НЕИЗВЕСТНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО НА АНГЛИЙСКИ

0
546

В Англия излезе от печат книгата д-р Петър Кържилов  „Кинематографическата деятелност на Чарлс Райдър Нобъл и Джон Маккензи на Балканите“. 

Д-р Петър Кърджилов е прословут с със своите задълбочени изследвания и с  начина, по който с истинска дедетктивска страст проучва белите петна в  ранната българска киноистория. Доказателствата му за точната година на производство на  „Българан е галант“-първият български филм, за когото самият реж. Васил Гендов дава объркващи сведения, е забележително дело. Труодовете му, 20 на брой, сред които : „Загадките на филма „Балканската война“, „Пристигането на киното“, „Световете на Илинден“, „Озарения в полите на Витоша“, „Загадките и времената на „Българан е галант“ са истински енциклопедии,  но  и безкрайно увлекателни четива за всички кинолюбители.

Ценното е, че освен безценни данни за имена и личности, исторически моменти от развитието на кинопроизводството у нас, той ни потапя емоционално в епохата-  краят на 19-и и началото на 20-и век, разказва ни я досущ като на кино.
В случая от преведената на английски книга, се научава много за младата българска държава, за събития, влезли в „живите картини“ на първите дошли у нас от Великобритания кинематографи.

Ето за како става дума:
В началото на XX век американският филмов продуцент Чарлс Ърбан, установил компанията си в Лондон, изпраща двама свои кинооператори на Балканите. Англичанинът Чарлс Райдър Нобъл пристига в България, където успява да реконструира мигове от Илинденското въстание, избухнало в Македония (тогава част от Османската империя), впоследствие снима из цяла страна; шотландецът Джон Маккензи прекосява Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Румъния…Така благодарение на двамата британци, през 1903–1905 на полуострова биват осъществени първите поредици от „живи картини”.
Тъкмо този слабо проучен досега период, в който започва историята на балканското кино, е разгледан в книгата на д.н. Петър Кърджилов. Разгледан е задълбочено, добросъвестно, подробно – само в първия том са цитирани над 570 информационни източника… Въпреки това книгата представлява увлекателно четиво, което се гълта на един дъх – като криминален роман. Уникалният научен труд е предназначен за киноисторици, изследователи на миналото на ранното кино, специалисти във филмови и телевизионни архиви, преподаватели в университети и колежи, студенти и ученици. Тя е за всички, независимо от възрастта им, които обичат седмото изкуство и обожават загадките, които неговото начало все още крие.

Книгата представлява документална реконструкция, обхваща ранен и сравнително слабо изследван период от историята на киното. Тя е плод на задълбочени, детайлни и дългогодишни проучвания. Посредством умелото използване на историческите извори и богатия фактологически материал, открити от автора в периодичния и специализирания печат, в рекламни филмови каталози, архивни документи и административни протоколи, в мемоари и лична кореспонденция, изданието проследява (крачка по крачка) пътя на Чарлс

Нобъл и Джон Маккензи в България; съдбата на заснетите от тях кинокадри, показани първоначално в Лондон (театър „Алхамбра” и клуба на Кралското научно дружество), а след това и в Западна Европа, Щатите и България; отзивите в печата за тези филми, отразяващи отношението на обществото към тях… Не на последно място книгата разкрива симбиозата между кинопроизводството на развитите западноевропейски страни и филморазпространението в балканските държави, влиянието, което британското кино оказва върху по-сетнешното възникване и развитие на източноевропейските кинематографии.

Петър Иванов Кърджилов е дългогодишен изследовател, киноисторик, журналист, писател. Той е доктор на науките (изкуствознанието) и асоцииран член на сектор „Екранни изкуства” при Института за изследване на изкуствата към БАН. Автор е на над 3000 журналистически материала, на 115 научни публикации (някои от които са преведени на английски – в САЩ и Великобритания, китайски, сръбски, румънски и македонски), на 22 книги. Десет от тях очертават кръга на авторовия научно-изследователски интерес, насочен към историята на ранното кино както у нас, така и на Балканите.
В своите книги Петър Кърджилов разглежда теми като: „Пристигането на киното в България” (1896) – осъществяването на най-ранните кинопрожекции в страната; заснемането на първите „живи фотографии” от чуждестранни кинооператори (1896); появата на първите стационарни кина (1908); производството на първите български филми – хроникални (1909) и игрални (1914); кинематографичната активност на Балканския полуостров по време на двете Балкански войни (1912–1913) и Първата световна война (1914–1918)…

„Модерен театър“-първият киносалон, построен 1908-а, сградата още е жива в окаян вид, като свидетелство за нашата немарливост към паметта на култерата.

За прохождането на българското кино можете да научите и от:
http://kinoto-gradat.obache.bg/

Коментари

comments