(Първа част)
През 2022 г. се очаква да се ускорят десет тенденции в три основни области на взаимодействие между цифровизацията и дипломацията: цифровата геополитика и геоикономика, ще има нови цифрови теми в дипломатическите програми и нови инструменти за дипломация:
Икономическа и политическа власт
Суверенитет
Взаимна зависимост
Интегриране на цифровата политика
Мир и сигурност
Икономика и развитие
Човешки права
Отворени стандарти/код/данни
Хибридни срещи
Изкуствен интелект и данни
Цифрова геополитика и геоикономика
- Цифровото преразпределение на икономическата и политическата власт ще се ускори.
- Натискът за цифров суверенитет ще се засили.
- Цифровата взаимозависимост ще изисква деликатни компромиси и трудни решения.
- Нови теми в дипломатическия дневен ред
- Цифровото става преобладаващо в международните преговори.
- Киберразведряването между Русия и САЩ и назряващите глобални преговори за киберсигурност ще помогнат за ускоряване на цифровия мир и сигурност.
- Икономиката и развитието през 2022 г. ще бъдат формирани около цифровите търговски преговори и инициативи за регулиране на огромната сила на технологичните компании чрез антитръстови, фискални, данни и други инструменти.
- Повишеният фокус върху ценностите в цифровото управление ще повиши значението на човешките права онлайн.
- „Oтворен“ вероятно ще стане ключова дума за цифрово управление през 2022 г.
- Нови инструменти за дипломатически дейности
- Хибридните срещи се превръщат в „новото нормално“ в дипломацията.
- През 2022 г. дипломатите ще използват повече ИИ и технологиите за данни за преговори, планиране на политики, консулски въпроси и ангажиране с обществеността.
В настоящия материал ви предлагаме анализ по първите основни теми – цифрова геополитика и геоикономика, дипломатическия дневен ред и нови инструменти за дипломатически дейности.
Цифрова геополитика и геоикономика
Цифровата геополитика и геоикономика през 2022 г. ще принуди държавите, компаниите и гражданите да правят сложни и трудни избори. Тези избори ще бъдат формирани от преразпределението на икономическата и политическата власт между обществата по целия свят и стремежа на страните да постигнат цифров суверенитет – като същевременно запазват много от предимствата на взаимозависимия интернет за нашия социален и икономически живот.
- Цифровото преразпределение на икономическата и политическата власт ще се ускори.
Както знаем, технологичните компании имат огромна икономическа сила. Пазарната капитализация на Apple за 2021 г. от 3 трилиона щатски долара е по-висока от БВП за 2021 г. на целия африкански континент. Microsoft, Amazon, Meta, Alphabet, Alibaba, Tencent и други технологични гиганти имат сходни нива на доходи и печалба. Силата на технологичните компании надхвърля икономиката. Тези компании притежават (а) практически всички данни, които произвеждаме, и по-важното (б) дълбоки и приватизирани прозрения за това как функционират обществата благодарение на анализа на тези данни.
Тази власт се простира в политиката, където технологичните компании могат да влияят върху изборите, както и върху други аспекти на обществото като здравеопазване, култура и спорт.
След първоначалния срамежлив цифров период правителствата сега напрягат политическите си мускули. Тази тенденция стана по-очевидна по време на епидемията от COVID-19. В случаите на антитръст и сигурност на данните правителствата сега предизвикват компаниите. Те работят за създаване на законодателни рамки, нови политики и насоки по изкуствен интелект (ИИ), киберсигурност, управление и други въпроси.
ЕС има дълга традиция да се опитва да контролира икономическата мощ на технологичните компании, главно чрез антимонополни действия, а през последните няколко години и чрез регулации за данни. Китайското правителство възстановява юрисдикцията си над технологичните гиганти, започвайки с Alibaba миналата година. В САЩ действията на правителството са много по-бавни. И все пак има нарастващ двупартиен импулс/инерция за ограничаване на силата на технологичните компании. Тази тенденция ще се ускори допълнително през 2022 г.
- Натискът за цифров суверенитет ще се засили.
Суверенитетът ще бъде една от ключовите думи през 2022 г., формулиран по различни начини като цифров, данни, ИИ или кибер суверенитет.
Натискът за цифров суверенитет се основава на необходимостта правителствата да имат законна юрисдикция върху цифровите дейности на тяхна територия и да намалят негативната експанзия на интегрираните цифрови мрежи.
Пълен суверенитет обаче ще бъде много по-трудно постижим в цифровата сфера поради мрежовия характер на интернет и силата на технологичните компании.
