Фестивалът “Любовта е лудост“ ( Варна от 26 август до 04 септеври), посветен на пионера на българското кино Васил Гендов е един от най-емоционално-притегателните филмови фестивали. Не само защото препраща към вълнуващата история на българското кино, но и защото е символ на всичко, с което киното дарява своите почитатели-любов, изкуство, въображение, мечти, духовни преживавания. Така че от 30-та годишнина на фестивала можем да очакваме освен изискан вкус и високи художествени стойности, запомнящи се преживявания, както и ни обещават неговите създатели. (Организаторът, двигателят на идеята е проф. Ал Грозев)
Откриването е с „Млади за винаги“ на френската режисьорка Валерия Бруни Тедески, който идва направо от от Кан- блестящ мюзикъл, напълно отговарящ на духа на фестивала Любовта е лудост.
Какво още очаква от 26-и до 04 септември щастливците, посетили варненския НДК: още 90 игрални филма.
В програмата на кинофестивала през 2022 г. са включени12 конкурсни филми, младежки конкурс, панорамите „Злато от световните фестивали“, „Съвременно полско кино“, „По глобуса“, Наградени филми от МФФ „Любовта е лудост“ през годините, „Български филми“, „Съвременно кино от Иран“, „Документални филми“; срещи с представители на филмовия фестивал „Castelli Romani“, Италия и филмовия фестивал „Висла“, Полша.
Във фестивалната програма са детският филм „Български кораб потъва в бурно море“ на режисьора Петринел Гочев, където в главната роля гледаме Михаил Мутафов, и новият български филм „Жири“, дело на млади творци, обединени от студентския театър „Алма Матер“ на СУ, който по думи на организаторите се отличава с нестандартен кинематографичен език.
Тази година журито е специално подбрано от млади хора:
ИРМЕНА ЧИЧИКОВА
Председател
България
Ирмена Чичикова е българска актриса. Родена е в Пловдив през 1984г, където завършва Френската гимназия. Говори английски, френски, руски, учила е Новогръцка филология в СУ, София. Дипломира се в НАТФИЗ през 2008 г. с преподаватели Маргарита Младенова и Иван Добчев. С първото си професионално представление “Изкуството да смиташ боклука под килима” на Деси Шпатова печели номинация за Икар и награда АСКЕЕР за Главна женска роля. На театралната сцена Ирмена участва в над 15 постановки, под режисурата на някои от най-утвърдените български и чуждестранни режисьори.
ПЕТЕР ШАЙКИ
Унгария
Унгарски режисьор на три игрални филма, в които героите се справят с проблемите във взаимоотношенията си и житейските си кризи по драматично-абсурден и забавен начин. Първият му филм, „Снимка отблизо“ (2009), жъне успех сред критиците и публиката в Унгария, и печели наградата за дебют за игрален филм на Унгарската филмова седмица.
Вторият филм на Шайки, „Нашите жени“ (2012), е най-гледаният унгарски филм за годината в страната си. С този си филм режисьорът участва в Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“ във Варна през 2013 и му се присъжда Специалната награда на журито. Шайки е и продуцент на третия си филм, „Сега е моментът“ (2019), и понастоящем филмът шества по международните фестивали и печели награди от цял свят.
МИХАИЛС СТАРОДУБОВС
Латвия
Михаил Стародубовс работи в сектора на медиите, развлекателните и спортни програми повече от 15 години. Професионалната му кариера го отвежда в компании като Discovery Channel и UEFA Champions League. В момента той разпространява европейски филми в балтийските държави и се опитва да разшири обхвата на модерното балканско кино в света.
Михаил Стародубовс има бакалавърска степен по икономика, политика и философия от Оксфордския университет и магистърска степен по бизнес администрация от Лондонското бизнес училище.
ПААВО ВЕСТЕРБЕРГ
Финландия
Пааво Вестерберг е кинорежисьор, сценарист, театрален режисьор и драматург с международно признание и множество отличия. Той е сценарист на игралните филми „Цигуларката“( 2018), „Принцесата“ ( 2010), „Замръзналия град“ (2006), и „Замръзналата земя“(2005), както и на телевизионната драма „Фрагменти“ (2003).
