МАНДАТИ ПО МЯРКА

0
661

Вместо да предложи удължаване на  кратките мандати /3 години/ на генералните директори на обществените медии БНР и БНТ, Комисията по култура и медии зави в неочаквана посока.  Тя предложи поправка в Закона за  радио и телевизия, която веднага се хареса на политиците. Поправката предвижда след изтичане на мандата на генералните директори те да продължат да изпълняват длъжността си до избирането на нов генерален директор.  Поправката бе вкарана в действие след като бе избран генералния директор на БНР, което също е обяснимо. Трябваше да си отиде скандалният екип на Радослрав Янкулов, довел радиото до невиждана криза. А след толкова маневри да бъде запазена на всяка цена на поста си Вяра Анкова, най-сетне бе намерено удобното решение.

Преди това бяха направени несръчни опити да се прокара набързо „сливане“на БНР и БНТ, та заедно с това да бъде запазен и бившият вече председател на СЕМ Георги Лозанов, чийто нескончаем мандат в медийната регулация успя силно да раздразни и по-широката публика. С какво  тези граждани началници се оказват така незаменими?
Досега винаги Законът за радиото и телевизята /ЗРТ/ е бил преправян, най-вече за да се набута извън правилата  някой нов член на медийния регулатор. Удължаването на мандата на генералния директор /на БНТ в случая/ вече създава следващ по-рискован прецедент. Под прикритие изчезва смисълът от мандатността. Създават се предпоставки за безкрайно протакане на новия избор на генерален директор на обществената медия. Така от една страна старият директор стои постоянно „на въдица“, а новият конкурс ще се проведе в удобното време за удобния човек. Така се възпроизвежда и моделът,  прилаган сега в повечето държавни комисии,  където мандатите са по 6  години,но въпреки това в тях продължават да работят членове с изтекъл мандат повече от година. Местата се използват за политически търг, а правилата възпроизвеждат статуквото. Така бяха отиграни и последните промени в Съвета за електронни медии, смятан за обществен орган,  където бяха побити всички рекорди за пребиваване извън мандат, а сега отново сруд новоизбраните няма нито един човек, който да се е занимавал като управляващ с мениджмънт на медиите. А  тези  хора избират генералните директори на БНР и БНТ, тъй като сегашният ЗРТ е и устройствен за двете обществени медии. Дали те винаги са наясно с това, което предлагат като концепции кандидатите за двата поста? Освен това, новата аудиовизуална директива на Европейския  съюз отново поставя въпроса за независимата регулация, за орган, който да са извън политически и партиен контрол. А  сегашният петчленен СЕМ се избира с три квоти на парламента и две квоти на президента. Как ще бъде приложена европейската директива в тази ситуация? Друг проблем е диспропорцията между регулацията и саморегулацията /управлението/ на двете обществени медии. Мандатите на генералните директори останаха по три години, а мандатите в регулатория орган бяха увеличени до 6 години. Така се стига до доминиране на регулацията над саморегулацията в противоречие с европейските директиви и препоръки.

Сега СЕМ трябва да изпълни новата управленска поръчка – да протака избора на генерален директор на БНТ колкото е възможно повече. Най-вероятно поне до президентските избори, а може би и до след евентуални извънредни избори. Ръководството на БНТ благодарствено работи и вече всеки ден по един министър е в сутрешния блок на обществената телевизия. Което звучи добре, защото това е отчетът на управлението.  Остава да се изпълни и останалата част от обществената мисия –да получим пълнотата и на останалите гласове.
Интересно би било покрай  тази поправка в ЗРТ да се проследят  като сериали предишните поправки, които ще очертаят графиката на политическите пристрастия и интереси. Ще откриете интересна тенденция – как всеки от управляващите е забравял, че утре ще се окаже в опозиция. И после е сърбал собствената каша. Не спират и активностите около подготовката на нов закон за радиото и телевизията, който да удовлетвори интереси, останали в сянката на досегашните промени. Време е този закон да бъде променен, най-вече за да бъдат регламентирани новата медийна среда и новите комуникации ,общественият интерес или онази част от него, за който обществото е готова да плаща.  За някои от вижданията около обществените медии и перспективите на регулацията и саморегулацията вече сме писали. https://www.obache.bg/2993/da-ili-ne-na-obshtestvenite-medii/;https://www.obache.bg/3451/novi-pravila-novi-vazmozhnosti/

Обаче, стои въпросът кой и как  ще формулира обществената поръчка и начина на финансирането на двете обществени медии. И кое прави незаменими обществените медии и някои от техните директори. Излиза, че у нас могат и мандат да ти скроят по мярка. Ако внимателно следиш червената лампичка. /Има я над всяко студио/.

Коментари

comments