ЕМОЦИЯТА АПОЛОНИЯ

0
925

Има такава прекрасна книга „Потъването на Созопол“ от Ина Вълчанова. За  загубената любов и романтика, за напразните опити да си възвърнеш късче от тази романтика, за да се спасиш от бездушието и опошляването на автентичната красота.. Става дума за онзи Созопол в нас, отпреди  бетонните  нашествия, от времето, когато бе изпълнен с пулсиращ живот и човешки контакти. Но Созопол всяка година  празнува своето възраждане чрез Празниците на изкуствата Аполония, като си връща битието на живо средище, в което се случват културни възкресения…

Затова и разговорът с Маргарита Димитрова, директор на фондация Аполония, която от самото начало е част от идеята за фестивала, тръгва от сантимента.

-Как съумявате толкова години да съхраните духа на фестивала, духа на началото?
-Не е лесно, ами как – с любов. С много любов и с много отношение към това, което правим. Откакто е тръгнало, всичко върви в сантимент някакъв. Толкова много фестивали има в държавата, едва ли не сме държава на фестивалите вече, едва ли не всяко село има, но няма такъв, който да е направен от артисти за артисти и още нещо-да са живи и да го правят тези, които са го създали..

– Аполония е метафора за някакво духовно очакване и преживяване. На докосване до други светове. Хората не ходят просто като на фестивал…
 – Отиват на празник. То така си и беше: Празници на изкуствата. Става дума, че за първи път се случи такова нещо с това заглавие- „Празници на изкуствата“. И понеже всички изкуства са събрани на едно място, също е нещо, което ни отличава от всички останали фестивали. Има други – за театър, литература, музика, но такъв, като нашият, няма. Затова казвам, че ние сме  по-различни може би и затова има толкова голям интерес и до ден днешен. Защото идват хора от различни области. Идват художници, идват писатели, идват артисти, музиканти,срещат се, разговарят- и това му е тръпката, чара. Иначе, с много упорство и много хъс удържахме тези 35 години.

– Но създадохте едно очаквано чувство за общност, за принадлежност ?
– Да, има го това. Всеки пази нещо в душата си, в спомените си-нещо много романтично, нещо красиво…
Хората се запознават в Созопол, опознават се, общуват.. По време на Аполония някои се срещат и се женят, раждат им се деца, после идват с децата си…имаме поколения почитатели. 35 години са много време.

Тази памет, натрупана във времето, новите поколения, новите публики, успяват ли да я усетят?  Да се докоснат, да усетят чара на тази история?
-Аз разговарям с много млади хора. Има такива, които никога не са чували за Аполония, но те и нямат отношение да кажем към изкуството. Но в момента, в който кажа Аполония, и всички казват, о, да! Там е страхотно-там гледахме кино, там видяхме еди кой си артист, видяхме писатели..

Как беше в началото?
– Когато ние започнахме (1984 г.), Созопол  беше съвсем съвсем малък град. Беше градът на хората на изкуствата. Те там по традиция са се събирали и преди. Аз отидох там за първи път преди 35 години. И оттогава всяка година това си е събитието на града. И мнозинството хора свързват града с нашия фестивал. И колкото и да е смешно още от зимата започват да ни питат каква ще бъде програмата, какво ще се случи тази година… А сега вече интересът е много голям и за българите които живеят навън. Защото те не могат да следят през годината това което става в културния живот в страната, но идват специално, за да видят най-доброто, това което ние предлагаме. Могат да видят и кино, и театър, ние предлагаме и премиерни неща. За тях това е страхотна възможност. А и за нас, защото аз твърдя, че това е българският фестивал. И какво по-хубаво, българите от света да идват  за да видят отново любимите си артисти, любимите си музиканти… художници.

– Тази 35 годишнина с какво ще се отличава? Ще разкажете ли нещо от историята на фестивала?
– Аз се опитвам всяка година да показвам хората, които са създали Аполония. Някои са си отишли от нас. Ето, преди няколко години правихме изложба на Здравко Мавродиев. Един от хората, който беше неотлъчно при нас. (Той е и кръстникът, дал името „Аполония“, разказва проф. Димо Димов). Направихме изложба в негова памет. Беше страхотна емоционална тръпка. Поканихме дъщеря му, която не живее в България.Тя непрекъснато плака.


