111-ТО МЯСТО – НАГОРЕ ИЛИ НАДОЛУ. КОЙ НИ КЛЕВЕТИ?

0
204

През нощта срещу 3 май, Световният ден на свободата на печата, с 488 гласа „за“, 43 „против“ и 114 „въздържали се“ Европейският парламент прие Резолюция за медийния плурализъм и свободата на медиите в Европа.Резолюцията няма законодателна сила, но тя призова Европейската комисия да третира нарушаването на свободата и плурализма на медиите като сериозна и системна злоупотреба  с власт и действия срещу основните европейски ценности.

На същия ден Съюзът на българските журналисти свика дискусия на тема „Кризата в медиите – криза в журналистиката“. Финалът на дискусията само показа едно от лицата на  кризата. Сблъсъкът на две медийни групи, отдавна станал публичен, само се повтори в домашен вариант в залата на съюза. Отсъствието на друга група илюстрира печалата констатация, че консолидация, която някога  в професията минаваше за солидарност, я няма. Май че скоро няма  и да я има.

Има ли криза ? Какво се  случва с журналистиката и медиите? Какво се случва? В началото на прехода се страхувахме /основателно/  от политическия натиск, от политическите зависимости в медиите. Опитахме меда и жилото и на тоталитаристите, и на демократите. Първата им грижа бяха пощата и телеграфът – т.е. медиите. Свои хора, свои истини. Съобразителни колеги сложиха престилките и започна обслужването и услужването. На властта й хареса. После дойде по-страшното –  икономическите зависимости. Падналата обществена цена на журналистическия  труд доведе до падане на социалния статус на журналистиката.  Възникна медийната олигархия.  Започнаха медийни войни. Кадифената ръкавица на икономическите зависимости  в скритата ръка на политическата власт разби на мъниста четвъртата власт. А сега на малкия български пазар да попаднеш в една от съперничещите си медийни групи е фатално. Трябва да продадеш душата си, за да те вземат в другата. Така се появяват медийните килъри или медийните бухалки. Готови на всичко, за да докажат лоялност и преданост. Купуват се медии, за да се закрият или да се изгонят от тях неудобни журналисти. Непрозрачност и концентрациата на собствеността, монополизъм, политически клиентелизъм…Така че 111-то място по свобода на медиите може да не е точно, но със сигурност не можем да бъдем на 11-то.

Журналистиката, публицистиката  бяха подменени с шоу програми, реалността –  с реалити форматите.  Продуцентите станаха медийните гуру на политиците. Вярно е, че медиите са част от шоубизнеса, особено телевизиите, но да замениш жерналистите с артисти, е съзнателна  подмяна. Така слиза от сцената четвъртата власт, която си въобразяваше, че пише политическите сценарии.  Западащият обществен и социален статус на журналистите и медиите продуцира нови зависимости. Знаете фразата на Наполеон – ако не храните собствената армия, ще храните чуждата. Вече е печално и кристално ясно, че ако не инвестираме  в стойностната, качествената журналистика, ще  храним фалшивите медии и фалшивите  новини. А ако не отстояваме прфеесионалната си и гражданска  позиция,  ще  превръщаме журналистиката в пиар под прикритие.

Една от неудобните истини е че частният интерес вече влезе и в обществените медии. Какво търси там? Удобни назначения, свои хора, предната линия на отбраната. Медийната регулация, с малки изключения,  се извършва от хора без име и доверие в професията. Политически назначенци. Един шеф на медийната регулация даже твърдеше, че  може да има две истини – една за общо ползване /от обществените медии/ и друга – частна истина /от търговските медии/. Като ви вържат такава папийонка, какво очаквате да ви се случи. Ами да, ще ви подадат и кърпичката. Всъщност, властта вече не се интересува от обществените медии. Ниският им рейтинг, несръчният избор на ръководства, отсъсствието на авторитети в управителните съвети сигурно някъде се харесват. Но, ще сложите ли неуки и незнаещи хора в управата на частния си бизнес? Тогава защо го позволяваме  в обществените медии, финансирани с парите на  дънъкоплатците, а не от джоба  на управляващите. Стигнали сма дотам, че обществените медии се управляват дистанционно  от близки до властта продуценти.

През 90-те години на миналия век медиите се деполитизираха. Сега те не само се политизираха, но даже и партизираха. Позитивизмът не се харчи. Негативизмът, скандалите се продават по-добре.  Медиите тиражират уличния език, а дефицитите на политическата  реч се превръщат в новия речник на омразата. Публиката разпознава тези сигнали като знак за отрицание, агресия, нихилизъм. Може и това да ви изглежда преувеличено, но то се случва незабележимо, последователно. Медиите се  превръщат в инструменти на омразата. Имаме „леви“ и „десни“ журналисти, „наши“ и „чужди“. А журналистиката става все по-малко…И нека бъдем  оптимисти. Това не е най-лошото. То само предстои.

