Стрелката на Съдния ден колебливо трепти под хаотичното наслагване върху везните. Мирът е по-скъп от войната. Буквално. Войната, или по-точно войните дадоха на военно-промишления комплекс мечтаните дългосрочни поръчки и инвестиции. Военните отново са на коня и диктуват темите на деня. Складовете със стари оръжия са изчистени. Освободено е място за нови оръжия, боеприпаси, техника. Политиците получиха враг и оправдание за всичко, за собствените грешки и хроничните кризи. Обществата са разделени – удобно време за манипулация. Лявото се слива с дясното. Сенки от миналото, внуците на загубилите Втората световна война, търсят реванш. Войната прилича на добра сделка. Победителите не ги съдят. Ако обаче победят…
Мирът изглежда като по-неблагоприятна перспектива. Вместо да спасяват икономиката чрез превъоръжаване, лидерите ще трябва да се заемат с възстановяване. Но как? Бъдещето вече е заложено в оръжия. Пък и парите няма да са същите. Дълговете ще трябва да се връщат. Разрушеното да се възстановява. Ако има мир, няма причина да се бърка в замразените руски активи. Без враг реториката, която прикрива вътрешните проблеми, ще стане безпредметна. Ще лъсне безутешното състояние на икономиките на водещите страни. Ще започне преброяване на жертвите. И на живите. Загубени са кадри, работни места. Войниците могат да се обучат за няколко месеца като пушечно месо. Но за икономиката трябват квалифицирани бойци за по-дълга перспектива. Войната прикрива вътрешните проблеми, но мирът ще ги изостри. Кой би искал това? Сегашните лидери едва ли. Вместо съвещания и обиколки по света те ще трябва се затворят в кабинетите и да убеждават собствения си електорат, че хубавото предстои. Войната приглуши вътрешните проблеми, но мирът ще ги върне с пълна пара.
Войната в Украйна направи не Русия, а САЩ по-велика сила. От нея искат гаранции, оръжия, посредничество. Срещу това Доналд Тръмп иска увеличени разходи за отбрана от съюзниците, техни инвестиции в Америка, монополно закупуване на американски горива, тотално съобразяване с американска хегемония в икономиката и политиката. Без гаранции за сигурност или по-точно сигурност срещу заплащане. Сигурност под наем. Америка над всичко и преди всичко.
Тръмп иска сделка, Европа се готви за война. Китай чака кой ще мигне пръв. Многополюсният свят е факт, но той се променя по-бързо от скоростта, с която политиките се опитват да го догонят. Вероятно не най-хубавото, а най-лошото предстои. Байдън създаде криза на морала, а Тръмп създава криза на сигурността. Светът се пълни с неизвестни. Експлозия или имплозия?
През 1947 г. часовникът на Съдния ден в Чикагския университет беше поставен на 7 минути преди Апокалипсиса. Какво показва той сега, когато договорите от епохата на разведряването са денонсирани, ядреният клуб се увеличава, ядрените опити се възобновяват, а ядрената реторика звучи и като предупреждение, и като намерение. Колко минути или … остават до полунощ?
