ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ДЪЛГОЛЕТНИЦИ: КОЙ КОГО ЩЕ СПЪНЕ?

0
428

Над 14 500 души са били убити през последните 7 години в зоната на военното противопоставяне в Донецка и Луганска област в Украйна, според данни на ООН. Последното споразумение за прекратяване на огъня между украинската армия и сепаратистите  е от 20 юли 2020 г., но военното примирие оттогава насам е нарушавано многократно. НАТО упрекна Русия в дестабилизиращи действия и струпване на войски по границата с Украйна, което според Брюксел създава предпоставки за ескалация на напрежението. Москва отхвърля тези твърдения и обвинява Киев за изострянето на напрежението. Русия предупреди Съединените щати НАТО да не окуражават Украйна, тъй като военни действия може да имат непредвидими последици. Повод за поредната размяна на обвинения стана смъртта на четирима украински войници.

Президентът Джо Байдън увери украинския президент Володимир Зеленски в „непоколебимата подкрепа“  на САЩ пред лицето на „продължаващата агресия на Русия“. Точно тези думи Москва преценява като насърчение към Киев. 427-километровата граница между сепаратистите от непризнатите Донецка и Луганска републики все повече от административна се превръща в държавна граница. Явно нито Нормандската четворка (Русия, Украйна, Германия и Франция), нито Минските мирни споразумения вече устройват Украйна и Русия. Споразуменията се нарушават, решенията се отлагат, напрежението расте. Расте и напрежението в съседство в региона – около Крим, в Черноморския басейн. Намесват се и нови играчи – САЩ, Турция, НАТО.

Това изнервя основните играчи. Киев повече не иска да чака. Влодимир Зеленски иска Украйна да бъде приета в НАТО и алиансът да увеличи военното си присъствие в Черно море, което,   според него, е единственото, което може да възпре Русия. От своя страна Русия,  която защитава сепаратистите от Донбас, смята че за източните райони на Украйна подобно решение е непремливо и не може да стане без тяхно съгласие.

Поредното струпване на свои войски по украинската граница Русия обяснява с предстоящите учения на НАТО в региона. Русия анексира Крим през 2014 г. главно заради базата – пристанище Севастопол, тъй като след подялбата на флота и разпада на СССР, това беше единственото незамръзващо пристанище, която тя можеше да използва в Черно море. Въпреки че базата на руския военен фрот бе преместена в Новоросийск, климатичните условия там не са особено благоприятни. Руски военни наблюдатели смятат, че по този  начин Кремъл е изпреварил западаните съюзници, тъй като САЩ и НАТО след революцията на Майдан в Украйна са хвърлили око на тази удобна бивша съветска база. Около нея са се водили войни няколко столетия. Севастопол в съветско време бе закрит град.

Русия подозира, че  САЩ планира „малка война“ край Украйна. Още повече след като Байдън не изключи, че САЩ биха могли да участват в такава, без да посочва вероятния географски район. След заканата руският президент Владимир Путин „да си плати“ за намесата в президентските избори,  след като Байдън го нараче „убиец“, а Русия бе официално обявена за „враг“,  това не може да бъде изключено. Засега Байдън се спъна само на стълбичката на самолета. Но локален конфликт край руските граници може сериозно да спъне опитите да бъде укротено в преговорни рамки неспокойното американско-руско геостратегическо противопоставяне.

Покрай другите руско-американски съперничества се очертава още едно. Владимир Путин одобри закон, който му позволява да остане на власт още 15 години след 2024 г. Тогава (2039 г.)той би трябвало да е на 83 години. Това вече е състезание по дълголетие, защото и Байдън обеща да се бори за втори мандат (2025 г.), когато  ще бъде на 82 години. Въпросът е кой и как първи от двамата ще напусне сцената…

6.04. 2021

Коментари

comments