ОБРАЗОВАНИЕТО-ВРЕМЕ ЗА ПРОМЯНА

0
708

ГОЛЯМ, МНОГО ГОЛЯМ БУШОН
Училището ли грешно учи седмокласниците, или те грешно разбират?
И защо прогимназиалното образование напомня катастрофа – с над 50% двойки на външното оценяване в края на седми клас. До този резултат се стигна след поправката, преди която от Министерството на образованието и науката (МОН) изпуснаха  цели 3881 двойки. Конфузната ситуация поставя логичния въпрос – на кого да пишем тези 3881 двойки? На учениците ли само или и на експертите от ресорното министерство? А може би на образователната система като цяло?На когото и да напишем двойките – все тази, защото от МОН отказват да поемат отговорност. Sic!

В българската администрация, важи правилото от маркетинга „когато е сбъркана стратегията, виновни са подизпълнителите“, т.е.  с отказа да поемат отговорност, образователните експерти показват, че грешката е техническа, а вината за големия брой двойки е на учителите и учениците. Но и да бяха я поели – най-много щяха да изгонят един-двама чиновници.

За друг тип отговорност, ми е думата, обаче.

Освен грешката от 3881 двойки, притеснителен е и фактът,  че не чухме сериозен анализ от МОН на плачевните резултати. Изнесената информация наподобяваше общи приказки със защитно-оправдателен характер: стряскащият брой двойки е по-висок от миналата година, но все пак не е прецедент.

Дали е прецедент над 50% двойки след седми клас, или – не, може да поспорим. Прецедент е дотолкова, доколкото до сега не е имало подобен резултат. От друга страна са прави, че няма изненада. Защото средното ни образование от години дава сигнали за повреда, на които или не се обръща нужното внимание, или не се реагира адекватно. Проблемите лъснаха още през 2000-ната, когато за първи път българските ученици се включиха в международния тест по четене, математика  и природни науки PISA и се класираха значително под средното равнище. Последваха още много провали на същия тест през годините, от които също никой не се стресна.

Те и сега не са притеснени, поне според това, което накаканижеха, като отчитаха „погрома“ – трябва да се създадат условия занови моменти“, препоръчват още експертите от МОН.  „Какви условия? И какви моменти?“ – питаме с жив интерес, макар и риторично, след като всички образователни реформи , т.е.  „нови моменти“ въведени от същите хора, доведоха да настоящия резултат, който се измерва с  над 50% двойки.

От публикуваните изказвания на образователните експерти разбираме още, че предлагат да се споделят „добри практики“. Макар и  твърде обща, точно за тази фраза с добрите практики ще се заловим, а после ще се върнем на въпроса с отговорностите.

 

Подобна добра практика, например бяха училищата „по култура“ от 80-те. Към тях се числяха НГДЕК „Константин-Кирил Философ“, Музикалното училище „Любомир Пипков“ и Художествената гимназия. Тези три училища не бяха под шапката на МОН, а на съществуващия тогава Комитет по културата и бяха доста независими по отношение на образователните програми. Вероятно малцина знаят, че класическата гимназия, започва без учебна програма и много дълго няма и учебници. Но всеки възпитаник на гимназията изпитва неувяхващо уважение към директорката Гергина Тончева и преподаватели като Стамена Димова, (†)Огнян Радев, (†)проф. Пламен Цветков, (†) проф. Георги Бакалов и всички други.

Много полезна практика от класическата гимназия от това време са свободно избираемите предмети в 11-ти и 12-ти клас, които се изучаваха през последните две години от 5-годишния образователен курс, според избраната от ученика бъдеща специалност. Свободно избираемите предмети бяха контрапункт на УПК или учебно-производствен комплекс, по днешному казано дуално обучение. Споменавам това, защото работодателските организации напоследък много рекламират учебно-производствената форма. През 80-те стана ясно, че така нито се учи, нито се работи, който е забравил – да си припомни.

Вероятно  една бъдеща либерализация на образованието и даване на самостоятелност на училищата, преподавателите и учениците в тях за избор на програми, може да се окаже „добрата практика“, така необходима на образователната ни система. Тогава ще се откроят талантливите преподаватели и директори, ще има реална конкуренция между учебните заведения и не на последно място – учениците ще могат за избират по какви програми да учат.

Вече стигнахме и до въпроса с отговорността – ако образованието бъде либерализирано, голяма част от експертите в МОН, които и сега не допринасят много, защото средното ни образование безпрецедентно затъва, най-после ще понесат своята отговорност, като станат непотребни. Вероятно сред тях има кадърни специлисти, които биха намерили нова реализация в училищното образование, но големият бушон от колективно безотговорни образователни чиновници, най-после ще изгърми. И МОН най-после ще се занимава с това, което му е работата – да управлява държавната субсидия в образованието.

Виргиния Стаматова

Обаче.бг.:Ще публикуваме   различни мнения, оценки и предложения за възможностите ни образователната ни система да преодолее кризата и се справи с предизвикателствата.

 

Коментари

comments