За филмите „Замръзналия град“ и „Замръзналата земя“ Пааво Вестерберг печели финландската награда „Юси“ за най-добър сценарий през 2007 и 2006.
Вестерберг е един от водещите театрални режисьори във Финландия. Той е щатен драматург на Финландския национален театър, с почти 25 пиеси като сценарист и режисьор.
АРТУР ЗАБОРСКИ
Полша
Журналист, който се занимава с въпросите на културата. Пише за полски, американски, канадски и шведски медии. Номиниран за наградата за кинокритика Отразява най-важните кинофестивали по цял свят. Взема интервюта с най-известните личности в киното. Преподавател във Филмовата академия във Варшава.
Претенденти за отличията тази година са португалският филм „Позволи ми да си тръгна“ – реж. и сц. Луис Диого; „Заешка лапичка“ (Русия, Белгия, Финландия) – реж. Нана Джорджадзе; турският „Чисто бяло“ – реж. и сц. Неджип Каган Оздемир; иранският „Бъдеще“ на Амир ПурКиан; българската музикална драма „Жири“ на Петя Йосифова-Хънкинс; „Трио в ми бемол“ (Португалия, Испания) – реж. Рита Азеведо Гомеш; унгарският „Доколкото ми е известно“ – реж. и сц. Нандор Льоринс, Балинт Наги; френският „Брат и сестра“ – реж. Арно Деплешен; руският „И морето се развълнува“ – реж. Николай Хомерики; италианският „Завръщането на Казанова“ – реж. Габриеле Салваторес; японският „Игра на съдбата и въображението“ – реж. и сц. Рюсуке Хамагучи; френският „Пътници на нощта“ – реж. Михаел Ерс.
Награда за за цялостно творчество ще получи операторът Радослав Спасов за неговия принос в развитието на визуалния език на българското филмово изкуство.
Радослав Спасов е роден на 14 юни 1943 г. в с. Остров, Врачанско. Завършва операторско майсторство във ВГИК, Москва, през 1971 г.
Заснема над 20 игрални филма. Работи с някои от най-големите български режисьори: Георги Дюлгеров, Едуард Захариев, Иван Андонов, Георги Стоянов, Киран Коларов, Рангел Вълчанов, Людмил Стайков. Оператор е на игралните „Лаченитеобувки на незнайния воин“, „Закъде пътувате“, „А сега накъде“ и „А днес накъде“ наРангел Вълчанов, на „Авантаж“ и „Мера според мера“ на Георги Дюлгеров, на „Мъжки времена“ и „Вилна зона“ на Едуард Захариев, „Време разделно“ на Людмил Стайков идр., както и на документални филми за Гена Димитрова, Нешка Робева и Христо Явашев-Кристо.
Дебютира като режисьор през 1993 г. с филма „Сирна неделя“. Режисьор е и на филма „Откраднати очи“, за който получава наградата на публиката в официалната конкурсна програма „Толерантност“ на Международния кинофестивал „Палич“, Сърбия и Черна гора. (2005).
Следват филмите „Пеещите обувки“ и „Живи комини“.
В традициитее и фестивалът да предложи панорама на определена национла кинематография, в случая Любовта е лудост осъществява и връзка сполския филмов вестивал „Фистула“. Българската публика ще се запознае с шест филмови заглавия от Полша. Сред тях ще бъдат наградените със „Златен лъв“ „Аматьори“ на Ивона Секежинска и „Други хора“ на Александра Терпинска. Ще покажем и драмата на Конрад Аксинович „Завръщане към онези дни“, “Sweat/Пот“, режисирана от Магнус фон Хорн, и „Белият поток“ на Михал Гжибовски. Полагайки усилия да задоволим филмовите вкусове на възможно най-широка аудитория, ще покажем и комедия – най-новият филм, който сме избрали, е „Свaтове“ на режисьора Якуб Михалчук. Имаме удоволствието да обявим, че филмите ще бъдат представени от режисьорите Конрад Аксинович, Александра Терпинска, Михал Гжибовски и актрисата Агнешка Дулеба-Каша.
