СОФИЯ_  ТАГАНКА_2017

0
205

След 42 години актьори от Театъра на Таганка отново стъпиха на сцената на Сатиричния театър. През 1975 г. публиката буквално обсади Сатиричния  театър  за първия тогава гастрол в чужбина на знаменития руски театър. Показаната на 26 октомври т.г. постановка „Флейта –гръбнак“, освен че носи надслова „42 години по-късно“, е посветена на 100-годишнината на режисьора Юрий Любимов и 80-годишнината на Владимир Висоцки.

Тримата гастролиращи  актьори – Венеамин Смехов, Мария Матвеева и Дмитрий Висоцки показаха поетично-музикалния спектакъл на композитора Вячеслав Ганелин, режисиран от Галина Аксьонова и посветен на поезията на Владимир Маяковски и страстната му  кореспонденция с музата на неговия живот Лиля Брик. Спектакълът е  поклон и към известния спектакъл на Театъра на Таганка, пресъздал живота и трагичната съдба на Маяковски. Венеамин Смехов е част от легендарната трупа на театъра, сред която са Владимир Висоцки, Алла Демидова, Валерий Золотухин, Леонид Филатов, Николай Губенко. Под ръководството на Юрий Любимов, трупата остави златни страници в историята на съветския и руския  театър с постановките „Хамлет“, „Десет дни, които разтърсиха света“, „Майсторът и Маргарита, „Добрият човек от Сечуан“,  „Три сестри“.

Върху полузатъмнената сцена се разиграва чувствената история на една силна и  скандална любов, преплитаща по нестандартен начин живота и смъртта, творчеството и реалността. Любовта между поета Владимир Маяковски и неговата фатална муза Лиля Брик, игра със съдбата, помитаща условностите, едновременно трагична и вдъхновяваща. Върху бялото платно на  екрана се появяват заглавията на неговите поеми, включително знаменитата  „Облак в панталони“, която той рецитира на първата си среща с Лиля Брик. С нея през 1915 г. го запознава сестра й Елза, която смята да свърже живота  си с Маяковски. Но той рецитира стиховете си и от този миг, според самата Елза, семейство Брик безвъзвратно обиква поезията на Маяковски, а той безвъзвратно обиква Лиля Брик. След няколко дни той се явява при мъжа й Осип Брик, като моли да бъде приет в дома им окончателно, защото е безумно влюбен в Лиля Юревна. Домът на семейство Брик в Петроград е място за среща на художници, поети, политици и място за освободени от условностите нрави.  Тук спорят, общуват, флиртуват.Така тримата  заживяват под един покрив.

Лиля Брик не е красавица. Даже напротив. Тя е слаба, леко прегърбена брюнетка с огромни очи, която впрочем не се срамува от голотата и има твърде свободно за времето поведение. Същевременно има огромен чар и обаяние, както и невероятно умение да привлича мъжете. В семейството всеки има връзка настрани и животът с Маяковски не скандализира никого. Самият Маяковски нарича Лиля Брик своя  жена и болезнено я защитава от всякакви нападки. Тя умее да бъде тъжна, очарователна, дори жестока понякога с поета. На мъжете трябва да се внушава, че са забележителни, дори гениални, че  другите не го забелязват и да им се разрешава това,  което не им разрешават в къщи. Останалото свършват хубавите обувки и коприненото бельо, обяснява своята философия Лиля. Маяковски й подарява пръстен, с който тя не се разделя до края на живота си. На него пише ЛЮБ /Лиля Юревна Брик/, но като се завърти се получава ЛЮБЛЮ /обичам – рус./. Интелигентна и умна, непостоянна и капризна, тя въпреки връзката с Маяковски, силно обича и своя съпруг Осип, с който се запознава още 13-годишна. Тя разказва как по времето на „тройния брак“ са заключвали Маяковски в кухнята, докато правели любов с Осип, а той драскал по вратата и безумно ревнувал. Най-любопитното е, че  когато след смъртта на поета я питат дали би се разделила с Маяковски, ако трябва да задържи мъжа си, тя отговаря утвърдително.

