ХОРАЛ ТОТАЛ – това беше дръзкото мото на тазгодишния Бахфест – белязан от два големи юбилея: 500 години от публикуването на Лутеровите хорали (Първата песнопойка на протестантите) и 300 години от онази паметна година от живота на Бах, наречена „Пълен годишен цикъл на църковните хорални кантати“. Ще рече – когато Йохан Себастиан Бах поема поста на шеф на църковната музика в гр. Лайпциг – той се хвърля в главоломно и епохално начинание: да композира по една кантата с хор за ВСЯКА НЕДЕЛЯ от църковния календар. Получават се близо 60 гениални кантатни образци. Трудно е за осмисляне днес. Без електричество, без компютър, с перо и мастило, само за 5 дни всяка – та да има време за преписването на нотите и за разучаването им.
ПОДВИГ…
На Бахфеста в Лайпциг в дните между 7 и 16 юни 2024 г. се състояха 157 прояви на 30 различни локации.
Гореспоменатият епохален цикъл прозвуча на 16 концерта, в изпълнение на 30 хора от 5 континента.
300-годишен е юбилеят и на величавия Пасион по Йоан (Johannes-Passion), който беше изпълнен три пъти в рамките на тазгодишния фестивал. Първата интерпретация беше в стила на „исторически информираното музициране“ с Томанерхора и кантор Андеас Райце, с инструментите от преди 300 години, с мъничък състав, за какъвто е композирал самият Бах. Втората интерпретация представляваше театрализирана сценична версия на Пасиона на ансамбъла Вокс Бона от град Бон. Разбирай: историите от Евангелието по Йоан биват разиграни на сцената като същински театър, под акомпанимента на музиката.
Дръзко и еретично! А третото изпълнение – най-оспорваното! – се състоя на Лайпцигския площад и бе на ансамбъла Sing+Sign ( Пей+Показвай със знаци) – с разигран жесто-мимичен превод, безплатно и без никакви заграждения, с участието на слушателите като певци в хоралите.
За прииждащата от цял свят публика вече се твърди, че бие по пристрастие и по многочисленост прословутата и почти невменяема Вагнерова всесветска аудитория. Броят на посетителите всяка година се умножава все повече и повече. Това беше потвърдено и от персонала на всички централни Лайпцигски кафенета, надлежно разпитани от пишещата тези редове, за целите на нейното лично непредставително социологическо проучване.
Зад повечето оригинални, нестандартни и еретични програмни идеи наднича лукаво усмихнатата физионамия на интенданта проф. Михаел Маул. Списъкът с новаторски фестивални идеи на Маул можем да започнем от това, че той сам съвсем официално нарича себе си „Бах-Хухавелник“ (или “Бах-Изтрещелият“, Bachbekloppter ) и е основал неофициален фен-клуб с това име. Сред нестандартните новаторства на проф.Маул можем да подредим и включването в концерта-откриване на феста на творба от 20 век – Албан Берг редом с Бах, от което беловласите днешни Бахови експерти-професори, че и слушателите дори, се потрисат!
И да приключим с кондомите с Баховия профил – те пък служат за входен билет за студентите, които плащат само по 10 евро на събитие. Негласно се шушука шегичката, че ако по времето на Бах би имало такива кондоми, „100%-сигурни и незабележими като усещане“– нему едва ли би се наложило да отглежда цели 20 деца (половината измрели).
МИХАЕЛ МАУЛ – един неизчерпаем вулкан от енергия и идеи! – се прочу неотдавна като откри в една библиотека във Ваймар за първи път през последния век и половина – манускрипт на неизвестна ария от Йохан Себастиан Бах.
Кой е този човек – нестандартен рушител на граници, схващания и традиции?
От 2018 г. насам, откак заема ръководния пост, Михаел Маул е съумял да удвои числото на посетителите. През 2023 г. 70 000 посетители от 56 народности са заплатили 1,35 мил евро за билети за Бахфеста. Посетителят прекарва в Лайпциг средно по 1 седмица, като всеки ден похарчва по 256 евро за билети, храна, напитки и нощувки. За сравнение понастоящем футболният запалянко харчи по 39 евро дневно.
И така, какво е да ти попаднат 2 листа, изписани лично от ръката на „гения с перуката“.
МИХАЕЛ МАУЛ: “Педантично и систематично проучвах и изследвах библиотеката на херцога на Ваймар от началото на 18 век. Както е известно, Бах 9 години e бил придворен музикант при Херцога . Лист по лист минаваха през ръцете ми. Попаднах на някаква сбирка от 1713 г. със честитки за рождения ден на Херцога, отправени му от негови служители. Имаше полиелейни стихове, специално отпечатани за целта, листове с печатни честитки. Ненадейно забелязах, че в края на такава една печатна честитка – нещо като малка брошурка – имаше останали 2 празни страници, които някой беше изписал на ръка. След печатния текст следваше съвършено различен ръкописен текст, при това с ноти! Нямаше подпис, нямаше име на автора. Но почеркът ми се стори познат. През главата ми мина: „Боже мой! Та това прилича на Бах“. Електрически ток премина през мен, получих сърцебиене, разтреперих се. Бях обзет от паника и от съмнения: „Я не си внушавай! Я стига си виждал призраци и привидения!“ – повтарях си настойчиво.
