СБЖ: МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА

0
961

СВИДЕТЕЛЯТ. КОГО, ЗАЩО И КАК ИЗБРАХМЕ?
Отдавна не бях присъствал на такъв хаос, като този на Общото събрание на Съюза на българските журналисти. Даже си мисля, че чак такъв не съм виждал. Мисля си, че беше нарочно. Още по-зле, ако не съм прав.

Съюзът агонсбжизира отдавна. Като видях как едни колежки с вид на квестори тичаха, за да запазят себе си и статуквото в Съюза, ми стана неприятно и тъжно. Но всички надмина възрастен колега, който от години манипулира решенията на Управителния съвет на Съюза. Той бе посочен за председател на комисията по предложенията за изборни органи на съюза. Колегата показа себе си в едър план. В комисията, освен него, беше привлечен още един член на досегашния Управителен съвет, предложен по-късно и за следващия. Което си беше брутална некоректност. За приличие бе привлечена и колега, която накрая избухна срещу поредната манипулация на своя председател. Въпреки че списъкът с предложенията бе закрит още на първия ден, на следващия ден председателят на комисията по предложенията обяви, че може още да се предлага и има още половин час за предложения. Явно „своите“ не бяха влезли. Това не бе гласувано никъде и бе прието в суматохата за естествено. Периодично членове на ръководството на съюза изчезваха от събранието. Затова пък списъкът с предложенията очаквано набъбна с познати лица. Иззад кулисите изтече информация, че са дописвани предложения, други са скрити. Случващото се стана ясно, когато започнаха да се обявяват кандидатите за Управителен съвет. Стана един колега и заяви, че неговото предложение липсва. Стана друг със същата претенция. След него друг… Стигна се дотам в неприличието, че председателят на комисията по предложенията вкара и своето име, заедно с други стари познати имена. В ръководствата на съюза бяха предложени даже щатни служители на съюза. Една почтена служителка стана и си направи отвод заради очевидния конфликт на интереси. Други обаче си замълчаха. Изобщо организирано бе предизборно тържище. Ръководителите на заседанията не бяха подготвени. Малцина, най-малко председателстващите заседанията, бяха наясно с устава. Най-близо до истината беше юристът на Съюза, който не бе винаги убедителен. След като всички заинтересовани от статуквото получиха удовлетворение чрез списъка с предложенията, започна гласуване. За подсилване на суматохата, бе подхвърлена темата за имота в Банкя. На Общото събрание бе представено намерение за продажба на 500 кв. м., прилежаща към Дома в Банкя, произтичащо от предишно решение на Общото събрание. Нито скица на имота, нито обосновка на необходимостта от продажба, не бяха представени. Още по малко подробен отчет за приходи и разходите от имотите на Съюза. Нищо за другите имоти. Как трябваше да се гласува за въпросния имот и дали с гласуването се отменя предишното решение на Общото събрание, никой не беше в състояние да каже. Все пак човек от залата успя да обясни. Очевидно, че всички сили бяха хвърлени в предстоящия избор. Останалото бе за прикритие и объркване. На призива да дадем нов знак, ново лице и перспектива на Съюза беше отговорено с яростно задкулисно лобиране в полза на един човек. Явно отегчен или информиран, един от основните кандидати за председателския пост оттегли кандидатурата си. Залата отвърна с неодобрение. На останалите кандидати бяха задавани подготвени загробващи въпроси. Затова пък бъдещият вече председател на СБЖ обясни за досието си, че като ръководител на външните връзки на Съюза, са я посещавали лица, представащи се с многозначителните имена Иван Иванов и Петър Петров, за да я разпитват за хора и ситуации. Колко е продължило и колко често, не стана ясно. Както и какво им е казвала и защо тогава нейното досие бе в списъка на особено ценните агенти – за приоритетно унищожаване. Буен колега заяви, че в сегашния Управителен съвет има поне шестима души с досиета. Аз лично не съдя никого и няма да съдя. Един от колегите, който обясни за своето досие, бе изпратен с ръкопляскания. Човекът имаше куража да каже това, което смяташе за нужно. Може да не беше вярно, но беше казано открито и убедително. Но той е журналист, бивш кореспондент на БТА, която беше използвана някога и за прикритие, и за информация за засичане от службите.
Да се върнем на темата от залата. Призивите да се изкарат имената на старите членове на Управителния съвет, за да се търси обновление, потънаха в мълчание. Дискусията за имотите прекъсна, започна процедурата по гласуването за ръководни органи на Съюза. Суматохата около списъците и урните надмина всичко останало. Времето неумолимо избутваше делегатите от провинцията към автобусите. Изглежда точно това се чакаше. Условието да бъде избран също бе да присъстваш в залата. Както се е случвало досега, според верните изчисления, падащият кворум увеличи възможностите за вкарване отново на старите лица. Подозрително пъргавият председател на Комисията по предложенията, започна да чете списъка с избраните от името на председателя на Комисията по избора. Дали той се престара или го хлъзнаха, но се оказа че неговите данни не съвпадаха с протокола от комисията. Той дори не реагираше на призива да слезе от микрофона, отправен от негови колеги от УС и председателката на Съюза. Крайно възмутена, колегата, член на неговата комисия, притича до микрофона с „Любо, престани най-сетне“.
Повечето от делегатите от провинцията си тръгнаха. Кворумът, който изискваше одобрение за всеки кандидат 50 +1 от гласовете започна да става удобен. Дойде времето да влязат познатите лица. „Ако си дал“, така обясни малко по-рано мотивите за издигане на кандидати за ръководството колега, който от името на съюза е раздавал социалните помощи. Той раздал, затова пак е избран. Е, как да дам аз, ако не съм избран да давам? Параграф 22. Същият колега разпалено убеждаваше, че УС е можел да продаде имота в Банкя и без да пита Общото събрание. Но юристът им причинил това главоболие, като ги посъветвал все пак да запознаят колегите с намеренията си. Решението за покупко-продажбата бе отложена за следващо събрание. Иначе беше обяснено, че този УС героично спасил имотите, но не се каза кой е виновен за нуждата от спасяването им.
Смятам, че след три години и половина агония без титулярен председател и особено след състоялия се избор, е нужен нов конгрес и нови лица. Не спасители, а хора с име в професията и с умения на мениджъри.
ПРЕУМОРЕН ДЕЛЕГАТ

Редакцията уважи желанието на автора да остане анонимен и е открита и за други мнения от състоялото се Общо събрание на СБЖ.

Коментари

comments