Трудно може да се измисли по-подходящо заглавие за преживяването, което прелага Софийска градска галерия с изследователската си изложба, посветена на 110 години от началото на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. Защото се превръща в повод за премисляне и осъзнаване на днешните ни тревоги. Защото това не е просто изложба, а оживял разказ, не само спомен, а и предчувствие, изследване и анализ на Войната. Такава, каквато може да се види и усети на живо. Едно възкръснало минало, което се оказва, че и днес може да се случи.
Влизайки в изложбената зала сякаш прекрачваш в този паралелен, но оказва се възможен и днес свят, който преобръща нормалното човешко съществуване. Свят, в който смъртта е ежедневие, в който гладът, студът, страхът, отчаянието и примирението превръщат личността в биологично създание, а животът припомня своето предназначение само в кратки мигове проблясъци- с едно писмо от дома, случайна раздумка край запален огън, един поглед към природен пейзаж.. Истинският лик на войната.
Безпаметната храброст на българския войник, победите, с които се гордеем и развяваме като знаме, придобиват друго значение, намират истинското си обяснение.
Не очаквайте парад на декларативни патриотични страсти от тази изложба. А размисъл за нас тук и сега.
Към това разтърсващо интимно проникновение за безмислието на воюването се добавя и болката от една разчегъртана незарасла рана, пробудена от ненамиращия днес отговор въпрос-Защо? Защо нашите предци са си причинили това? Защо интелектуалци, учители, художници, поети са се вписвали доброволци и неподготвени и необучени, са ставали опълченци само за да бранят една идея? Как четем посланието днес на Балканската война?
Събирайки картини от галерии и лични колекции, ползвайки богат документален материал, писма, архиви, спомени, кураторите Аделина Филева и Пламен П. Петров ни повеждат в търсенето на този отговор през преживяното и отразеното в творбите на българските художници.
Немалко художници от различни поколения са мобилизирани или се записват доброволци, обвързвайки не само своя живот, а и своето творчество с Балканската война, а по-късно и с баталното изкуство и историческата картина. Някои от тях са професори в Художествено-индустриалното училище (Рисувалното училище) или учители в гимназии, други току-що са завършили своето художествено образование в София или в други европейски столици, а на трети им предстои тепърва да учат.
Антон Митов, Борис Денев, Ярослав Вешин, Александър Мутафов, Станьо Стаматов-Константин Щъркелов, Никола Кожухаров, скулптори като Иван Лазаров Ангел Спасов, Анастас Дудулов, