„НАКАЗАНИЕТО НА ЧОВЕКА Е В ПРЕВОДА”

0
1049

Една славянска душа с български корени в Париж: художникът Александр Райков /Sacha Raykoff/ гостува на „Обаче.бг“
„Аз, самият, съм една вавилонска кула“, казва за себе си той. И този образ е ключ към светоусещането на  художника, който използва в творчеството си сякаш  всички възможни езици на изобразителното и пластичното изкуство. Работи с различни техники и материи,занимава се с живопис, дизайн, арт инсталации,  създава мебели, превърнал е дома си в  нещо като галерия, в одухотворено пространство, където всеки предмет, всяка творба разказва история.

12715342_175523326154016_2077292085145569749_n12733400_181144885591860_3158391798874745890_n

 

Произведенията му са приказки за пътешествия през  времена и култури, които чакат своя прочит. Сам Сашо оприличава своя свят с този, на  Умберто Еко и Борхес, свят на безкрайната жажда да търсиш и откриваш, жажда за познание и проникновение.  “ Търся езика, на който можеш да кажеш, че обичаш,  по най-добрия начин“

sascha

От 1995-а живее и твори в Париж.   племенник е  на Стефан Воронов, потомък на аристократичния род Воронови. Биографиите ни, пресекли се семейно преди години, отново ни свързват в мрежата и ето, че разговаряме в Skype за  родовата история.  Каква отправна точка е тя  както за  себепознание,така  и за намиране на общ език със света?

 

„ВСЕКИ  РОДЕН С КАРМАТА СИ“..казва Сашо.12795403_187611068278575_616892695117873415_n (1)

Съдбата на рода Воронови, като на много аристократични руски фамилии по време на революцията, е като че ли да търси  естествен пристан в Париж. Както и да съхранява и пренася част от културата от Изтока на Запад…
Родът има полски произход, не са от Екатериново, както казва Сашо, „от старата аристокрация“. В 1454-а година се заселват  в Русия, в Подмосковието.
„Дедушка –прадядо ми Александър,  го изгонват от фамилията, защото се оженва за жена с по-ниско потекло. Мешчанка. Което значи, свободна селянка.Това, обаче, го  спсява,защото по време на революцията, не остават живи останалите членове на фамилията. А той става офицер, който служи в погранични войски, и се бие с басмачте. Така че  дядо ми, също Александър,  е раждан в Ашхабат, в пограничен гарнизон през 1914-та. Но  ми е било весело винаги,че в паспорта  му пишеше: роден в СССР. А на баба ми, родена в Берлин1918-а, -родена в ГДР. Баба ми  е българка, баща й е бил аташиран от военното командване да наблюдава  Западния  фронт и е живял в Мюнхен и Берлин.“

Дедушка, прадядото се бие на страната на Колчак  срещу Червената армия.  С дебаркиралите  френско-английски части,  се изтегля. Били са дислоцирани в  Галиполи,  край  Истамбул. Оттам,  през Одеса, с един самовар, една шевна машина и един сребърен бастун,  се оказват в  Истамбул. Оттам- първо в Батак,после идва в София, където става директор на Алианс франсез.   Лена, Ленушка- Елена Воронова, сестрата на дядо ми, учи балет, става прима балерина в софийската опера, жени се за  Саша Попов,но бракът им е  кратък. Отива да специализира във Виена. Като преместват Алианса в Тунис струва ми се,   прадядо заминава оттам отива в Париж. Където Лена  участва в балета на Дягилев, също в кордебалета на Опера Комик . Живели са във Версай,  в руския корпус. Дедушка е погребан в руското гробище в Париж, бабушка и Ленушка,   се преместват в Монреал, след смъртта му и са погребани в руски манастир .

Така че аз открих моите руски корени в повече  в Париж, отколкото в Русия. А и се получава така, че винаги има по един представител на фамилията във френската столица.

Н1970900_183754081997607_7997965996594551164_n (1)о стечение на годините, във всички неща, които правя, откривам руската нишка много силна. Да не говорим, че се оказа,  като пийна, пея на руски.  Дореволюционни казашки песни.
Продукт съм иначе, на българската култура. Но Русия ми е близка, тази Русия, която я няма вече. Като гледам нещата, която правя, откривам византийските корени, пречупени през погледа на славянството- иконографията, например.