Може и да не сме чак за 111-то място в рейтинга на Репортери без граници. Но вижте съвпаденията с  констатациите на Фридъм хаус.  И на дискусията в СБЖ колеги оспориха мястото. Никой не знае и кои са тестваните източници. Но н спорещите не можаха да отговорят на въпроса нагоре ли вървим или надолу. И кое е нагоре и кое надолу. Скандалът накрая реши спора. ПЪТЯТ Е НАГОРЕ, КОЙТО ВОДИ НАДОЛУ.

Има ли криза в в медиите или няма?  На места, в регионите,  въпросът бе решен по ленински просто. Няма медии, няма  криза. Купихме ги и ги закрихме. Те ги възстановават, ние пак ги купуваме и закриваме. Запомнил съм една фраза от речите  на покойния вече кубински лидер Фидел Кастро. „У  нас вече няма проститутки. Всички са лекарки, учителки…“. И в медиите и  журналистиката криза няма. И журналисти  няма. Те се заменени с грантови политолози, политически бухалки,  артисти, чалга певици, синоптички…

Загубата на доверие е най-страшното поражение в нашата професия. Най-тежка е тя в медийната регулация. Как хора,  които през живота си не са управлявали или носили отговорност за поне 10 души и не са написали една концепция, ще изслушват, ще оценят според закона и ще класират  концепциите на генералните директори на БНР и БНТ за бюджет от над сто милиона лева и над три хиляди души журналисти, инженери, режисьори…. В СЕМ, който избира управителните тела на обществените медии, няма нито един човек с мениджърски опит от обществените  медии. Няма и гражданска квота, която да следи какво се случва там. Което и без това добре се вижда. Възпроизводството на некомепентност, замяната на саморегулация с политическа регулация чрез политическите квоти в СЕМ деформира медийната среда. Това е другата подмяна. Поставяме удобните, а не способните. И никой ли не носи и не търси отговорност за тези 114 и повече милиона лева, откъсвани всяка година от държавния бюджет и подхвърлени за развитие на обществения медиен сектор чрез избор на ръководства  в ръцете  на съзнателно дискредитиран регулатор. Защо да финансираме обществените медии, като можем да ги овладее отвътре или да си купим влияние в частните? Така де, на кого му пука, че рейтингите на обществените медии са паднали в пъти и някой ни убеждава че така е в Европа. А защо вчера не беше така?

На дискусията в СБЖ журналисти поставиха въпроса за появата на камери със звук, за  странни хора – казват че са бивши служители на от ДАНС, които следят работното време и бродят  по коридорите на БНР, за планирана замяна  на програма с плейлисти. Криза с Радио България, криза с Музикаутор и Профон, криза с музикалните състави, отказ от публичност на рейтингите, сега бе  обявено че за първи път националното радио ще излезе с дефицит. Същевременно архивите на националната медия бяха предадени за съхранение на частна фирми без някой да запита защо и какво има в тези архиви? СЕМ отхвърля отчетите на БНР. Това какъв знак е? Говори се за икономии, съкращения. БНР рекламира…новините си, а БНТ – „Стани богат“.  С бедни идеи и ниски заплати накъде? Под дитирамбите на българското преседателство на Съвета на Европа пропуснахме един шанс – да кажем че по независимост на медиите и свобода на словото България се отдалечава от медийния Шенген.

В резолюцията си от 3 май т.г. евродепутатите поискаха от Европейската комисия да осигури средства за  постоянен мониторинг за плурализма и свободата на медиите, като създаде независим механизъм за наблюдение и оценка. Поискано беше  да се увеличи финансирането  на доставчиците на обществени услуги и разследващата журналистика. За защита на независимостта на медиите и свободата на словото в резолюцията на Европейския парламент  се препоръчва да се насърчават финансово възможностите за създаване на независими органи за медиен мониторинг и регулация съвместно с журналистическите организации, да се създадат ефективни правни процедури за защита от насилие и заплахи, да се създават социални гаранции за журналистическия труд .

Европарламентът призовава да се насърчават социалните медии и онлайн платформите  за формиране на инструменти за предупреждение и превенция на фалшивите новини, да се изграждат механизми за анализ и проверка на фактите.

В Деня на храбростта да си признаем – четвъртата власт загуби войната за доверието. Не сме се превъоръжили и за новата война между технологиите и съдържанието. А оптимистите  да платят за по-висок рейтинг на Репортери без граници и Фридъм Хаус.

 

Валери ТОДОРОВ

 

Коментари

comments