През 1919 г. тримата се пренасят в Москва и на вратата на общата квартира пише „Брик. Маяковски“. Той става все по-известен, пътува в САЩ, Берлин, Лондон, Париж, откъдето пише писма, изпраща телеграми  и носи скъпи подаръци за своята муза. През целия период на съвместния им  живот Лиля има връзки и с други мъже, а поетът – с други жени. След пътуванията си в чужбина той разказва на Лиля за мимолетните си връзки, а останалото доразказва сестра й Елза, която се жени за френския поет Луи Арагон и живее в Париж. От време на време, обзет от ревност, напуска общия им дом, но после  пак се връща. „Лиля е стихия, с която трябва да се съобразяваш“, опитва се да го  успокои уравновесеният Осип Брик.

 През 1926 г. при пътуване в Америка Владимир Маяковски се запознава с емигрантката  Ели Джонс /Елизабета Зиберт/ и съобщава на Лиля, че тя чака дете от него. Маяковски се кани да се жени за нея. За първи път музата усеща, че губи контрол над поета. Тя и сестра й Елза полагат огромни усилия и плетат  интриги, за да отклонят поета от връзката му с Джонс, както и да възпрепятстват контактите с дъщеря му, когато двете с майка си са в Париж. За да го отклонят от тази връзка, сестрата Елза, по поръчение на Лиля, го запознава през 1928 г. в Париж, където той е  на лечение, с модела от Дома Шанел Татяна Яковлева. Маяковски е влюбен и се готви да се жени за нея. Ти за първи път ме предаде, му казва Лиля след завръщането му в Москва. През октомври 1929 г.  на нарочно събиране  му четат писмо от Париж, в което Елза пише, че Татяна ще се жени за знатен и богат виконт. Което всъщност не е вярно, но върши работа. Поетът пребледнява и излиза навън.  Междувременно му забраняват и да пътува в чужбина. Зад  това виждат намесата на Лиля. Известно е, че мъжът й е бил сътрудник на службите, а се твърди, че и тя е следила за поета. За да го отклони от мисълта за Яковлева, Лиля Брик го запознава с актрисата Вероника Полонска. Тя е последният човек, който вижда Маяковски жив.
Той я увещава да напусне мъжа си, но тя упорито отказва. Тогава Маяковски решава отчаян и в състояние  на тежка творческа и душевна депресия:“Ако остане, няма да се застрелям, ако си тръгне, ще се застрелям.“ Критиката е отхвърлила две от пиесите му, смята го за творчески изчерпан. На 12 април 1930 г. Маяковски пише предсмъртното си писмо, в което е и фразата „Лиля, обичай ме“. Самоубива се на 14 април. Семейство Брик, които по това време са в Берлин, получат телеграма от Москва: „Днес сутринта Володя се самоуби“.

 Лиля Брик доживява до 87-годишна възраст, до 1978 г.,  когато приема силна доза сънотворно. След смъртта на Владимир Маяковски тя се разделя с  Осип Брик, но се жени още два пъти. Най-напред се жени за Виталий Примаков, а след разстрела  му  за литературоведа Василий Катанян, който изучава живота и творчеството на Маяковски и с когото живее близо 40 години. До края на живота си тя не сваля пръстена, подарен й от Маяковски, но и не престава да обича и мъжа си Осип Брик,  смърт  през 1945 г. приема тежко. „Аз обичах, обичам и ще обичам Осип повече от брат, повече от мъж, повече от всичко. Той е неотделим от мен“, казва тя. Казват, че той единствен оставал безразличен към чара й и именно това я привлича в него най-силно. Любопитно е, че именно Лиля Брик вкарва актрисата Марина Влади в кръга на Владимир Висоцки.

Авангардната поезия и страстната  любов в писмата на Маяковски и Лиля Брик в  един впечатляващ спектакъл на сцената на Сатиричния театър бяха  ефектно и запомнящо се завръщане на духа на Театъра на Таганка на софийска сцена след 42 години.

Коментари

comments