ЗАЩО ПРЕЗИДЕНТЪТ ПУТИН ИЗТЕГЛИ РУСКИТЕ ЧАСТИ ОТ СИРИЯ?

0
382

В сирийската криза Москва вече постигна основните си цели. Поддържането на по-голям руски контингент ще струва все по-скъпо, а ефектът от присъствието му ще носи повече  негативи. Кремъл показа, че сирийският въпрос не може да бъде решаван без Русия. Показа, че Русия може да бъде смятана за регионална сила, но все пак трябва да бъдат преброени регионите, където има влияние и тогава да се преброяват ракетите, войниците, съюзниците и интересите…. Русия даде знак, че еднодържавната доминанта в света не е приемлива за Москва. Русия чрез волята на президента Владимир Путин  даде знак, че ще влезе и излезе от Сирия, когато прецени за правилно или необходимо и никой няма право да сваля или възпрепятства  едностранно руските интереси от шахматната дъска.

Може да гадаем само какво е струвало на Кремъл това решение. С влизането, излизането и оставането  си в Сирия обаче Москва възвърна и укрепи  позициите си сред арабските страни. За съжаление, кризата доказа, че Европа е загубила самостоятелните си мисли и влияние под сянката на САЩ. Русия в лицето на Путин вкара и легитимира нови играчи на световната сцена и в сирийската криза. Например Иран, за което може е и да съжалява в бъдеще. Гарантирано е постоянното и активно руско присъствие в района. Включително въздушният контрол чрез зенитния  комплекс С-400 и космическата авиация. Русия изпробва нова технология на водене на война от своя територия и извън границите си, както и бързото пренасяне на мобилни тактически сили. Тя изпробва нови оръжия и боеспособността на руските части. Създаде нова външнополитическа база за търг със САЩ и Запада. Отвори поле за по-широк международен диалог около арабските пролети и борбата с тероризма и си запази правото на следващи ходове и преговори в региона и извън него. С тактически средства тя получи стратегически предимства.

С внезапната си намеса Русия обезсмисли опитите за силово решаване на сирийската криза и кризата около Иран. С военни аргументи Кремъл вкара в обръщение политическия диалог около кризисните режими. Което я превръща в един от неизбежните фактори на стратегическата стабилност. Промененото поведение на Москва вече влияе и върху споровете около бъдещата президентска власт в САЩ.

От друга страна, Владимир Путин удовлетвори страстите на военното и патриотичното лоби в Русия. Блицкригът в Сирия промени вътрешните оценки и външнополитическите акценти в отношениета към политиката му. Москва ликвидира част от „своите“ терористи, присъединили се към ИДИЛ, с което укрепва и вътрешната си сигурност. След като запази Асад като фактор в разрешаването на кризата в Сирия, Путин показа, че  не държи на всяка цена за оставането му – зависи от условията и от гаранциите за руските интереси. Путин показа, че онези, които го смятат за империалист, трябва да се огледат и за останалите империи и султанати.

Руският президент Владимир Путин показа, че е по-бърз в решителността си от критиците си на Запад и в страната. Сега разбирате ли защо западни списания го нареждат начело на списъка на световните лидери? Може на някои да не  им харесва, но политиката е изкуство на възможното…

Казаното дотук не е апологетика на силата или форма на русофилство, а разсъждение за реалностите в политиката, където понякога е по-важно да си по-бърз, отколкото по-голям.

Горчивото остава за финала. Част от руските части се изтеглиха. Кризата около Сирия обаче остава. Както и останалите руски части, а също и неяснотите и проблемите, които руската намеса предизвика. Най-вече разрушеното доверие между партньорите и съюзниците. Също и прекият сблъсък между заинтересованите от разрешаването на кризата страни. Потокът от бежанци върви към Европа. Съединените  щати и Русия  не изглеждат толкова разтревожени от този въпрос. Икономическата цена на руската намеса ще поставя под въпрос външнополитическите дивиденти, които събра Кремъл. Тревогата от разрастващото се руско влияние поддържа температурата около санкциите срещу Русия. Така че  едва ли руският блицкриг може да се преброи за победа. На висока цена е защитена една скъпа стратегическа инвестиция.

Валери ТОДОРОВ

 

 

Коментари

comments