ЗАВРЪЩА ЛИ СЕ  СВЕТЪТ ОТ ВЧЕРА?

0
927

Спомените на „един европеец“, Стефан Цвайг, преиздадени наскоро от „Колибри“, могат да  ни дадат отговор защо днес шепа видни световни интелектуалци са разтревожени за бъдещето на Европа и защо са толкова парадоксално противоречиви реакциите и коментарите на тяхното отворено писмо към света.

Либералните ценности в Европа са изправени пред предизвикателство, „каквото не е имало от 30-те години“, заявяват  интелектуалци от 21 държави в манифест, публикуван във водещи европейски медии.
В него около тридесетина писатели, историци и Нобелови лауреати, наречени „патриоти на Европа“ твърдят, че „Европа се разпада пред очите ни“, че „Тpябва да cе боpим за идеята на Евpопа или да я видим как изчезва под вълните на популизма“.
Текстът   е изготвен от френския философ Бернар-Анри Леви. Имената, поставили подписа си, не могат да не ни респектират:  Василис Алемакис, Светлана Алексиевич, Ан Епълбаум, Йенс Кристиан Грондал, Дейвид Гросман, Анес Хелър, Елфриде Елинек, Исмаил Кадаре, Гьорги Конрад, Милан Кундера, Бернар-Анри Леви, Антонио Лобо Антунес, Клаудио Магрис, Иън Макюан, Херта Мюлер, Людмила Улицкая, Орхан Памук, Роб Риамен, Салман Рушди, Фернандо Саватер, Роберто Савиано, Еухенио Салфари, Симон Шама, Питър Шнайдер, Абдула Сидран, Лейла Слимани, Колм Тобин, Марио Варгас Льоса, Адам Михник и Адам Загаевски.
Какво ни казват те, че:
„ Трябва да преоткрием политическата воля и да приемем, че неприязънта, омразата и кортежът им от тъжни страсти ще ни заобиколи и потопи“.

Ако не бъдат положени усилия за борба с нарастващата вълна от популизъм, изборите за ЕС ще бъдат „най-бедственото, което някога сме познавали и  позор за онези, които все още вярват в наследството на Еразъм, Данте, Гьоте и Коменски; презрение към интелигентността и културата; експлозии на ксенофобия и антисемитизъм; бедствие „.

Рушди в Гардиън добавя: „Европа е в по-голяма опасност, отколкото по всяко време през последните 70 години и ако някой вярва в тази идея, че е време да се изправи и да се брои“.

 

Междувременно се появиха коментари, включително  засягащи патоса и поетиката на текста, някои пренебрежителни, други клаустрофобични, но като цяло омаловажаващи факта, че видни интелектуалци  днес са се обединили и надигат глас с тревога по повод случващото се на политическата сцена в Европа. Отношението е някак си в смисъл-това ли им е работата.
Кога всъщност, големите умове излизат на политическата сцена и има ли кой да ги чуе? Макс Вебер в „Ученият и Политикът“ твърди, че докато в ежедневната политика интелектуалците са неуместни, то в критични за историята времена, са длъжни да заемат позиции и отворят очите на хората за истината.
Но има ли кой да ги чуе?
Понеже човешката памет е нетрайна и изменчива, малцина си спомнят, какво са правили интелектуалците и защо не са се противопоставяли на двете големи кататастрофи за Европа. Стефан Цвайг разказва във великолепната си мемоарна книга „Светът от вчера, спомени на един европеец“ как интелектуалните умове на континента, са отправяли предупреждения за заплахите, които предстоят. Ето, че отново видни умове надигат глас с предупреждения за повторение на историята.

„Светът най-малко мисли за очевидното“ обаче, твърди Вебер и можем да се убедим колко е прав, ако прочетем Стефан Цвайг.

“Светът от вчера спомени на един европеец.“ Наскоро преиздаден от  издателство „Колибри“.