Опитвам се да възстановявам паметта за хора, които са свързани емоционално с историята. Ето тази година правим спектакъл, посветен на Коко Азарян. Коко си отиде, но това, което направи последните години беше толкова силно и сега „Чайка по три“ го правим с мисълта да припомним какво е оставил той като последни постановки. Тазилиния я има.

Аз обичам и да създаваме спектакли. Ето, последното „Клас“, което се играе при голям успех в театър 199 и ще продължи да се играе. Това си е наше. Такива много спектакли сме направили през годините и продължаваме линията, която  беше началото с Леон Даниел преди много години с „В очакване на Годо“.  То беше финансирано от Аполония. И хората го помнят. И когато заговорят за Созопол и за някакви много силни събития, винаги споменават това представление. То си беше нещо изключително.
И така. Опитвам се хората, които са били наистина свързани  със нашия фестивал да идват и да бъдат с нас по някакъв начин.

Аполония с тази богата история сама по себе си е в някаква степен е част от културната история вече.


Леон Даниел „В очакване на Годо“
-Така е.

– Вероятно е имало много трудни моменти?
– Ако трябва да тегля чертата, имало е години, когато е било по-лесно, други-по-трудно, но тази година сякаш беше най-трудната Дали защото има много събития, а източниците на финансирането не са много, не знам. Но както пък тази година Министерството на културата помогна, това никога не е било. Имаме една истинска подкрепа от страната на министър Боил Банов и на Министерството.

Какви други събития ще правите извън фестивала свързани с годишнината Марио Бионди ще гостува наесен?
Марио Бионди– Знаете ли, аз  исках да направя още много неща, освен този концерт. Преди една година,  когати хранех илюзии, че   покрай годишнината ще ни е по-лесно. И освен този концерт в НДК с този забележителен певец,  мислех за още много събития. Но реалността се оказа съвсем друга. Идеите бяха много. Ще ги отложим за следващи години.  Но по средата на годината, разбрах, че ня ма да можем   До такава степен, че бях на път да се откажа  След това , упорството, ината, чувството за ангажираност надделяха.  Ето и сега, няколко дена преди да тръгнем за Созопол, си казвам Как ще се справим“. Дано успеем.

– Дано. Силно начало имате с Арабеск, кои са другите силни моменти?

-О, да. Започваме с Арабеск. Те скоро имаха 50 годишнина , но не това е причината. Аз преди две години бях решила, че те ще участват точно на нашия празник,  Неведнъж са ни гостували. Аз знам всичко, което те правят – прекрасни спектакли и исках такова нещо, откриването, да е мащабно със състав, отличаващ се в българската култура, пътувал много по света. С такава фантастична продукция и някак това беше задължително откриването да е с тях. И понеже заговорих за откриването, ето, връщам се на въпроса как припомняме – ами първите ни изпълнители-

Ангел Станков и Йосиф Радионов, те бяха също преди 35 години на сцената в Созопол.И сега отново ще бъдат на откриването. Винаги търся връзката с началото, със силните събития, с хората, които по някакъв начин са вдигнали нивото на фестивала.  Създали са духа на фестивала.
На добър час. Успех.
(И ми идва наум: СОЗОПОЛ НЯМА ДА ПОТЪНЕ ДОКАТО Я ИМА АПОЛОНИЯ).

(„ Празниците на изкуствата „Аполония” е голям български фестивал, който се провежда ежегодно в края на лятото в морския град Созопол. Негов основен организатор е Фондацията за изкуство „Аполония”, създадена през 1991 г.
Първото издание на фестивала на изкуствата се провежда през 1984 г. Продължителността му е 10 дни, като през това време могат да бъдат видяни над 70 събития – театрални представления, концерти на открито, камерни и джаз концерти, прожекции на филми. В Художествената галерия в Стария град се организират изложби и литературни вечери като част от събитието. Провеждат се майсторски класове по различни специалности – пеене, пиано, джаз импровизации, театрални школи. Във всички категории винаги присъства и детското творчество.
На „Аполония” гостуват български и чуждестранни изпълнители и състави от световна класа. Театралната програма предоставя възможност на любителите на театъра да видят селекция от най-новите и най-добри спектакли. Всяка година програмата на Празниците на изкуствата включва и панорама на българското документално и игрално кино. Голяма част от филмите са премиери… „)

Имаме уговорка проф. Димо Димов, авторът на идеята, да ни разкаже повече за създаването и историята на Фестивала. За да се помни…

 

А какво можете да гледате тази година,  вижте тук:
http://www.apollonia.bg/

 

 

Коментари

comments