КОЙ ЗАКОН? ЧИЯ СВОБОДА НА СЛОВОТО?

0
762

АВТОР:Виргиния Стаматова

Напоследък България се е превърнала в страната на клюките, където всеки може да пусне каквито си иска слухове. Манипулацията, пък, се възприема като обществен етикет. Основната причина за това е не наивността на обикновените хора, а липсата на официална информация и непрозрачността в работата на институциите. Обсъждаме си ние някакви слухове и клюки, плюнчим се, горещим се, един вид, а важните решения минават със ситен шрифт.
Вириния СтаматоваДори  в края на седмицата Съюзът на българските журналисти (СБЖ) насрочи публично обсъждане … на слух.

Източник на „теча“ е кухнята на законодателството, Народното събрание, където в средата на месеца, под егидата на ресорната комисия е проведено обсъждане за мястото и ролята на обществените медии и регулатори. В хода на дискусията съвсем случайно някой се изпуснал и станало ясно, че управляващите тихомълком готвят нов медиен закон. И не само го готвят, ами са го и изготвили, уточнил неслучаен анонимен източник, но предложението още не е внесено в Парламента. Въпреки това то се обсъжда под сурдинка в законодателния орган, под формата на „дискусия“, с участието на избрани медийни експерти.

От завоалирани изказвания и недомлъвки, станало ясно, че пак се предвижда сливане на БНР и БНТ, както и на КРС и СЕМ, а също и регулация на интернет медиите, включително сайтовете на вестниците и списанията. Първите две предложения – за сливане на обществените медии и регулатори циркулират в общественото пространство от няколко години и се претоплят от време на време, когато нещата зациклят, ей така, за отклоняване на вниманието от проблема.

Темата за регулацията на интернет медиите е нова, но не и оригинална, защото се предвижда в ревизираната Медийна директива на ЕК. Просто, до момента, евродирективата не е въведена у нас, но трябва.

От СБЖ изразяват притеснение, че регулацията на интернет медиите ще се отрази зле на свободата на словото.

Не знам за коя точно свобода на словото са тези  притеснения.

Според „Репортери без граници“, от 2010-та година до сега, България е пропаднала с 19 позиции по отношение на свободата на словото до незавидното 106-то място. Факт е, че свободата на словото у нас  е най-слабо застъпена в т. нар. саморегулиращи се медии – интернет и печатните.

И веднага ще се аргументирам. Чл. 11(3) на ЗРТ, нормативният акт, който урежда т.нар. „линейната медийна услуга“ , предоставяна от радиата и телевизиите, гласи: „Публичната критика спрямо доставчици на медийни услуги от страна на работещите в тях не е нелоялност към работодателя“. Та, питам аз, възмутените от евентуалното разширяване на регулацията членове на СБЖ, къде и в кой закон са заложени правата, защитните механизми, които гарантират свободата на словото и редакционната независимост на работещите в печата и интернет медиите. Защото в момента отношенията между издатели (извън радиата и телевизиите) и наетите от тях журналисти, се уреждат единствено от Кодекса на труда (КТ), което превръща журналистите в едни хора, наети да свършат една работа. Как при това положение журналистът може да откаже рекламно интервю? Топката е изцяло в игралното поле на издателите.   Говоря за т. нар. кафяви медии.

Освен, че не става ясно чия свобода на словото отстояват в СБЖ, недоумение буди и какво точно ще обсъждат, при положение, че въпросният нов медиен законопроект не е внесен? А, да – ще обсъждат слуховете за него. Ама дайте го, все пак този закон, че да го прочетем и ние и да му се порадваме. Да се запознае и широката общественост, така наречената аудитория от данъкоплатци.

Всичко това е безкрайно комично, но и малко тъжно, от гледна точка на конвенционалната логика, демократичните очаквания и професионалните журналистически стандарти.

Новият закон за радиото и телевизията, ако не се касае за блъф, е поредната екзотика в градината на управляващите, които до момента са внесли девет предложения за поправки на медийния закон, а са приели само едно – за отпадане на фонд „Радио и телевизия“.

Не че няма нужда от нов медиен закон. Има, но преди да се обединява, слива и регулира на килограм, трябва да си отговорим на няколко простички въпроса. И то не десет човека в една зала на НС, а всички ние като общество. Въпросите са: Какво са обществените медии и с каква функция иска да ги натовари българското общество? През изминалите близо 27 години на преход, този въпрос не е намерил отговор, поне не и законодателно равнище. Затова по инерцията на прекъснатата демократична традиция между 1944-та и 1989-та, у нас на обществените медии се глада като на „държавни“. А управляващите периодично обясняват, че те са „разход“ едно ненужно бреме за данъкоплатеца. Защо ли?

След като се изясни обхватът на понятието, трябва да се запитаме как се финансират тези медии, така че да са наистина обществени, а не държани на каишка от управляващите, наречена  бюджетна субсидия, която лесно може да се скъси чрез намаляване. Следват въпросите за структурата на обществените медии –  дали БНТ и БНТ да са обединени, или отделни, но реформирани. Защото не е тайна за никого, че и в двете медии има дублиране на програми и звена с неясни функции.

Що се касае до регулатора – там кашата не само се забърка, но и прегоря. Включването на сюжета с новия закон може да се окаже смокинов лист, който прикрива, че СЕМ, след оставката на Лозанов не може да взема независими решения и следователно – не може да изпълни функциите си.

Народното събрание вече близо година не е излъчило член на СЕМ на мястото на Анна Ханджиева, чиито мандат изтече. В регулатора от доста време има и друг член с изтекъл мандат – Анюта Асенова, която е от квотата на президента. И въпреки че има издаден указ за назначаването на Бетина Жотева, тя така и не е встъпила в длъжност, защото законът изисква едновременно встъпване на членовете от парламентарната и президентската квоти. Така че, от доста време СЕМ регулира електронните медии с два изтекли мандата, но пък у нас това е напълно възможно, защото има решение на Върховния административен съд (ВАС) от преди няколко години, което казва че е законно обществените регулатори да работят с изтекли мандати. Законно е, но някак не е легитимно, от друга страна. Защото кой носи отговорност за решенията на членовете с изтекли мандати? Ами, никой.

Сякаш, за да сложи край на порочната практика, председателят на СЕМ, Георги Лозанов, подаде оставка като председател и член на регулатора , месец преди да изтече и неговия мандат. И с това даде „шах и мат“ на възможността трибуквения орган да продължи да работи с изтекли мандати. Защото, според тълкуванието на експерта по медийно право проф. Нели Огнянова, вече СЕМ може взема само единодушни решения, тъй като след оставката на Лозанов, членовете му стават четирима, т.е. четен брой.  А това, по думите й е в разрез с принципа за независимост. И въпреки че гласуването на оставката на Лозанов се отлага вече три поредни заседания, на 22-ри март, СЕМ трябва да обяви конкурс за генерален директор на БНР.  Макар че управляващите се правят, че не виждат слона в стаята, а от СБЖ им пригласят,  неспазването на принципа за независимост на регулатора е в разрез с европейското законодателство и няма как да мине незабелязано.

Виргиния Стаматова, – колега от електронните медии

Готови сме тови да публикуваме различни  позиции по повдигнатата тема.
119 дружество на СБЖ поддържа идеята за публично обсъждане за ролята на обществените медии и медийните регулатори , като идеята за необходимостта от такавадискусия бе изказана от дружеството много преди обсъждането в парламента. ОБАЧЕ.БГ

 

 

Коментари

comments