АПОЛОНИЯ ЩЕ Я ИМА. ЗАРАДИ  ТВОРЦИТЕ, ЗАРАДИ АРТИСТИТЕ

0
1095

Миналата година, когато Аполония празнуваше своята 35-а годишнина, сред организаторите се породиха нотки на съмнение относно бъдещето на фестивала, заради намаляващата подкрепа от страна на институциите. Изненадващо, въпреки пандемията, тази година, фестивал ще има, въпреки всичко. Оказва се, че енергията  и ентусиазмът не са пречупени, не са угаснали, а напротив, са се възодили, заради каузата, родила идеята „Аполония“ , кауза, в подкрепа на артистите и на изкуството.
А тъкмо сега хората, произвеждащи изкуство, имат най-много нужда от тази подкрепа  и ние ще им я дадем, уверена е Маргарита Димитрова, артистичен директор на фестивала.

-Подготовката на фестивала върви с пълна пара. С какво ще е различна Аполония този път?

-Ами да. Да сме живи и здрави, тази година фестивалът ще бъде много различен. Пандемията щеше да ни разколебае, но понеже  ние сме едни такива издръжливи хора, може би сме силни, защото емоцията много ни вълнува и то емоцията, свързана с изкуството. Така че точно в  периода, когато беше най-тъжно,  най-самотно и най-страшно, аз  си казах, че не може   така да продължава. Че зимата ще мине, ще дойде лятото и ще дойде времето, когато трябва да има Аполония. И ще я има. Пак казвам-различна, но ще я има..

Намалихме дните, което мисля, че е съвсем естествено, намалихме и събитията. Мналата година бяха над 70. Сега са 30. Пак добре . Всичко ще бъде навън. Това е за нас най-добрият вариант, с оглед на ситуацията, която никой не знае каква ще бъде и до последно. Много се надявам, че вълната на заболеваемостта  ще отмине, но ние ще вземем всички мерки, за да може хората да са спокойни, артистите да бъдат спокойни и ние, като организатори, също.

-Общината оказва ли достатъчно съдействие  в тази посока?

-Точно за това разговарях с кмета, когато ходих последния път в Созопол. Той  ми каза, че по отношение точно на такава помощ- да има постоянно препарати навсякъе, хора, които да се грижат за организацията-да се влиза от един вход и да се излиза от друг,  да няма сблъскване на публика, те  ще ни помогнат. Както и със всичко друго, с което може да съдейства.

-Какви са основните събития, какъв ще бъде акцентът тази година, големите театри ще присъстват ли?

-Като казах, че сме намалили програмата, аз мисля, че няма събитие, което ще се случи в Созопол и да не е акцент..  Фестивалът ще бъде открит с концерт на един от най-добрите джаз пианисти- Живко Петров и музикантите Димитър Карамфилов и Митко Семов.

Почвам с театрите, нещо което ще е много различно.
Когато януари и февруари бях вече направила програмата и ми оставаха още няколко театрални  премиери  да гледам, за да избера, точно тогава се случи карантината, когато се затвориха всички институти и спектаклите не се случиха. Това беше март, април и аз си казах, ами аз ще поканя и ще покажа тези спектакли да ги видят хората на фестивала.
И това ще стане. Това са представления, които са на  Младежкия театър, на Сатиричния театър, на Театър199 и на театър Възраждане.Точно подготвени спектакли, които не се състояха през пролетта, ще имат своето предпремиерно представяне в Созопол.
То ще бъде малко по-различно от това, което досега сме правили. Спектаклите няма да бъдат с декори, няма да бъдат с костюми. Може би някои ще вземат по някой аксесоар, но за да бъде навън, аз реших, че това е вариантът. Ще бъде нещо като четене, нещо като артистична игра, няма да бъде стандартният театър. Някаква нова форма . Макар че, тя е много близка до тази форма, която ние от много години практикуваме: четене на пиеси пред публика. Четене на маса. При което публиката много дълбоко и ярко се вживява в текста. Обикновено това са непознати текстове. Между другото, тези пиеси, които ще представим в Созопол, не са поставяни. Тоест, това ще бъдат едни наистина премиерни автори
Ще има и представяне на юбилейния моноспектакъл на Мариус Куркински „Мариус на 50“.

Това е нашият театър, който ще се състои  в киното на града.

Вече билетите се продават и много интересно, като че за театъра има най-голям интерес.

-Това е предизвикателство и за публиката и за вас, и за артистите, но нищо чудно да е много успешно. 

