ДА УСЕЩАШ НЕВИДИМОТО ПОД ПЛАСТОВЕТЕ НА ВРЕМЕТО

0
1802

Атанас Мацурев, Галерия Нюанс, 26 януари-14 февруари:„ Пластове на времето“
Да усещаш невидимото под пластовете на времето, да откриваш в тях очертанията на собствената си душа-това е магията, в която ни посвещава художникът Атанас Мацурев чрез своите акварели.

„Няма нищо по-чисто и красиво на света от един див, зимен пейзаж“- казва той и да, в тези ковид времена, в които природата, светът около нас толкова ни липсва, да попаднеш сред неговите акварели е все едно да намериш отговор на своите преживявания и размисли за смисъла и ценностите, за измеренията на времето, за преходността и паметта, както и да почувстваш емоционалните рефлекси на собствената си душа, поставена на изпитание. В неговите картини времето сякаш е спряло, или връща часовника назад. За дати даде възможност под пластовете на материалното да се докоснеш до истинската същност  на нещата. „Да се обърнем навътре към себе си и да заживеем по-смирено“ ни казва художникът. И ни показва как. Защото финият рисунък на неговата четка сякаш като  магическа пръчица прави видима незабелязваната и подминавана в забързания ритъм на нашето вчера красота дребните неща.

Има ли за Вас  нещо специално в тази изложба по време на пандемия, в която всички се чувстваме толкова затворени, тъй като действително е изключително преживяване да влезеш изведнъж в магията на вашите акварели, които ни връщат сякаш отново чувствителността към света, който ни заобикаля?
-Различното е точно това-времето, в което се открива изложбата,  а и една част от картините са създадени точно в тази ситуация, трудна за всички ни. Иначе, аз работя, както работех и преди, по същия начин, същите теми. Така че, от друга гледна точка пък не е различно.
Но, може би е радостно това, че успявам да дам на хората глътка въздух и красота, надявам се, в това време.

– Кои от картините са рисувани по това време?
-Тези софийски фасади на стари къщи, довършвах някои недовършени-например родопските : старата къща и казана с огъня и дима-може би половината са от това време. И може би това е знаково.

Аз мисля, че времето е много подходящо да се обърнем навътре към себе си да осмислим някои неща и да заживеем по-смирено.

Каква  носталгия събуждат тези стари софийски къщи? На мене много ми говорят, защото съм стара софиянка, и те сякаш са от старта ми махала и имам чувството, че попадам в машина на времето, не случайно заглавието на изложбата е „пластове на времето“. Но повече пластове ли можем да разкрием, когато останем насаме със себе си?
-Вероятно е така. И по-скоро наши пластове душевни. Аз мисля, че времето е много подходящо да се обърнем навътре към себе си да осмислим някои неща и да заживеем по-смирено. Това е една линия, която върви като главна в изложбата. Идеята е да обърнем внимание на простите, обикновени, истински ценни неща.

Много хубава дума- смирение. Като че ли вашите акварели именно към това призовават. Да се смирим пред времето и природата, пред  битието, за да открием истината за нашата преходност и за онова, което все пак остава след нас.
-Един критик беше казал преди, че моите картини са пълни с тишина. И това много ми хареса, затова си позволявам да го цитирам. Наистина е така. От друга страна е важно да покажа по някакъв начин точно тази преходност на човека и на всичко, около него. Затова се опитвам, въпреки че няма човешко присъствие, с изключение само на една картина, която е от Китай, да покажа човешката следа, която е в картината. Независимо, дали човек вече е бил там или тепърва ще дойде. Чувството за човешко присъствие е много важно. То остава скрито и то дава този магически елемент в картините ми.

Разкриването на пластовете разкриват някаква човешка  история –така ли формулирате „магическото“ във вашия реализъм?
-Да. Това е. Тези невидими неща, които обаче, могат да се усетят. Това за мене е истинския магически реализъм. Не е нужно да измисляме и изкривяваме дадени неща, ако го има това чувство.

 

-Как сте развили тази чувствителност? Вие сте млад човек, коренът ви е стар обаче, от Банско сте. Природата на този край е вълнувала и други живописци, акварелисти като Константин Щъркелов, например.  Имате ли чувството, че имате връзка с духа на родното си място?
-Разбира се, че имам. Аз като дете съм расъл в условия на изключителна свобода и връзка с природата. Според мен тогава се формира целият мироглед на човека. Въобще за целия му живот. И като добавим факта, че първите си години съм прекарал с баба ми и дядо ми, а пък дядо ми беше учител по рисуване и той може би, не може би, а със сигурност ми даде цялата тази естетика, възпитание на уважение към природата, научи ме да се съобразявам с нея. И тогава за пръв път аз реших, че искам да ставам художник. Така че, коренът е много важен и тази връзка не може да бъде прекъсната никога.

-Учили сте дърворезба, това сигурно също е допринесло- този занаят сигурно също възпитава усет за детайла, за деликатността и крехкостта на материята?
-Да, но  докато учех дърворезба, аз много рисувах. А според мене рисунката е най-важното- гръбнакът на всяка една работа. Независимо, че в моите акварели трудно може да се видят следи от рисунката, но това е съвсем умишлено. Рисунката е основата, началото и края на всяка една работа. Така че за мен беше много важен период, в който освен дърворезбите, които съм правил, много рисувах.
Дърворезбата от своя страна, ме научи на уважение и внимание към детайла и на създаването на материалност, което дойде по-късно. На познаване не само на дървото-то оттам се почна, но в последствие аз станах много любопитен. Или, може би винаги съм бил. И това любопитство ме подтиква непрекъснато да изучавам всичко около мен. И мисля, че това е причината да се задълбая, да се ангажирам толкова надълбоко в нещата, които правя.