 

 

12744053_181144802258535_4122725119642688982_n

За Париж хванах последния влак. По една програма от съюза на художниците моето досие стигна до  Сите Дез’ар-  културно средище, предоставящо ателиета, студиа, на  музиканти,  художници, център за хора, които се занимават с изкуство. Със съпругата  на основателя, вдовицата  Мадам  Брьоно, с целия респект към личността й, поддържам връзки. Съпругът й  е бил близък съратник на Шарл де Гол а тя  самата  е била в младежката съпротивителна организация. Борбена дама.  Де Гол за мен е много силна  личност, с безспорен отпечатък върху съвременната история …въпреки неприязънта на Чърчил към него, успява да  направи Франция четвърта сила,под носа на американците да обяви Куебек либре..

Стоял съм в любимия  му стол в дома на мадам Брьоно, а като правех картините с кръстове, съм използвал лоренския кръст, който генералът  взима като символ на Франция. Това е  тевтонски епископален кр12764591_187611258278556_7940940647992469530_o (1)ъст,, но прилича на  руския православен кръст. В православието обаче, има една византийска пищност. Отразява мистиката н10644267_183754021997613_1942345396355996546_oа изтока, защото докато католиците акцентират на болката в разпятието, в православието- Исус на Кръста  става Христос, Човекът става Бог.В което е  прославата.  Следователно всеки може да потърси бога в себе си. Имам множество кръстове, и всеки носи нещо от идеята за бога.

 

 

НАКАЗАНИЕТО НА ЧОВЕКА Е В ПРЕВОДА Проектът, който ме доведе в Париж- идеята му беше върху глава 11-а от „Вавилонската кула“ на Борхес -смесването на езиците.. Попаднах и на един текст на Дерида, че наказанието на човека за греховете е в превода.Като се замислиш, всичко идва в превод. И това, което си мислиш…докато стигне до езика..

1010308_194283810944634_7743562390201283335_n1934626_193903210982694_6081691382180603805_n

ТВОРЧЕСТВОТО Е ПРЕВЕЖДАНЕ НА СМИСЛИ. СЕБЕПОЗНАНИЕ И ПСИХОАНАЛИЗА

90 процента от  познанието ми за света е от книгите..
12718043_186004971772518_7616531170505329856_n (1)Аз всъщност, рисувайки, разказвам,работите ми са  нещо, като  като шпалти от  книга, 12716168_180094329030249_6917944428323490650_oкоято пиша цял живот. Глави, абзаци, безкрайни  наративи, по теми, които са ме провокирали. Сериали – като кръстовете, например.
Нещо като катедралите-, които всъщност са предназначени да разказват библията, едва ли не като комикси, даже в началото са били и цветни.. величествено стълпотворние от камък и цветове..

Така че, аз вместо да пиша, рисувам…което е едно и също. Ако мога да се обрисувам, съм нещо като Умберто Еко, с любовта му книгата: кодиране и  разкодиране на текстове, минали през времето, стигнали до нас. А аз се опитвам да ги препратя отново  във времето с една наброска, с едно нота бене.
Пиша завъртулки разни- и после медитирам върху тяхх, като  се мъча да ги разчета…
Всеки от нас има частица от първичния взрив, по принцип имаме спомен от някъде, от сътворението и затова ми допада  енциклопедичността на Умберто Еко, търсенето на първознанието, първоезика..намираш някакви факти, почваш да ги скалъпваш и става много интересно…

12744331_180243525681996_3199897377464879193_n12801255_188503094856039_376940578944756971_n

Предметите също имат език. Затова къщата ми е нещо като Кабинет на куриозите, популярно в аристократичните родове, да се събират колекции….. една феноменология на материята и духа.  В този свят живея.