Невероятна, вълнуваща с прозренията си  книга, която би трябвало да е настолно четиво за кандидат- политици. Защото разкрива нагледно колко крехка е европейската идея. И колко слепи и глухи сме ние, гражданите, колко лесно можем да бъдем манипуирани от псевдо-спасители и кандидат-тирани, когато популизмът надделее над здравия разум и стане благоприятна почва за процъфтяването на омразата към другия.
Първата световна  война как започва? На фона на една преуспяваща  Европа, вдъхновена от научния и техническия напредък  и  индустриалната революция. Светът е свободен и достъпен. Европеецът няма нужда от паспорт и от каквито и да било документи, за да пътува, живее, общува, работи където си иска. Рим, Париж, Брюксел Женева-Европа е обща територия за духовно общуване, интелектуалците си имат  любими кафенета и театри, срещат се, изнасят сказки, поставят пиеси, ходят на концерти, превеждат се един друг. Стефан Цавайг, Емил Верхарен, Макс Райнхард, Райнер Мария Рилке, Ромен Ролан, Максим Горки-живеят и работят  за една обща Европа, Европа на духовното „на изкуството на мъдрото безгрижие да се живее“ в един подсигурен и отдаден на културата свят, който живее с надежди за своето бъдеще. Революционните промени на изток в Русия в своето начало също сеят заблуда, че новият, по-добър свят предстои, мнозина се увличат по левичарски идеи, запленени от вождовете на революцията, като Херберт Уелс, например. Когато осъзнават своите илюзии, е късно. Безумието на омразата е завлядяло миролюбивата  вчерашна Европа. Шпицкомандите са завладели улицата. Идеологиите започват да владеят умовете. Нациите искат да разширяват своите пространства за сметка на съседите си. Всеки е срещу всеки. Да мразиш се  превръща в национална гордост, да те нарекат безотечественик или пацифист е осъдителна присъда. Пропагандната машина нагнетява най-нелепи чувства, които Цвайг описва. „Боже, накажи Англия“ става официален щемпел върху писмата. Шекспир не се играе на немските сцени, а Моцарт и Вагнер не се свирят в Англия! Немските професори дори обяснявали, че Данте е германец! И за какво? За парче спорна земя – затова, защото  „Готвачката край печката край печката била убедена, че не може без Санджака – трагично парче земя някъде в Босна“.А германските файтонджии пеели песни колко военни обезщетения да се искат от Фрация. Дори Томас Ман за малко се поувлякъл в тази стихия на национализъм, възхвалялавайки Фридрих Велики. И все пак интелектуалната енергия на Европа се събужда. Видни творци се събират в Женева по повика на Стефан Цвайг, който пише „До приятелите в чужбина“. Ромен Ролан и видни интелектуалци започват да се отправят призиви, да пишат писма, прокламации, опитват се  да надвикат гласа на омразата.
Войната обаче неизбежно избухва и нанася непоправими рани. И макар след нея никой да не може да повярва, че ужасът може пак да се повтори, Втората световна се  случва. И пак на фона на безгрижно безхаберие и приспана морална съвест.

 „ Това, което благотворно отличаваше Първата световна война от Втората, бе, че словото още имаше сила, то все още не беше пришпорвано от организираната лъжа, от пропагандата“,  пише Цвайг. Хитлер въздигна лъжата в нещо естествено, а антихуманността в закон.“

И пак интелектуалците не усещат навреме как новото  нарастващото безумие е завлядяло света. Толкова безобиден е изглеждал баварецът, крещейки своите обещания за обществен порядък,  в селските кръчми край Мюнхен. Но докато мизерията, безизходицата, корупцията превръщат Берлин в същински Вавилон, военните концерни започват да инвестират в този смешен човечец и неговите кафяви униформи…

Дали сега имаме сетива какво става с Европа, защо това писмо на видни интелектулци стои донякъде в периферията на общественото внимание- или историята жадува за своето повторение? Ще се присъединят ли българските интелектуалци към писмото на събратята си европейци, или ще се делят на с тези и отнези?

Трябва да обявим тревога срещу подпалвачите на души и дух, които от Париж до Рим, със спирки в Барселона, Будапеща, Дрезден, Виена или Варшава, си играят с огньовете на нашите свободи“. Метафорите ги е родила конкретиката на историята.
Да припомним, как Цвайг описва, докато в Германия Средновековието се завръща и на клада горят книгите на Томас Ман, Хайнрих Ман, Фройд, Айнщайн, на него самия, в съседна Виена цари сляпо безгрижие, защото това всичкото се случва отвъд граница, и виенските заможни евреи пазаруват щастливо за Коледа, продължават да се прибират в красивите си домове,  да ходят на приеми, облечени в смокинги и фракове „без да подозират, че скоро ще носят затворническите дрехи на концентрационните лагери…“убедени по израза на поета Анценгрубер, че  „Нищо не може да се случи“…
Тривиален, но показателен е образът, който се натрапва в съзнанието.

 

 

 

 

Коментари

comments