 

-В преследването на тази автентичност, доколкото знам, използвате и стара хартия?
-Ами да, аз основно използвам стара хартия. Първата причина е, че новите хартии не могат да се доближат изобщо до  качеството на тези, от миналия и по-миналия век, второ, че технологиите по производството на тази хартия нямат нищо общо със старите, а освен това, старата хартия дава допълнително една добавена стойност към излъчването на тези акварели, които правя, тъй като там се появяват и случайни артефакти- на места остаряване и пожълтяване на хартията и други дефекти, а и самата хартия създава едно усещане за минало време. Което е много важно и допълнително засилва  ефекта, който аз търся.

-Всъщност, рисувате и времето, по някакъв начин.
-Да, запечатвам хода на времето по- скоро.

Интересно, като рисувате, ето тази стара врата, да се върнем в стара София-олющена, но носеща орнаментите на своята стара красота, представяте ли си   историите, зад тази нея?
-По-скоро дори си създавам истории, въобразявам си ги. То е като една детска игра, в която в един въображаем свят могат да се случват всякакви неща. И ми се иска точно това-да дам възможността на зрителя да си въобразява, да фантазира и да си измисля истории. Които са си само негови.
Да, през цялото време потъвам в това, което правя и се опитвам да си създам по-красив свят.

 

-Морето е такава една възможност, човек да помечтае за един по-красив свят. А вие го обичате?
-Много обичам морето и всяка година се опитвам да прекарвам доста време там а и да работя в същото време.  Мисля, че няма художник, който не обича морето и да не е свързан по някакъв начин с морето. За мен това е над всичко човешко. Една огромна стихия, безкрайна, която във всеки един момент е много красива и много различна. То е много динамично и това движение е страшно предизвикателство да бъде нарисувано. На морето се чувствам истински свободен.

-И там не пропускате детайла. Дребните камъчета, песъчинките, даже уроци мисля че преподавате?
-Да, имал съм майсторския класове на морето- открити, пленери.

-Как обяснявате на младите си бъдещи колеги, как да се вгледат в тези детайли?
-Така, както аз го чувствам и възприел за себе си, по същия начин се опитвам да го предам и на някой друг.

-А обичате ли да пътувате? Сега това липсва ли Ви? Светът голям или малък е за Вас?
– Светът беше станал много малък и изведнъж разбрахме, колко е голям и недостъпен, всъщност. Което от една страна ми липсва, от друга-не. По-скоро ми липсват срещите и обмена на творческа енергия, на отношения, на размисли и възприятия с моите колеги  и приятели,  които са по целия свят. Това много ми липсва.
Липсват ми откриването на нови места, нови пътувания, но аз мисля, че рано или късно това ще се върне. И ще можем пак да пътуваме дори с някакви ограничения, аз съм оптимист. Не мисля, че трябва само да се оплакваме. Такива периоди са се случвали непрекъснато в нашата история и големите творци винаги са се сблъсквали с тях. Което е парадоксално, но тогава са се раждали изключително знакови произведения въобще  света на изкуството.

-От какво сте изкушен да се пробвате –всъщност илюстрирали сте книги, какви?
-Илюстрирал съм няколко корици и две книги за деца, -едно много сериозно усилие от моя страна да пресъздам две индиански легенди на канадските индианци. Мисля, че се получи доста добре-това беше един от първите ми опити в илюстрацията. А след това някак си спрях да го правя, тъй като там има известни ограничения,  намеса на много лица, докато се стигне до крайния продукт, което не ми харесва никак. Предпочитам свободата да правя това, което правя по начина по който го правя и както аз реша.

-От театъра изкушен ли сте?
-Не, изкушен съм само като зрител. Много обичам театъра, но като зрител. Не смея да навлизам там, където трябва да отделя много, много време, да да постигна нещо изобщо. Същото е и със скулптурата. Аз се чувствам добре  в това, което правя, а пък акварелът е безкрайна техника, която има неограничени възможности, дава огромно поле за развитие – предизвикателство, което аз използвам и -ето, опитвам нови хартии, търся стари, изчезнали хартии, експлоатирам ги да постигна повече и по-различни неща

Най-нежната техника, наричате някъде акварела. работейки с тази техника усещате ли, че допринасяте  за развитието на вашата собствена душевност?
-Ама разбира се. Те нещата са много свързани. Тоест, аз съм във своите картини те са в мен, променяйки там, аз променям и себе си.

-Те са предназначени да променят и нас, зрителите?
– Много се надявам, да е така.

-Какво бихте им пожелали?
-Ами бих призовал хората да не се страхуват и да търсят спасение, даже спасение не е хубава дума, пожелавам им  да се обърнат към обикновените, простите неща от живота, които ние сякаш подминаваме в това бързане и стремеж към нещо друго, а пък според мен основата и същността на живота са тези най-най обикновени неща.

Едно дърво, един обикновен пейзаж, мисля, че няма нищо по-чисто и красиво на света от един див, зимен пейзаж.

-Добре е, когато ни го подсказва изкуството
-Това е ролята на изкуството и по-специално на моето, мисля.


София, ул.“Денкоглу“ 42, 26 ян. 14-и февр., не пропускайте това пътуване във времето към себе си.

Коментари

comments