12715393_172899596416389_5724130638489371719_n 12743616_181145035591845_3557461833462561066_n

1450749_193910080982007_8151378439786233128_nАко мога да се оприлича, то е на един бръмбар. Във фондация Картие бяха направили една изложба такава изложба, експеримент. Бръмбрът е интересен с това, че събира всичко, което е около него и прави гнездо. И бяха дали на бръмбара   златни миниатюрни парченца, полускъпоценни камъни, каквито му даваха при този експеримент и и той създаваше едни бижута..За мене, дали ще бъдат сламки, съчки, или златни парченца- няма значение…

 

Много ми е приятно да попадна на някой предмет на мarché aux Puces-пазарите на бълхите, на някой захвърлен изоставен предмет и да се опитам да му върна  заряда на емоции, които има в себе си, но и да се опитам да му пр12744459_181144742258541_3284540040308221284_nидам друго виждане, така че да продължи да бъде обичан от хората и те да поискат пак да го имат.  Така че, дали ще вия съчки с телчета, или полускъпоценни кмъни с позлатен месинг, зависи къде бръмбара ще бъде сложен.

 

 

12804785_188106608229021_5753596632531637733_n

Материята подзказва сякаш техниката, и това се превръща в своеобразен език..”: Намерих за клинописа едни клинци, пирони.. заливам ги с вода да продължават да пускат процеса на ръжда  процесът продължава.. и картината се променя…ръждевее

Имам серия мебели с пергамент. Пак от  пазара  на бълхите един приятел ми купи едни архиви на някакъв нотариус, и тези кутии  са облицовани с  актове за покупко- продажби от 16век   -ръкописи със кралския щемпел и ги слагам в обекти като реликвариуми..тази серия с кутии, наподобява тесте от листа,но така, че светлината да акцентира на текста, като кутията наподобява плик.писмата  Както пише Наташа в писмото си до  Онегин:

12742010_180093822363633_7513037947328100162_n„Писмо ви пиша по неволя, какво да сторя друго аз,  оставям се на вашта воля, да ме презрете в този час..”това  едно друго отношение към книгата, като обект ,на  писания текст на ръка
и всичките ми текстове, които се виждат на картините, това са 5-6 слоя прозрачна хартия,  а светлината придава дълбочина..

Картините ми са търсене на   на перфектния език  на комуникацията.. За мене комуникацията е, да  кажеш     че го обичаш по най-добри начин.

 

 

12829534_191619051211110_5697585229804946925_o „Яйцата, които правя-пак символ на съхранение на творческия заряд и  знанието, са един пост- Фаберже, които е бил в руския двор, но корените му са елзаски, спорната област между две ,култури.
Бамбашка са елзасците-ако един ден имам финансовата свобода да избирам къде да живея,с удоволствие бих си намерил някое малко градче. В Елзас.. Ако има голям град който да е чаровен, това е Париж.  Истанбул –Константинопол- където историята много спирала и почвала наново..харесвам и    Виена, това са трите града които познавам и които обичам. Единствено Рим ми се губи..но пък, познавам Венеция, а   мозайките в Равена, в Сан Марко във Венеция, може д се видят корените  на нещата, които правя, като   натюрел, букет от цветове, византийските корени,  през славянството, разбира се..“

Преди да заминеш, в началото на демокрацията, бе направил една Мумия, като каква реплика на времето бе тя и как бе разчетена?  

„А, мумията тръгна от едно есе на Маркес. За един генерал, чието дете умира и той го унифицира..а беше почетена по друг начин.Всяко нещо което правиш, започва да има свой собствен живот и всеки може да прочете в него каквото иска ..Но явно, не е случайно, че съм я направил по това време… Най-смешното беше, че тогава живеех в Люлин, където си идвала със Жоро, имах един масажист, той ми събираше разни метални части, отпадъци-беше впечатлен от това, което правя, а  мумията стоеше до вратата и той всеки път като минаваше покрай нея казваше: „Здравей Брежнев“.

Подарих мумията на Атлантическия клуб, на Мони Паси. Разбрах, че при едно пренасяне е била в повече, но синът на Старчев я е взел.Следователно, има нов живот.

