ОБЩЕСТВЕНИЯТ ИНТЕРЕС В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ МЕДИИ И РЕГУЛАЦИЯ

0
884

Eдна вероятно позакъсняла дискусия отново разбуди духовете в медийните среди. По инициатива на председателката на парламентарната Комисия по културата и медиите г-жа Полина Карастоянова бе свикано съвместно  заседание с парламентарната Комисия по транспорта и съобщенията. Поканени бяха експерти, депутати, ръководители на медии, продуценти и  представители на курлтурната общност. Темата бе доста интересна за част от присъстващите заради различните слухове, които обитават ъглите на медийната среда: „Ролята и мястото на регулаторните органи и обществените медии и възможностите за промяна на тяхната дейност в обществен интерес“. Любопитството се изостри след оставката на председателя  на Съвета за електронни медии Георги Лозанов само месец преди да изтече мандатът му като член и председател на медийния регулатор.

Жестът не бе особено убедителен и публиката продължава да се колебае около оценката на случката – премерена стъпка, част от сценарий или будно гражданско чувство събудиха отлежалия поне с година мотив на г-н Лозанов? Помним, че той втора година се заканва да подаде оставка, очевидно разочарован от собствения си избор за генерален директор на БНР и продължаващата криза в медията.

Сега вече 3-ма членове на СЕМ и 3-ма от Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ са с изтекъл мандат. Това и подхранва предположенията за  възможна конвергенция. Ситуацията е без прецедент, защото това се случва в навечерието на изборите за генерални директори на БНР и БНТ, които трябва да проведе СЕМ. Регулацията пряко влияе върху дейността и перспективата на двете обществени медии, а властта демонстрира спартанско спокойствие. Отново първа на дневен ред е БНР. Спомняте си скандалите при предишния конкурс, когато трима от 5-има  отстранени кандидати за генерален директор на  БНР от общо 17 /!/ оспориха използваната срещу тях процедура. Съмненията за манипулация остават и досега. Вместо да отложи конкурса заради очевидно неубедителните кандидатури, за да запази себе си от падащото доверие на обществото към работата не регулатора, СЕМ предпочете да направи избор на всяка цена. Така регулаторът оцеля, но медията не. Изборът на Радослав Янкулов причини втората, още по-дълбока криза в БНР. Ако през 2001 г. протестът бе срещу външната намеса в работата на медията, сега недоволството е и срещу вътрешната арогантност на управлението  и външната безпомощност на регулатора да коригира собствените си грешки. Любопитното е, че и преди, и сега, водещата фигура в регулатора по време на кризите е Георги Лозанов, който вече няма как да отрече „заслугите“ си. Създадени бяха и медийни прецеденти, когато два пъти по ред СЕМ не прие  отчета на БНР, а Народното събрание не прие отчета на СЕМ. Може би заради това трябваше да се поиска оставката на регулаторния орган, за да не се спасява той сега пожарно в навечерието на важните конкурси. Макар че конкурсът за БНТ е по-далеч, очевидно е  че ситуацията и в тази обществена медия не е розова. Да си припомним, че председателят на СЕМ лично осуети преди три години отчета на ръководството на БНТ преди конкурса, защото това „щяло да повлияе на избора“. Надявам се, че този път ръководствата и на двете медии ще се отчетат за финансовото си състояние преди избора.

Необходима  ли е конвергенция на СЕМ и КРС? Истината е че на пръстите на ръката се броят страните, в които е извършена такава конвергенция. Второ, в България имаме проблем не със самата регулация, а  с качеството й, като визирам основно СЕМ. Дори във времената на скандалите около НСРТ, в регулатора имаше публично разпознаваеми личности. Не е необходимо членовете на СЕМ да бъдат радиорепортери или телевизионни водещи. Но те трябва да бъдат авторитети поне в една област. Задължително е в медийната регулация да присъстват хора с опит в мениджмънта на обществените медии, с познания в програмното, бюджетното и технологичното планиране. Иначе ще продължаваме с недоумение да четем протоколите от заседанията на регулатора.

Основен проблем у нас е свръхрегулацията на обществените медии и практически отсъстващата  регулация на  търговските медии. Средата се либерализира и е време обществото да възвърне усещането си, че регулаторът не регулира политическите ветрове.  Медиите са обществен ресурс и начинът им на придобиване, управление и използване е предмет на най-висок обществен интерес.

Друга беда е мандатният превес на регулацията. Мандатите в регулаторите станаха 6-годишни, а мандатите на ръководствата на  обществените медии останаха 3-годишни. Един състав на СЕМ теоретично може да избере три ръководни състава на обществена медия, което прави медиите силно зависими от регулацията и състава на регулатора.При това от 9, членовете на регулатора станаха 5, с две квоти на президента и три на парламента. Наложително е да се мисли и за гражданска квота в регулатора, разглеждан като обществен орган, чиито щатни служители обаче са държавни служители.  Както е очевидно, за да се регулират и зависимостите, мандатите на ръководствата на обществените медии трябва да се увеличат на 4 или 5 години – както е в областта на културата.