По повод 130-годишнината от рождението на „кръстника“ на кинофестивала „Любовта е лудост“, която ще бъде открита на 27 август в 18 часа, По случай 130 години от рождението на пионера на българското кино и „кръстник“ на фестивала „Любовта е лудост“ във Фестивален и конгресен център -Варна на 27 август 2022 от 18.00 ч. ще бъде открита изложбата „Васил Гендов. Животмежду театъра и киното“.Експозицията е съставена от 20 табла с фотоси, документи и текст, посветени наразлични теми от биографията и творческия път на Васил Гендов. За първи път пред широката публика се разкриват редица неизвестни факти за пионера на българското кино, а така също непоказвани досега фотографии, материали от личния му архив, предаден в Националния исторически музей, както и документи, съхранявани във фондовете на ДА „Архиви“.
В изложбата са представени малко известни страни от живота и артистичната кариера на автора „Българан е галант“ като историята на неговия род, ученическите му години, ранния му театрален опит, практиката му на артист, режисьор, драматург и директор на пътуваща театрална трупа, съществувала от 1920 до края на 30-те години.
Изложбата се осъществява от научен екип на Института за изследване на изкуствата при БАН с ръководител доц. д-р Александър Донев и с участието на гл. ас. д-р Теодора Дончева и гл. ас. д-р Деян Статулов. Научен консултант на проекта е доктор на изкуствознанието Петър Кърджилов. В реализацията на проекта участват още Кирил Кирилов /гл.специалист/ и Димитър Стоименов /началник отдел/ в дирекция „Публичност на архивите“ към Държавна агенция „Архиви“. Художник-оформител на таблата от експозицията е Даниел Нечев.
На екран в централното фоайе на Фестивален и конгресен център ще си припомним и отличените с голямата награда „ЗЛАТНА АФРОДИТА“ филми от 1-вото до 29-тото издание на кинофестивала.
През юни 2020 година между г-н Марко ди Стефано, президент на Международния кинофестивал „Кастели Романи“ и г-н Тошко Гяуров, директор на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“ се подписа Споразумение за побратимяване. Целта му е представянето на съвместни събития, обмен на филмови продукции и включване в техните програми. Чрез споразумението се дава възможност за културното разширяване на териториите на двата кинофестивала.
На кинофестивала тази година ще бъдат представени филмите МОМИНСКО ПАРТИ и КАРЕ АСА. За нас ще бъде удоволствие да посрещнем Антонио Фламини, художествен ръководител на филмовия фестивал „Castelli Romani“ и режисьора Франческо Аполони/“Моминско парти“, 27.08. – зала 1 – 17:30 часа/.
Фестивалът ще предложи на своите зрители и изложба, която ще представи ликовете на носителите на същата тази награда – хора от целия спектър на кинематографичните професии, които по свой начин са дали тласък за развитието на различните тенденции в родното кино. С тази изложба, която ще украси фоайето на Фестивалния и конгресен център във Варна, „Любовта е лудост“ отдава дължимото на хората, които през годините са вложили талант, труд и усилия за утвърждаването на българската кинематография.
Камерна ретроспективна изложба на Добромир Манев-Manu, която включва 19 платна от различни творчески периоди.
Художникът има 20 самостоятелни изложби в България и 15 в САЩ, Франция, Германия, Италия, Македония.
Добромир Манев е известен актьор и има участия в над 70 български и чуждестранни филми и още толкова роли в театъра.
Фестивален и конгресен център е съорганизатор на повече от 10 провеждащи се ежегодно фестивали, а през 1993 година стана инициатор и организатор на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост”. ФКЦ – Варна е представител на България в единствената паневропейска верига от киносалони EUROPA CINEMAS с участието си в програма MEDIA /програма за подпомагане от страна на Европейския съвет на европейската аудиовизуална индустрия/.
Вече 30 години доайенът на международните кинофестивали с български адрес, воден от амбицията да излъчва най-новите продукции на седмото изкуство, всяка година представя над 90 игрални филма от световната филмова листа.
От 1993 г. досега на фестивала са показани над 2500 игрални филма.