Подходите към цифровия суверенитет ще варират в зависимост от политическите и правните системи на страната. Правните подходи включват национални разпоредби и съдебни решения, докато техническите могат да варират между филтриране на данни и пълно спиране на интернет.
Терминът суверенитет също ще се използва по-често в контекста на цифровото самоопределение на гражданите и общностите, главно свързано с контрола върху данните и бъдещите разработки на ИИ.
- Цифровата взаимозависимост ще изисква деликатни компромиси и трудни решения.
Цифровата взаимозависимост може да бъде наблюдавана по много практически и осезаеми начини; от семейства, комуникиращи на различни континенти чрез услуги за незабавни съобщения и глас през IP (VOIP), като WhatsApp и Viber, до използване на Amazon и Alibaba за онлайн търговия и пазаруване. Цифровата взаимозависимост е призната и в доклада на Панела на високо ниво за цифрово сътрудничество на Генералния секретар на ООН „Ерата на цифровата взаимозависимост“.
Разбирането и управлението на взаимозависимостта започва с интернет кабели, често минаващи под дъното на океана. Пакетите с данни се изпращат чрез оптични кабели, понякога чрез сателити, когато изпращаме имейли или гледаме видеоклипове в YouTube. Както се е случвало няколко пъти, прерязването на тези кабели може да остави цели страни без достъп до интернет. По този начин тези кабели са основна уязвимост към цифровата взаимозависимост. Транзакциите в електронната търговия и използването на виртуални валути, разпространението на дезинформация и друга цифрова дейност, която пресича националните граници, са само няколко примера за цифровата взаимозависимост на съвременните общества.
Цифровата взаимозависимост разчита на сътрудничество между голямо разнообразие от участници. Дълго време това беше работа на технически специалисти, които задаваха споделени интернет протоколи и стандарти. Днес цифровата взаимозависимост зависи все повече и повече от сътрудничеството между самите държави и технологичните компании. Въпреки че има много напрежение в цифровата политика, има някои обещаващи примери, които биха могли да помогнат за изграждането на по-ефективна глобална цифрова политика.
Един пример е киберразведряването, което беше предизвикано през юни 2021 г. от срещата на върха на Байдън и Путин в Женева. Това помогна за изместването на отношенията между Русия/САЩ в кибернетичното пространство от ескалация към сътрудничество.
В икономическата сфера връзките между Китай и САЩ са много по-дълбоки, отколкото се възприема. Президентът на Института за международни и стратегически изследвания към Пекинския университет, Wang Jisi , твърди, че въпреки ескалиращите политически трудности, китайският и американският бизнес остават дълбоко интегрирани по отношение на финансовите, интелектуалните и производствените мрежи. Огромното мнозинство от китайските и американските компании не приемат идеята за отделяне.
Управлението и оптимизирането на цифровата взаимозависимост ще бъде едно от основните предизвикателства в предстоящите времена.
Дипломатите ще трябва да се адаптират към променящата се геополитика, геоикономика и политическа среда през 2022 г. В световен мащаб нарастващата икономическа мощ на технологичната индустрия ще предизвика нови социални неравенства. Това от своя страна ще доведе до напрежение и социална нестабилност. За съжаление, историята показва, че най-мощните държави са склонни да „изнасят” вътрешно напрежение, като разширяват своята икономическа, териториална и политическа власт към по-слабите нации. Тези „стратегии за износ“ често водят до конфликт и дори война. Необходимостта да се избегне този исторически модел и да се справят с политическите проблеми по различен начин този път стои зад призива на Генералния секретар на ООН в неговия доклад „Нашата обща програма“ за истински диалог, водещ до нов тип социален договор на всички нива на съвременното общество. Ядрото на социалния договор ще бъде нашето споделено разбиране за бъдещото използване и развитие на новите технологии.
В този аксиален/осов диалог на нашата ера дипломатите ще имат основна роля за насърчаване и защита на националния суверенитет, стълб на тяхната функция, чрез взаимозависимост с други държави и общества. Дипломатическата работа по нов обществен договор вече започна чрез преговори по нови теми от дипломатическия дневен ред.
Линк https://www.diplomacy.edu/blog/10-digital-diplomacy-and-governance-trends-for-2022/?utm_source=DiploMail&utm_campaign=3b168fea6a-RSS_EMAIL_CAMPAIGN_blogs&utm_medium=email&utm_term=0_4510155485-3b168fea6a-120316992
- инж. Анелия Димова е експерт по политика в информационното общество, miscellanea@abv.bg
