Защо толкова обичаме Баба Марта? Ами, защото е баба! Носи спомен за детство и слънчеви дни, усещане за уют, топлина, чувство за сигурност и за близост, за нещо хубаво и вечно. Да имаш баба значи да имаш своя история. И ето, че Кремена Димитрова е решила да събере и издаде в книга множество истории на различни хора, за да сгрее пролетно сърцата ни и събуди това чувство за свързаност с времето и света.
Какво е бабата? Изследвания сочат, че човек наследява повече гени от баба си, отколкото от родната си майка. През поколение се предавали важните гени. Всички, отрасли край баби, могат да си дадат сметка в каква степен наистина са продукт като морал и възпитание именно на своите баби или „маминки“.
А ти самата си отрасла без баби, дали тази книга – сборник разкази за бабата, е път да откриеш онзи образ, който ти е липсвал в детството. Какво изобщо е да растеш без баба и кога си осъзнала липсата ѝ?
Всъщност, когато растях не осъзнавах, че бабите ми липсват. Когато си дете не си задаваш такива въпроси, те идват после, с израстването, когато се обърнеш назад и се опиташ да разбереш по-добре себе си. Аз започнах да се интересувам повече за корените си, когато попаднах в една група за личностно развитие. Тогава една от задачите беше да нарисуваме дърво на предците ни и после се опитвахме да действаме през тяхно име, тоест какво би направила баба ми, ако еди какво си. Тогава разбрах колко нищо не знам за тях. И, че всъщност моите разкази са все свързани с дядовците.
Ето, че аз и сега не знам какви гени нося. И ако понякога не разбирам сама себе си, то е защото все по-малко знам откъде идвам.
Тази несъзнателна липса се опитвам да наваксам като си измислям истории или събирам такива. Този сборник е продукт на това любопитство.
Всъщност, странно е, но човек от бабите научава за погребенията и се среща със смъртта. Моите родители ме държаха далеч от смъртта, и сега не знам какво се прави, как да се държа, какви са ритуалите.
Има един такъв разказ в книгата. Ама да не издавам.
-Има ли и конкретен повод за съставянето на книгата, как реагираха издателите, като предложи това заглавие?
Изключително благодарна съм на Мусагена, издателите на сборника, че прегърнаха идеята. Идеята ми хрумна, докато бях на почивка със семейството си в Двореца Балчик. Лятото човек е по-свободен и му хрумват какви ли не неща.
Аз обичам да чета сборници с текстове на различни автори, такива вече има много на книжния пазар, а темите са всеобхватни. Особено харесвам един сборник, който е посветен на бащите. „Бащите не си отиват“. Нещо такова ми се въртеше в главата и за Бабата. Бабата на Балканите е импозантна фигура – от Баба Илийца и Баба Тонка до съвременните баби с профили в инстаграм и фейсбук, и рокбандата БАБС БГ, и конкурсите мис БАБА, имаме цял диапазон от смели и силни жени за пример, които отглеждат внуци, но са и най-добри кулинари, изглеждат добре и са основна движеща морална сила в рода.
Бабата е голямо вдъхновение, колкото неистово може да иска една жена да стане майка, още по-неистово една жена иска да стане и баба. Като че ли жената се реализира два пъти на полето на биологията и физиологията – като роди и като прегърне първото внуче.
В исторически и антропологически план за бабата може да се говори много, в литературата -също. Тя е достоен обект на писателското вдъхновение и въображение, може да понесе много – в пряк и преносен смисъл на думата.
А и, нека не се лъжем, всички ние, които сме жени, сме едни настоящи или бъдещи баби.
-Аз самата съм отрасла с баба и прабаба, които нямаха нищо общо с патриархалния традиционен персонаж. Разбира се на баба ми никой не смееше да и каже „бабо“, тя беше винаги първият човек за споделяне, за получаване на житейски съвети , за криене на тайни, за обсъждане на книги, филми и спектакли, за морални уроци и пр. Не си ли отива онзи архаичен образ край огнището в миналото, но какво го заменя? Какви изненади има в разказите? Има ли такива, които са извън стандартните?
-Ще се изненадате много, но има една история в сборника, която разказва историята на една баба, която е муза на Пикасо! Това е разказът на Момчил Николов, авторът на нашумялата трилогия „Чекмо“ . Също много любопитен е и разказът на Анастасия Събева за баба й, която държала на уроците по пиано и градския табиет и повече от всичко се опитвала да предаде на внучка си аристократизма си, отколкото кулинарните си умения.
И, въобще, бабата не е само мекици, пържени филии и лютеница. Тя е стожер на личността, канава, върху която се бродира характера.
– Осъзнават ли днешните 50-60 годишни жени колко е важно общуването с порастващите внуци? И какво получава съвременната баба от своите внуци днес?
Този сборник е по-скоро литературен, и борави с фантазмени образи, едва ли има силата и способността от заключения и обобщения. Но със сигурност задава тона на една тема, която може да бъде обект на сериозни проучвания и анализи.
Едно е сигурно, днешната баба съвсем не се дели само на баба от село и баба от града. Със залеза на селскостопанските активности като основен поминък , бабите вече не са това което бяха. С тях се посещават концерти и театър, обсъждат се книги и сериали, ходи се на спа и в Гърция, чати се и се шерва във фейсбук и вайбър.
Бабата на дъщеря ми й праща честитки със стикери във вайбър. А на мен дядо ми ми пишеше писма на ръка. Още ги пазя. За мен това е реликва.
Тъй като активната възраст се увеличи, бабите днес работят повече и по-дълго и общуват далеч по-малко с внуците си. Бабите се еманципираха и държат повече на времето за себе си.
Но това, далеч не може да бъде обобщение, разбира се, може да е дори напълно погрешно, но преките ми наблюдения са такива.
Едно е сигурно връзката баба-внуче е неотменима и несравнима. Тя е неизменна и безкористна любов в двете посоки.
-Напоследък стана сякаш модно, не знам дали е точната дума, по-скоро сякаш се появи необходимост от такива сборници, събрали истории по определена тема, било за любовта, било за друго. За какви дефицити е признак това? За теб това е втора такава книга, предишната беше за Чудото на Коледата. Какво ни дава едно такова съпоставяне на човешките истории?
Кратките текстове по една тема имат свойството да се четат във всякакъв ред и посока, да се допълват, дори да спорят помежду си, създава се една вътрешна структура, която държи динамика и буден интерес. Сборникът на пръв поглед е лек и четивен, но понякога стига до неочаквани дълбочини. Може да те изненада. Аз обичам да събирам хора, които са мотивирани, и дори и да нямат литературен опит, имат интересна история. Тук има разказ на Руси Чанев, на психотерапевт, на топ журналист, на режисьор, на рекламисти.
Съставителството е много вдъхновяваща за мен работа, и вече мисля за нов проект, но няма да издам темата.
В книгата ще откриете историите на Ангел Иванов, Йорданка Белева, Владислав Христов, Жюстин Томс, Васил Христов, Кремена Димитрова, Ина Иванова, Димитър Стефанов, Яна Монева, Момчил Николов, Руси Чанев, Иван Тотев, Ива Колева, Боян Боев, Анастасия Събева и Силвия Недкова, посветени на разноликите баби, които белязват живота ни.
Съставител: Кремена Димитрова
От продажба в книжарниците от 1-ви март, 2024 г.