12688143_178068159232866_5838027095301898931_nСашо живее с арфистката  Нина Малеева*
“Животът ни събра преди 20 години, имаме една зодия-деви сме, а също и според  китайския хороскоп сме под едни звезди родени.Което означава, че имаме 12 години разлика. Свремето взе да търси  музика не за арфа, а да транскрибира..Така например  „преведе“ „Последните седем слова на Христос от кръста“ от Хайдн-ще има концерт в София, след което почва „Картини от една изложба“ на Мусоргски .Обичаме да правим частни концерти в нашето жилище, което се превръща в зала.
Артистите, които каним, са хора, които познаваме, събираме кръгове от познати, има и по една хапка и пийване, което аз правя. Както правих навремето вечери и обеди в България. Имам приятели-французи често всеки от е някъде, я поляк, я друг..   -музиканти, писатели, журналисти..хора, с които можеш да приказваш интересно.
КУХНЯТА за мене е също поле на търсачество:    Двете линии на поведение в които следвам в живота са картините и кухнята:обяснение в любов, по различен начин.  Кухнята е по-интересна и от музиката,  колкото са картините. Като направиш една картина, тя седи, музиката е пърформанс на момента, а кухнята-остава един спомен, едно преживяване….опредметяване на идеи и вображения си е пак. Както в живописта не обичам да смесвам повече от три цвята така и в кухнята  кухнята мога да направя една вечеря, в която се смесват петте елемента..водата, земята, въздуха, метала, огъня и пространството…Френската кухня е свободно  съществуване на отделните ингредиенти, това съществува в начина им на виждане..и в политиката, в урбанизма… Както има площад на Републиката, така до него е паметник на Луи 14-и, има мост на  Алексндър Трети, до него-Симон Боливар.. А ни все почваме на ново.
Политиката все повече омерзява..държавата се обезсмисля, мултинационалните  компании диктуват политиките.. Всичко е геополитически манипулации. Стурва ми се, че мощна и единна Европа, някой иска да не се случи, заплаха е .  … А като гледаш едни новини те са направени  така, че дате хвърлят в оркестъра..да ти се вдигне кръвното, да ти спре сърцето, да ти се прииска да удариш две ракии.
Но не съм песимистично настроен. Това, което мога да направя, и правя,  е медитации с молитва.
Човек само със сърцето си може  да чете . Библията, тази космология, ни казва това, което научаваме сега  с теорията за Големия взрив.
Ако има нещо, което ни приближава до Господ, аз му казвам Патрона- тази сила, която движи нещата,  е силата на създаването, креатива.. А молитвата я отключва,тази сила. Тогава се чувствам, че работя по предназначение…Молитвата трябва да е без думи, тя е образи, картини,  усещане за  светлина.

12794974_190687167970965_1110955348641040920_o

Говорим за книги, автори, филми..  “ Една книга, която до днен днешен ми е настолна е „Пътеводител на галактическия стопджия.“  Дъглас Адамс е любител на Флойд и свири на контрабас в един от последните концерти на Флойд И цялото това поколение някак си е живяло общо, Бийтлс и Монти Пайтън, нещо което не го виждам така.
Светът извън дома не е лесно достъпен за Сашо, но имат любими места, на които ходят.
“ Обичаме  Ла Рошел, извън сезона /където витае духът на Тримата мускетари/, ходим и едно шато в централна Франция,  одържавено след революцията, купено от приятели,  които го реставрират до ден днешен. Пътувам до там като Луи 14 по линия на инвалидния стол, /Харлей дейвидсън, се нарича, /с една платформа ме качват във първа класа на цената на втора и с ТВЖ-то, сме там.  Така че, привилегии по линия на рода не съм съм имал,но ето на, имам придобити. Важното е да си запазиш привилегиите.“ Шегува се той.

Но най-важното е, да  съхраняваш и намираш  езика, чрез който да изразиш  привилегирования си дух, преодолявайки елементарността на  материята. Мисля си аз.

 

*Нина Малеева завършва Парижката национална консерватория, а магистърска степен получава в Кралската консерватория в Брюксел. Притежава диплома за концертиращ артист от „Екол нормал“ в Париж. Учила е при известните професионалисти Мари-Клер Жаме, Изабел Морети, Катрин Мишел. Лауреат е на: Първа награда на международен конкурс за арфа „Йозеф Рейнл“, Виена през 2000-ната г., награда „Албер Русел“ и Втора награда на Осмия международен конкурс за арфа „Луис Шерпантие“, Париж – 1998-а г., Награда на френската фондация „Шарл Улмнот“, Париж – 1996-а г., Първа награда на конкурса „Музиката и Земята – 1995-а г. Участва в множество рецитали и като солист на симфонични оркестри в Европа и САЩ.

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

comments