ЕВРОПА И НАЗАД

0
291
dav
За да усетите Париж, са необходими две неща – хубаво време и свободно време. Можете да програмирате разходката си, но нищо не може да замени свободния избор – интуитивно да усетите къде да седнете, къде да изпиете чаша кафе, кой музей е за днес, а в кое кафене може би ще изпиете чаша кафе утре. Старият Париж е в музеите. Новият е по улиците. С Нашествието. Новото преселение. Дали то носи нова култура, дали  това е Новият свят…Не мога да реша за себе си. Хора от различни раси, различни континети, с различна култура. Сред новите лица в Париж сме и ние от Източна Европа, които също обираме част от този защитен скептицизъм на глобализма, който обзема част от французите. Всъщност парижани може да видите след 19 часа, когато улиците се пълнят с хората, излезли от работа. След още час вече улиците гъмжат. След 22 – 23 часа улиците отново се връщат на туристите. И това е един цикъл, който се възпроизвежда всяко денонощие и дава този космополитен усет за Париж като мегаполис и магнитна точка на Новия свят. По улиците ще видите хора, спящи на тротоара или излегнали се, завити с одеяла, цели семейства. От огромния прозорец на ресторанта виждам човек с инвалидна количка, с куче до нея, който посреща всеки автомобил  с предложение за помощ. След час  идва да го замени партньорката или жена му – бременна, с увеличено коремче, която пък предлага флаер с услуги. Можем само да предположим. Недалеч  е Плас Пигал и наоколо дискретно ви предлагат сауна, масаж, баня и всичко, което може да ви подтикне да излезете от общоприетото и да влезете в лоното на изкушенията. Когато вървите от Плас Пигал към Монмартър покрай Мулен руж в тази тълпа от хора от различни раси разбирате колко бързо светът около  нас се променя и ние не можем да уловим това време. Сякаш стоим на една витрина и времето минава покрай нас. За да се усетите като истински турист в Париж, трябва да посетите Манмартър през нощта. В подножието на катедралата Сакре Кьор /Свято сърце/ по стъпалата са насядали хора на различна възраст, влюбени двойки, туристи. Изкушението да се качите с асансьора е голямо, но няма да изпитате чара на изкачването и слизането. Насядалите по стъпалата слушат местните и новодошлите бардове. Музика с различен стил и от различни краища на света. За всеки  вкус. А отдолу, в ниското, е Париж… Огромен проблем за Париж са компактно живеещите маси хора от африканския континент. Те само живеят в Париж. Някои от тях слабо владеят френски. Други изобщо не го знаят. Гледам по булевард Клиши, недалеч от Монмартър, Плас Пигал, налягали хора, завити с топли завивки. До тях спят деца. Какъв е техният шанс? На улицата няма да получат работа. Милостинята не е кой знае колко. Лежат пасивни в очакване. Какво чакат? В магазина срещу тях преди затваряне им махат приветливо и разменият думи на арабски. Знаят се. Дали си помагат? В метрото единствените, които приличат на французи, са всъщност туристи. Често можете да попаднете на музиканти, артисти, които използват подземната железница за своя сцена. За публиката това е откъсване от бита, среща с изкуството, малък емоционален подарък. За изпълнителите е изява и препитание. Удоволствието от един тур пеша от Триумфалната арка до Айфеловата кула и площад Трокадеро ви носи и самочувствието на самоорганизиращ се турист. Недалеч от ЮНЕСКО влизаме и в ресторант. Край Айфеловата кула мургави аферисти разиграват туристите с познатата измама „Тука има, тука няма“. Опитвам се да  снимам единственият белокож измамник. Приближава поизпечен закръглен мъж на средна възраст и с многозначителен знак към гърлото се опитва да ме сплаши. Поглаждам го заплашително в очите и му правя същия знак. Отдръпва се. Явно не е готов за обратна агресия. След 5 – 6 минути мигом се разбягват. Появяват се полицаи на велосипеди. Най-активна е единствената жена- полицай. Явно е началник. След като си тръгнат  полицаите, ако изчакате, ще видите кои са съучастниците в играта – 4 -5 роднини или близки, които си разменят по 50 и 100 евро и зарибяват туристите. Най-учудващо е обаче  колко бързо се изнасят африканците, които продават всякакви сувенири, най-вече с Айфеловата кула. Сувенирите са разстлани на бели покривки с дълги дръжки от двете страни. Само за миг  те се събират и стават чанти – дисаги и африканците изчезват от погледа на полицаите. Това е част от атмосферата край творението на Айфел – история, зрелища и измамници..

sdr

Всъщност проблемът с преселилите се в Париж и френските градове хора от други континенти, за разлика от други държави, например Холандия, е че те живеят компактно. Казано иначе, те не само не се интегрират, но и нямат шанса това да се случи. И вместо да попият от френската култура, те налагат своята и своя начин на живот. Това е проблемът с бежанците. Те не променят себе си. Искат ние да се променим. Това е и голямата разлика при предишните преселения на народите. Затова и взех назаем с перифраза от класика заглавието „До Европа и назад“. И понеже вече сме Европа, махнах до-то. После сложих Париж. После върнах Европа. Замислих се – Те ли вървят напред или Ние вървим назад. Въпрос на времето или въпрос на време…

Коментари

comments