На 9 декември 2024 г. Федералното министерство на правосъдието на Германия публикува проект на закон за борба с дигиталното насилие. Законът има за цел да предостави повече възможности на хората да преследват нарушенията на личните си права в цифровото пространство.
На 17 декември 2024 г. Берлинският административен съд излезе с решение относно Spotify, като обяви, че за момента платформата не трябва да прилага изискванията за прозрачност съгласно раздел 93 от Междудържавния медиен договор (MStV). Решението може да подкопае медийното регулиране на платформите в Германия.
Законът за борба с дигиталното насилие се опира на основни принципи, които имат за цел да защитят по-ефективно човешките права в новата среда. Той обхваща наред с други престъпления реч на омразата, дълбоки фалшификати и доксинг (акт на публично предоставяне на лична информация за лице или организация обикновено чрез Интернет и без тяхното съгласие, събрана чрез публични бази данни и уебсайтове на социални медии (Facebook) или чрез престъпни или други измамни средства като хакерство и социално инженерство).Разширяването на обхвата на престъпните деяния има за цел да гарантира, че широк спектър от форми на дигитално насилие попадат под наказателно преследване.
Субектите на данни, чиито лични права са били нарушени от разпространението на определено престъпно съдържание, ще имат по-лесен достъп до информация за самоличността на потребителите, действали неправомерно. Онлайн платформите и хостинг услугите са задължени да предоставят тази информация.
Предвидената в закона предварителна съдебна заповед за съхранение на съответните данни от доставчици на услуги има за цел да предотврати изтриването на такива данни преди приключване на производството. Нов инструмент, който позволява блокиране на потребителски акаунти, е съдебна заповед за предотвратяване или спиране на сериозни нарушения.
Социалните мрежи, които не функционират в държава членка на ЕС, трябва да назначат местни упълномощени адресати. От доставчици от други държави членки на ЕС може да се изисква да назначат оправомощен получател за съдебни производства в отделни случаи.
Разпоредените от съда мерки като спиране на акаунти трябва да бъдат пропорционални и ще бъдат наложени само за разумен период от време.
Не е напълно ясно засега как ще се процедира с проекта след федералните избори в Германия.
В друг случай, който се отнася до прилагането на медийното законодателство в Германия, Берлинският административен съд постанови, че засега Spotify не трябва да изпълнява изискванията за прозрачност в раздел 93 MStV. В мотивите си той посочва, че смята прилагането им към Spotify за противоречащо на правото на ЕС. Берлинският административен съд ще отнесе въпроса до Съда на ЕС за решение.
Ключовите разпоредби на MStV не са приложими само за платформи в Германия. По-скоро те се прилагат за всички т. нар. „медийни посредници, медийни платформи и потребителски интерфейси при условие че медийният посредник, медийната платформа или потребителският интерфейс са предназначени за използване в Германия“ (раздел 1 (8) изречение 1 MStV).
С решението си Берлинският административен съд приема, че разширяването на задълженията за прозрачност на раздел 93 MStV чрез раздел 1 (8) MStV до доставчици на платформи, установени в други държави от ЕС, нарушава принципа на „държава на произхода“, посочен в Директивата за електронната търговия, и следователно е неприложимо. Ако Съдът на ЕС се съгласи със становището на Берлинския административен съд, това може да означава, че големи части от германското медийно законодателство ще съществуват само „на хартия“, тъй като значителен брой платформи не се намират в Германия, а в други страни от Съюза.
Въз основа на най-новата съдебна практика на Съда на ЕС е напълно възможно той да се съгласи със становището на Берлинския административен съд и да приеме, че разширяването на задълженията за прозрачност на раздел 93 MStV към доставчици на платформи от други държави, противоречи на общностното право.
Да припомним, че Съдът на ЕС вече обяви национален регламент за противоречащ на законодателството на ЕС по отношение на принципа „държава на произхода“ от Директивата за електронната търговия (вж. решение на СЕО (2-ри състав) от 9 ноември 2023 г., дело № C-376/22 (Google Ireland Limited и други срещу Kommunikationsbehörde Австрия (KommAustria)). Решението се отнасяше до Закона за австрийските комуникационни платформи, чиято цел беше да задължи Meta, Google и TikTok да създадат процедура за уведомяване и преглед на предполагаемо незаконно съдържание. По това време Съдът в Люксембург постанови, че всяка платформа подлежи основно на надзор в „държавата членка на произхода“.
Линкове: https://www.heise.de/en/news/Spotify-versus-the-media-authorities-Whose-right-counts-10221294.html
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=celex:62022CJ0376
