„ЗАГАДКИТЕ И ВРЕМЕНАТА НА „БЪЛГАРАН Е ГАЛАНТ”

0
1160

 „Кога, от кого, къде, как и защо е заснет първият български игрален филм? Какво знаем за него?”
Нова книга на д-р Петър Кържилов, посветена на прохождането на българското кино ще бъде представена на 1-ви декември в кино „Одеон“. С което, вероятно  ще се отвори и нова страница в познанието за историята на зараждането на киното у нас.

 Началото на историята на българското кино доскоро тънеше в забвение. Едва миналата, 2016-а година излязоха на бял свят дневниците на Васил  Гендов, родоначалника на българското киноизкуство ина неговата съпруга, Жана Гендова.  Малцина  бяха изследователите  като д-р Перър Кържилов, проф. Ал.Грозев, Антония Ковачева, посветили години в издирването  на документи, архиви и факти, свързани с появата първите прожекции на първите родни филми. Много време е загубено, и много неща са потънали в небитието.Следите на  първия  български филм „Българан е галант” се губят в неизвестност. Спорна за изследователите е и  датата на неговото създаване: според  автора,  Васил Гендов, това се е случило 1910. Според медиите от онова време, 13 януари 1915-а, е първата прожекция.
Книгата на Петър Кържилов:  Загадките и времената на „Българан е галант”  идва да попълни празнините, като потърси отговори на този спорен въпрос.  финансирана от Столичната програма „Култура” (2017) на Столичната община, подготвена и отпечатана от издателството на БАН „Проф. Марин Дринов”.Тя ще бъде представена на 1-ви ноевмри във филмотечно кино „Одеон”.
 Подзаглавието й – Кога, от кого, къде, как и защо е заснет първият български игрален филм? Какво знаем за него?” – отговаря напълно на нейното съдържание. Авторът- д-р Петър Кърджилов, е успял да издири и събере на едно място голяма част от информацията за филма, появявала се на различни места в протежение на повече от сто години. Плод на сериозен, добросъвестен и дългогодишен труд, книгата представлява задълбочено изследване на сравнително кратък – седемгодишен (1908–1915), ала бурен период от историята на българското ранно кино, през който се полагат основите на родното филмопроизводство. Загадъчен, тайнствен времеви отрязък, оставащ все още абсолютно неизвестен на широката аудитория, поради факта, че доскоро бе слабо проучен от нашето кинознание. С обем от 736 страници, съдържаща 582 илюстрации – факсимилета и фотографии, предлагаща богата библиография от 1926 източника, споменаваща 1026 имена и 421 заглавия на филми, книгата Загадките и времената на „Българан е галант” дава изчерпателни отговори на множеството въпроси, съпътствали познанието за първия български игрален филм повече от век.

 Проф.,д.изк.Мая Димитрова:
Същевременно авторът съумява да очертае контурите на кинематографичния живот в България (и в София, и в провинцията) през разглеждания период (1908–1915), да възкреси „времената”, родили „Българан е галант”. Затова и бих охарактеризирала труда му като кратка история на седмото изкуство у нас, и то за период, оставал дълги години встрани от полезрението на родната киноисториография. Кърджилов успява да „извае” и образа на Васил Гендов – изпълнителя на главната мъжка роля в „Българан е галант”, неговия евентуален „идеолог” (автор на идеята), сценарист и режисьор. Тъкмо „трънливият път” на този „пионер”, „родоначалник”, „баща” и дори „патриарх” на българското кино е „сюжетната линия”, която не само отвежда в крайна сметка до истината, но и „стопля” инак безпристрастното проучване, превръща го в увлекателно четиво, което се „гълта” на един дъх. По този начин авторът намира най-прекия път към читателя – и то най-вече младия…”

Уникалното издание може да намерите в книжарницата, помещаваща се в сградата на ЦУ на БАН (София, ул. „15 ноември” № 1, тел. 02 9879786). Цена – 27 лева.

Петър Кържилов е роден на 24.XII.1950 в Стара Загора, Петър Иванов Кърджилов е доктор по кинознание, дългогодишен изследовател на ранното кино в България, киноисторик, журналист, писател. Завършва ВИТИЗ „Кръстю Сарафов” (1980), работи в Българската национална филмотека (БНФ) като редактор (1980–1990), в Издателство „Златното пате” (1991–1997), в Националния съвет за радио и телевизия като експерт (1998), в Българската национална телевизия (БНТ) като ръководител на Направление „Телевизионен фонд” (1998–2002), а от 2012 е асоцииран член на сектор „Екранни изкуства” към Института за изследване на изкуствата (ИИИз) при БАН.

Автор на 3000 журналистически материала, на над 100 научни публикации (някои от които са преведени на английски – в САЩ, сръбски, румънски и македонски), на 20 книги, 8 от които са посветени на историята на българското кино: „Наградени български филми. 1944–1980” (1981) – в съсъставителство с Г. Генчева и Р. Аврамова; „Български игрални филми. Том І. 1915–1948” (1987); „Загадките на филма „Балканската война” (2006) – отличена с наградата на Съюза на българските журналисти (СБЖ) в категория „Книга” и номинирана в конкурса Национална награда „Христо Г. Данов” (категория „Хуманитаристика”); „1897: Пристигането на киното” (2008); „Светлопис за Илинден (Свидетелства за направени фотографии по време на Илинденското въстание)” (2009) – номинирана за наградата на Българската филмова академия (БФА) в категорията „Книга – Филмова теория и критика”; „Филмът „Балканската война” в историята на българското кино” (2011, ИИИз при БАН); „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896–1915)” (2016, Издателството на БАН „Проф. Марин Дринов”) – номинирана за наградата на БФА в категорията „Филмова теория и критика” и за наградите на Столичната община за ярки постижения в областта на културата (категория „Критика и журналистика в областта на културата”)…

Премиерата ще се състои на 1 декември 2017 (петък) от 18:00 часа във филмотечното кино „Одеон”.
 Входът е свободен!

 

Коментари

comments