Необходим е безусловно нов медиен закон, но е ясно, че той няма да е готов за един ден. Съществуващият изпълни добре мисията си – предпази медиите от пряка политическа намеса. Наблюдавам практиката в държавите от Европейския  съюз за радио и телевизия, където членуват 73 медии от 56 държави. Сменя се властта, сменят се ръководствата на обществените медии. За добро или за лошо, през последните 5 – 6 години у нас властта няма пряка  намеса в обществените медии, трябва да го признаем, дори когато има такива призиви заради управленска криза в тях. Предизвикана, впрочем, от действията на медийния регулатор. Но властта запази самообладание и остави, може би за съжаление, в ръцете на регулатора решаването на проблемите. СЕМ само показа че е далеч от очакванията и на медиите, и на обществото. В един достатъчно труден предишен период именно съпротивата срещу този тип безпомощна регулация спечели висок рейтинг и признание за обществените медии. И гарантира успеха им. През последните години регулацията като съдържание и начин на говорене бе иззета от един човек, който не слезе от екрана с мнения по всички обществени въпроси, които избягваха болните теми на медийната среда. Практиката в СЕМ, наложена през последните години – да се задържат хора с изтекли мандати, образува кризи. Каква отговорност поемат тези хора и какви пълномощия имат, след като са избрани с политически квоти и понякога са носители на политическа воля, която е променена?

Мисля, че медийната среда у нас е недостатъчно развита, че  има прекалено много проблеми и с регулацията на пазарите, и с регулацията на съдържанието, с имплантирането на директивите на Европейския съюз за медиите. Затова едва ли конвергенцията на СЕМ и КРС е сред причините за главоболие на обществото.

Как по-добре да работят обществените медии  за обществения интерес? Трябва да сме наясно какво представляват, какви са изискванията и какви функции трябва да имат този тип медии. Това са политематични медии с високо качество на съдържанието, с високи изисквания за личните и професионалните качества на журналистите, за тяхната подготовка и познания, с повишена степен на отговорност пред закона и обществото. Те се подчиняват на императива да информират, образоват и да развличат едновременно. Това трябва да бъдат многопрограмни медии, насочени към вкусовете и изискванията на разнообразна аудитория, да садостъпни на всички платформи, с високи гаранции за независимост в дейността си, както  и за свободата на словото. Те трябва дагарантират плурализъм на гледните точки, разнообразие на съдържанието, достъпност на посланията.

Темата за „сливане“ на БНР и БНТ не е нова. Тя бе предмет на остри спорове през 2010 г. Съпротивата идва от лошите спомени от някогашния Комитет за телевизия и радио, когато нито бяха спестени средства от реформата, нито двете медии се видяха в благоденствие. Под термина „сливане“ хора, които не са работили в обществени медии, разбират сливане на администрациите, което, според тях, ще даде икономия. БНР и БНТ са медии са много различни технологии и различен подход в организацията на дейността им.  Механичните съкращения ще доведат след това до удвояване на администрацията, какъвто е печалният опит от някогашния  Комитет за телевизия и радио.

Да, оптимизация е необходима, за да се компенсира недофинансирането и на двете медии, ако то продължи да се репродуцира. Националната традиция е в отделното съществуване на двете медии, но ако политическата воля се промени, терминът е обединение. Обединяване с цел укрепване на ресурсите, оптимизиране за отстраняване на дублирането на дейности, а не съкращаване на функции.  Оптимизациите обаче, трябва да са вътрешни, грамотни, в рамките на двете медии, при максимално запазване на програмната и технологичната им самостоятелност и особености.Иначе вместо яйца на очи ще получим прегорял омлет. Като поставяме условието – ако се налага, какво обаче може да се обедини в евентуален обществен холдинг? Сега БНР има 6 музикални формации. От тях може да се изгради Музикален продуцентски  център, който да захранва програмите на БНР и БНТ и да работи също с частни продуцентски къщи по копродукции. БНТ има Студия за телевионни филми, която също може да се развива като самостоятелен Продуцентски телевизионен  филмов център. Същевременно е  необходима обща развойна структура за разработка на нови медийни платформи, цифрови и интернет технологии. Това ще спестява инвестиции, ще позволи да се привличат средства и интереси. Ръководителите на тези три структури, заедно сръководителите на двете медии, биха могли да станат част от общ директорски или управленски борд. По този начин ще се изпълни и едно от основните изисквания на Европейскиясъюз в променената цифрова среда –  да се премине от регулация към саморегулация на обществените медии. СЕМ  ще може да се съсредоточи върху надзора по закона и равнопоставено ще следи за съдържанието в обществения и търговския  сектор, без да поема  отговорности, които не е  в състояние  да изпълни.

Този подход ще позволи да сезапазят програмният и медийният плурализъм, независимостта на обществените медии и разнообразието на съдържанието, като се  разработва и стратегия за общо развитие на обществения сектор. Главното предимство е саморегулацията, което означава по-висока компетентност и оперативност. Мимоходом ще спомена и друг въпрос – предавателните мрежи на обществените медии трябва да им принадлежат, за да могат те да контролират развитието си.

Най-важното обаче са  хората, които биха се нагърбили с реформи в двете обществени медии – обединени или поотделно. Тези професионалисти  трябвада имат опит от работата на двете медии и обществения сектор. От моя личен опит мога да ви уверя, че търговските и обществените медии са две много различни сфери. А борбата за  качеството на медийното съдържание се превръща във важен фактор за ценностните стандарти на обществото.

ВАЛЕРИ ТОДОРОВ

Коментари

comments