За сплавта човешка и невъзможността за прошка

0
687

На снимката: Ваньо Стоиов и проф. Искра Баева

Когато човек с моя опит на журналист разгръща книгата на Ваньо Стоилов „Сплав човешка“, трудно може да определи дали това е литература, публицистика или журналистика.

Документираните истории говорят сами за себе си, завличат те във времето, хрониките се превръщат в съдби, личните истории в емоции. Трудно е да определиш мярката в жестокостта на историята и съдбите в нея. 18 души, сред които 6 деца убива на 20 декември  1943 г. с методична хладнокръвност подпоручик Константин Йорданов, израснал в бедност, но решил да се докаже с жестокостта си. Отново стигаме до въпроса имало ли е фашизъм у нас или не. Кой от двете страни на гражданската воййна е рашавал  да се убива без съд и присъда, деца, старци, жени, да се организират масови атентати в църква и да се режат глави? Може ли една жестокост да оправдае друга жестокост? Чирпанлията Васил Узунов лежи в социалистически затвор 28 години, 3 месеца и 12 дни заради политическите си убеждения – повече отколкото най-известния в света политически затворник Нелсън Мандела. Почти равен е броят на убитите в гражданските междуособици в България от двете враждуващи страни след масови атентати, покушения, политически убийства. Човек се пита защо, възможно ли е примирение? Има ли прошка? Явно времето трябва да отдалечи случилото се преди и след. Ако изобщо е възможно.Книгата „Сплав човешка“ носи заглавието си от стихотворението „Сплав“ на Васил Узунов. Издирени са хора, архиви, наследници, близки на жертвите преди и след…

Ваньо Стоилов не съди, той разказва истории за жертви и палачи, за времето, противоречията, убийствата и вярата на живите. Някои ще нарекат разказите литература, други публицистика. Всеки разказ е документално автентичен, емоционално неутрален, но не и  безпристрастен. Болезнено  обективни истории с жестоки истини, на пръв поглед разбираеми, но неприемливи в същността си. Времето едва ли ще донесе справедливост, но книгата е напомняне, че е могло да бъде и „по-иначе“. Но в историята няма но или ако…Ако не прочетете книгата, няма да можете да оцените таланта и съпричастността, с която е написана, в която историята се оглежда с чувство на вина и безизходност.

Книгата бе представена на 20 април 2023 г. в Клуб „Журналист“ на Съюза на  българските журналисти.

Стоилов, Ваньо, Сплав човешка, Абагар, Велико Търново, 2022

Коментари

comments