, но с някакъв жалък оркестър от 5 човека. Докато ние в Музикалния театър години наред играхме „Фантома“ с огромен пълноценен и пълнокръвен състав, с много хубава постановка и с отличен солистичен състав. Ами като го имаш тука, просто спри вносното. Просто го спри! Има си начини това да се контролира.“
Връщам маестро Огнян Метонов към началото и любопитствам за повече сведения за композиторската му работа.
ОГНЯН МИТОНОВ: „Първият ми сблъсък с музиката изобщо беше на 6 години, когато започнаха да ми се въртят някакви мелодии из главата, обаче не знаех нотите и нямаше как да ги запиша. Помогна ми баща ми, музикант, Бог да го прости!, като аз му пеех мелодийките ми, а той ги записваше. Дори в този момент си казах: „Господи, полудявам ли, какво става?!? Чувам гласове.“ Спомням си, гледах някакви мачове по телевизията, а в главата ми звучи музика, симфонична музика. 6-7-годишен съм бил тогава. После дойде време за уроците по пиано и започнах сам да си нотирам нещата. Композирането беше в началото, което е много странно.
За съжаление дирижирането, както и мениджърската дейност с Митонисимо най-вече, много ме отклониха от композирането. За ме, висшата форма на музицирането, е композирането. С това започва всичко.
Написал съм различни песни по текстове на Кирил Христов, на Димчо Дебелянов и др. Писал съм пиеси за пиано, за кларинет, за глас. Имам награди за композиция в Музикалното училище, от Академията „Панчо Владигеров“. Имам балетна сюита „Самодивите“. За съжаление опера още не съм написал, въпреки, че отдавна имам желание да напиша музикално-сценично произведение и се оглеждам за сюжет.“
Композитор, кларинетист, мениджър, превъзходен майстор на палката, Огнян Митонов е и майстор в една тънка дисциплина – да организира театралното време и динамика. Освен на човешката душевност, Той е и ерудит-познавач на епохи и стилове.
Честит половинвековен юбилей на Огнян Митонов и четвъртвековна сценична дейност!
Автор: Здравка Андреева