Трябва да се знае,че откриването на неизвестна творба от Бах в манускрипт е същинска рядкост. Последното откритие е от 30-те години на 20-ти век.
Обзет от еуфория, но и от паника, аз сканирах манускрипта и го пратих за графологична експертиза в Бах-Архива в Лайпциг. Нека кажа, че в този архив се съхраняват и реставрират ръкописите на повечето от десетките кантати от Бах. Логично, тук са и най-големите експерти по почерка на Бах, като напр. проф. Петер Волни, сегашният директор на институцията, най-големият експерт по почерка на Бах. Само няколко минути са му били нужни за да се увери, че това е манускрипт на кантора. Разбира се, след това листовете на Бах бяха подложени на всевъзможни експертизи.
Ако ме питате какво би било паричното изражение на тези 2 странички ръкопис от Бах – ще ви кажа, че нямам представа, тъй като в последните 100 години на пазара на антики не се е появявал манускрпит на Бах. До сега никой никъде не е продавал манускрипт на Бах. Но да приемем, че при Сотбис в Лондон напр. се появят 2 такива листа – бас държа, че сумата няма да е по-малка от милион евро, навярно може да стигне и до 4-5 милиона.“
Днес Михаел Маул е 46-годишен, завършил музикознание и икономика, професор, фен на ФК Лайпциг, през свободното си време се катери по различни планини и американските каньони. Неотдавна на една от тези свои самотни експедиции, той навяхва глезена си и се влачи сам, като прекарва лежейки 9 часа в пресъхнало речно корито. Когато се самозакарал до болницата и чул обезкуражителното “the show is over” – той намразил израза и започнал страстно да изповядва “the show must go on”.
Колегите му нерядко признават, че изпитват боязън дали силите на Маул ще му стигнат за всичките му колосални начинания и намерения.
МИХАЕЛ МАУЛ:
„Много ясно, че през 10-те фестивални дни си в извънредно състояние, с прекалено малко сън и прекалено много задачи. Но пък правиш това, което харесваш и обичаш. Човек изпада и в някакво състояние на опиянение когато вежда, че идеите му се реализират и че се харесват на стотици хора от цял свят. Да видиш как отдадено и запленено се слуша музиката, да видиш тук-там и някоя сълза от радост – това е истинското щастие! Стресът ти е положителен. Чувствам се обаче истински тъпо когато видя, че нещо не функционира, а съм се трепал за него отчаяно. Ала смея да кажа, че това ми се е случвало относително рядко през тези години.
Иначе – да, когато намеря свободно време – обичам да се впускам по съвсем диви места. Обичам от дивотията да хвърлям дистанциран и обективен поглед към делата си, да ги оценявам по-трезво. Така ми идват и нови „диви“ идеи. Е, сега понакуцвам, което не ми позволява да се занимавам с тичане, както преди.
Виждате, че по време на фестивала съм като в центрофуга – непрекъснато обграден от много хора, всеки има някакво желание, някакъв въпрос, някакъв проблем за разрешаване. Та усамотението е нужно. Да видим дали бърн-аутът ще ме пощади. Няма да му се дам!
Но съм наясно с голямата ми отговорност да организирам фестивал на мястото, където Бах е живял и творил. Длъжен съм да предложа фестивал, който да задоволи всички почитатели на Бах. Защото пътищата към него биват най-различни. Има всякакви – и пуристи, и други, които казват, че приемат Бах само на пианото, трети пък искат само момчешки хорове като преди 300 години. Всички възгледи са легитимни и обосновани. Виждам моята работа в това да осъществя баланса между тях.
Да, раздаваме кондоми на студентите, с което се опитваме да ги привлечем.
Да, отлично знам колко безценна е музиката на Бах. Но заедно с това знам, че понякога вратата към нея е много тежка за отваряне. И ви признавам съвсем честно – смятам за добре дошли всички възможни средства за привличане на вниманието към нея. И смятам да продължа в същата посока.“
През 2025 г. проф. Михаел Маул ще поеме и ръководството на Баховия конкурс, след пенсионирането на многозаслужилия дългогодишен президент на състезанието проф.Робърт Левин.
И така, този стародавен европейски университетски, панаирен, издателски и
музикален град Лайпциг вече не е просто градът на Бахфеста. Той се превърна в култово средище за хиляди поклонници от цял свят, за Бах-Хухавелниците.
От Лайпциг, Здравка Андреева
