Да си министър не е професия. Да си министър е пост, на който те избират и където се налага понякога да вършиш едни работи, които могат да те скарат с професията ти. На този пост други неща трябва да умееш: да се справяш проблеми без да си създаваш проблеми. Още по-малко да създаваш на началството си проблеми. Ама проблемите дебнат от отвсякъде като Чума, и е трудно да не те хване заразата.
Един министър се връща в режисьорската професия и ето че му попада текст, с който а онагледи белята, която си бил навлекъл. А и вероятно, да се отърве от нея.
В „Чумата“ на румънския драматург Джордже Кокош става дума за прасета. Появила се е епидемия по прасетата. За да си запази мястото, министърът трябва да накара подчинената си администрация да извърши невъзможното: да убеди фермерите, че заразените прасета трябва да бъдат унищожени. Селяните обаче са готови на всичко за да спасят стоката и бизнеса си. Да действат незаконно, да извършат дори престъпление… Криминалният момент създава гротескно-комичен ключ към действието, което започва да прелива от парадоксално смешни обрати, а постановъчното решение на принципа театър в театъра дава нещо като обърната перспектива на картината. Министърът стои извън сцената, гледа и коментира като на спектакъл реалните събития които сам режисира. Това решение повишава неимоверно градуса на комичните възприятия.
В крайна сметка унищожените от самите собственици прасенца, заразени или не, потеглят разфасовани с български камиони към Европа… А оправията с началството за извършените незаконни деяния е както винаги: пито-платено.
Министърът, създал тази вълна от комичнно-абсурдни действия, го няма по оригинал в пиесата. Режисьорът, обаче е бил министър. И ето, че вкарва този герой за да ни разшири погледа и да прозрем причинно-следствената връзка за възникването на абсурдите, родени при сблъсъка на интересите между чиновника и гражданина.
Режисьорът е успял да оцелее явно от чумата на властта и е направил нещо истинско, смислено, много смешно, много откровено. Получил се е изключително ефектен и забавен спектакъл. И много поучителен.
А прекрасните актьори са невероятно атрактивни във превъплъщенията си – всички те, безспорно са имали богат избор от оригинални прототипи. Петър Калчев е направо готов министър за всеки кабинет, инспекторът – Георги Спасов някак си по гоголевски автентичен олицетворение на вечното присъствие в потайните коридори на властта, Деница Даринова – Алина е отново неповторима – такава ярка характерност и същевременно премереност и овлдяност на разнообразните изразни средства, Тику на Божидар Мицев и Тео на Кирил Бояджиев също саживи копия на днешната действителност, в която да правиш бизнес трябва да имаш уменията на факир.
„Страхотна комедия в един истински театър“ -казва режисьорът. ( Вероятно имайки предвид онзи другия, политическия ). И допълва: „Да живее театърът!“
А ние да ходим на театър, за да разграничаваме истинския, от политическия.
Превод: Аглика Олтеан,
Сценична обработка и постановка: Боил Банов
Сценография: ЮлиянаВойкова – Найман
Мзика: Мартин Каров
Драматург: Богдана Костуркова.
Фотограф: Петър Петров