-Театърът на маса като форма е изключително разпространена в целия свят. Даже има театри във Франция, в Англия, които само това правят. Тоест, това е една непосредственост в запознаването с драматургията. А и ние имаме опит, повече от 20 години всяка година сме правели театър „на маса“. Но сега пък ще бъде още по-интересно, Защото тези актьори са го играли, те са го репетирали, а сега ще го правят и видим в друг формат. Надявам се, ще бъде много интересно. Но то си е предизвикателство и за нас, защото една не дотам позната и практикувана в България  форма, ще бъде при нас. Но може би  това му е хубавото, че на фестивалите се случват такива неща.

-Какви други изненади можем да очакваме, какви други неща ще се случват за пръв път? Какви нови книги ще бъдат представени, издателствата също много пострадаха от пандемията?

-Ние много обичаме литературата. Тази година започваме със Асен Агов, с неговата книга: “Добър вечер, дами и господа“ която излезе през март от издателство Сиела. Асен е наш приятел от самото начало, от 36 години. С него направихме първата Аполония,той беше тогава поканен  като журналист.
И когато сега му се обадих да му кажа, че ще представяме книгата, той каза- „Ей , ти знаеш ли, че аз не съм идвал оттогава в Созопол.“ Така че и за него ще бъде едно интересно представяне. Книгата е много интересна, и биографична, и ангажирана с политика, и много шарена. Мисля, че ще има голям интерес към нея.
Другото ни издателство, на което имаме две премиери, това е издателство Фабер, Едната се казва: “По стъпките на археологията, Аполония Понтийска.“ Това е едно изследване, което е свързано и с Лувъра, и с археологията в България, доста научно, но много интересно. Тази книга ще е любопитна дори за хората в Созопол, които живеят по тези земи, по които до ден днешен продължават открития на нови и нови археологически артефакти..
На същия ден е и другата премиера на Георги Лозанов- на книгата му „Земното щастие“. Това е на 3-и август. На другия ден е Михаил Неделчев, който ще представи фототипно издание на първия брой на списанието „Златорог“,  списание, излязло за пръв път преди сто години.
Знаете, Михаил Неделчев е човек, който има такава енергия да издирва и превръща в значими събития исторически и културни факти, които са много качествени и важни за нашето духовно развитие. И тази премиера ще се случи в Созопол.

Премиера ще има и Светлозар Желев  с неговата книга „За бавното живеене и насладата от живота“, и, разбира се,  Георги Господинов, с дългоочакваната му книга „Времеубежище“, която  излезе по времето на  коронавируса, и това всъщност, ще бъде нейното първо представяне.
И накрая, „Книга за песните“  на Стефан Вълдобрев, днес си говорих с него и му казах „Стефане, Стефане, ти си любимец и на малки, и на големи, пеят ти песните, сега ще ти четат и книгата..: Така че ето един хубав завършек на книжните ни премиери.

-И ще има много музика разбира се

-О, тази година ще има страхотни музиканти. Майсторски клас на Орлин Анастасов. Това е, какво да ви кажа, истинско чудо!
Аз го преследвам този човек от 10 години. И той е все ангажиран по света. Световно име. И сега, изведнъж, може да дойде.  Не знам, по някога си казвам, че тази година наистина идват вълшебниците. А той, не само че е божествен певец, бас, когото сравняват с Гяуров, но той е поканил толкова много чужденци. Грузинци, италианци, руснаци..много голяма група се записаха за неговия майсторски клас, ще бъде страхотно събитие.
Но това е единственото ми притеснение-ще ги пуснат ли да влязат или да излязат от държавата.

Да не говорим за другите също: великолепната Александрина Пендачанска и Людмил Ангелов, няма какво да говоря, то е щастие да бъдат при нас на 6-и септември. Зорница Иларионова, чудесна цигуларка, ще свири с Георги Черкин за първи път и това е премиера. Кирил Манолов, невероятен баритон, артистичен, вълшебен, заедно с Вяра Шупенлиева, тирио Арденца-прекрасни музиканти, с които се радвам, че ще работим тази година. Музиката ще бъде истинско вълшебство.

Ще има и много кино:  премиера на филма „Страх“ на Ивайло Христов,  втора премиера на Адела Пеева и Антони Дончев -„Мълчание с достойнство“, две премиери, с които съм много щастлива. Още „Котка в стената“ един много награждаван филм „Сестра“ на Светла Цоцоркова и накрая „Сляпата Вайша“…

-Като ви слушам, си мисля, че тази година Аполония ще се превърне във истинско „времеубежище“,  за хората на духа, спасение от всичко, което ни се наложи да преживеем. Малко бягство в света на истинските ценности и подкрепа за творците на изкуството.

-Тези хора, тези музиканти, тези артисти, тези писатели, те имат нужда от аплодисменти. Те трябва да бъдат показани. Те трябва да усетят връзката с публиката.
Затова си казах, да, ще направим фестивала с  всичките сложности, които ще има. Дано да са по-малко, но ще го направим, защото си заслужава. Пък и тези хора го заслужават.
Това е Аполония.

 

Коментари

comments