ЕСЕННИТЕ ИЗНЕНАДИ НА КОЛИБРИ

0
346

Есента идва с нов мерак за четене. Времето за престой навън намалява, затова пък се увеличават часовете, които можеш да прекараш с чаша кафе или чай  и хубава книга в ръка. Едно от любимите неща на четящите хора е да опознават различни светове, да се наслаждават на новооткрити литературни територии. Изобщо, да пътешестват на крилете на книгата. Да влезеш в книжарница, да подминеш лъскавите комерсиални заглавия, шумно рекламираните автори и да попаднеш на четиво, което сякаш тебе е чакало. За да побързаш да се усамотиш с него в уюта на дома край прозореца и гаснещия есенен ден…
Не, че авторите, които ни предлага издателство Колибри през септември са малко известни. Напротив. Но са неочаквани и различни. Представя ни ги Кремена Димитрова. Директор Маркетинг и PR на издателство Колибри.

Магда Сабо „ Улица „Каталин”

Тиха улица в Буда, където едно до друго живеят три приятелски семейства:   Съдбите на трите семейства се преплитат през 1934 г., но само десет години по-късно всичко ще се промени за всички. Хелд и съпругата му ще бъдат отведени, дъщеря им ще бъде убита, а майорът ще падне в бой. След войната къщите на трите семейства ще бъдат преустроени в дом за стари хора. Неспокойният дух на Хенриет обаче ще остане и след смъртта като сянка, но и във физическа форма от плът и кръв и ще проследи всяко събитие от живота на оцелелите.

Улица „Каталин“ е символ на невинните и непокварени години от детството, на безгрешната младост. Тази идилична картина ще бъде разрушена от историята, от епохата на Хорти, а след нея и от грубата реалност на войната, в която ще потънат къщи, улици, страни, всякакви благородни човешки чувства и любов. Преживелите това също не са допуснати до Рая, защото са прегрешили, като не са се противопоставили на злото. Остава им само надеждата, че поне в сънищата си ще могат да се завърнат на улицата от детството, на своята улица „Каталин“.

Магда Сабо е лауреат на най-високото унгарско литературно отличие на името на Лайош Кошут, а книгите й са преведени на десетки езици. Дебютира като поетеса. През 1949-а е удостоена с авторитетната литературна награда „Баумгартен“, но по политически причини отличието й е отнето, а самата писателка е уволнена и не може да публикува чак до 1958 година. В този период от живота си Магда Сабо се обръща към прозата.
Една след друга се раждат книги като „Кажете на Жофика”, „Сърната”, „Синият остров”, „Бал с маски”, „Рожден ден”, „Пилат”, „Вратата”. Стилът на Сабо се отличава с рядка експресивност и дълбочина на психологическия рисунък.

Бохумил Храбал „ Прекалено шумна самота“

Бохумил Храбал (1914–1997) е прочут чешки писател и редом с Хашек и Чапек е смятан за един от най-великите автори на ХХ век. Произведенията му са превеждани на близо 30 езика. Сред най-известните са „Строго охранявани влакове“ и „Обслужвал съм английския крал“ (екранизирани от Иржи Менцел съответно през 1966 и 2006 г.).

Романът „Прекалено шумна самота“ е сред най-успешните и най-въздействащите произведения на Храбал. Една история от 70-те години на миналия век за ексцентричната и страстна любов към света на книгите и изкуството.

От дълги години Хантя работи в пункт за преработване на стара хартия. Превърнал работата си в ритуал, той внимателно отделя от купчините редките книги, спасява ги от ликвидация и страстно се отдава на тяхното четене. Както винаги е при Храбал обаче, „сивият“ житейски факт придобива неподозирани философски и лирични измерения, мрачна и все пак сияйна красота. Пунктът за вторични суровини се превръща в „крайна гара“ не само на словесни шедьоври, но и на една човешка съдба, а „малкият човек“ се оказва необозрима духовна вселена. „Прекалено шумна самота“ е обяснение в любов към книгата, но и шеметен калейдоскоп на сложните и страховити перипетии на ХХ век. Творбата е филмирана през 1994 г. с Филип Ноаре в главната роля.

Храбал е романист и автор на разкази, чиито истории са повлияни от сюрреализма, дадаизма и психоанализата. От сюрреалистите той усвоява техниката на „автоматичното писане“. Стилът му е повлиян и от Джеймс Джойс и т.нар. „поток на съзнанието“.  Международната му слава се свързва с романа „Строго охранявани влакове“, който излиза през 1965 година.
Творбите на Храбал са забранени след нахлуването на

 

съветските войски в Чехословакия през 1968 година.

Дрор Мишани „Липсващото досие“

За инспектор Авраам работата в полицията е неговият живот. Той си остава полицай, дори когато не е на служба, и има тайно хоби: да разкрива грешните ходове, които поднасят майсторите на криминалната проза. И ето че един на пръв поглед банален случай, изчезването на шестнайсетгодишен младеж, поставя на изпитание способностите му. В семейството и в обкръжението на момчето сякаш всички са се наговорили да премълчават или да крият истината, принуждавайки го стъпка по стъпка, от заблуда към заблуда, да се домогва до нея и в края на краищата да я приеме, колкото и болезнена да е тя.

„Липсващото досие“ по безспорен начин разчупва клишетата на жанра. Интригата се разгръща постепенно, следвайки не ритъма на литературата, а на живия живот, и изправя читателя пред вечния въпрос за невинността и вината, за признанието и разкаянието. До неочакваната развръзка, която идва като гръм от ясно небе.

– Знаете ли защо в Израел никой не пише криминални романи? – запита я неочаквано той.
– Моля?
– Точно така, защо? Защо у нас никой не пише романи като тези на Агата Кристи или като Момичето, което си играеше с огъня?
– Не разбирам много от литература.
– Ще ви обясня. Защото у нас такива престъпления не се случват. Няма серийни убийци, няма отвличания и почти не се срещат насилници, които нападат жените на улицата. У нас, ако стане убийство, то най-често е работа на съседа, на чичото или на дядото, така че не е нужно провеждането на сложно разследване, за да бъде открит извършителят и да бъде разбулена загадката. Подобни тайни у нас просто няма и решението винаги се оказва от просто по-просто. Казвам ви това, за да ви стане ясно, че вероятността нещо сериозно да е сполетяло сина ви е равна почти на нула.
 …
– Не знам дали го е сполетяло нещо, или не – обади се накрая тя,  – но той няма навик да изчезва просто така.“

Дрор Мишани е роден през 1975 година в Холон, предградие на Тел Авив, където се развива действието на поредицата романи с главен герой инспектор Авраам. Първият от тях, Липсващото досие, е преведен на повече от петнайсет езика и печели наградата за най-добър чуждоезичен криминален роман в Швеция, а също наградата на читателите на френското издание „Поен”.

„Котката на Сократ“ Венцислав Константинов

„Котката на Сократ“  предлага на любознателния читател 1000 духовни предизвикателства от майстора на афоризма и мъдролюбието Венцеслав Константинов.
Какво са познанието и заблудата, характерът и личността, любовта и омразата, литературата и изкуството, Животът и Смъртта? В тази книга, изтръгната от подмолите на мисълта, ще намерите избистрени отговори… и някои неразрешими въпроси.

Не се смей на младежките си грешки – няма да ги повториш.

Непоклатимият човек е паметник на самия себе си.

Живописта вае пространството – музиката вае времето.

Коментари

comments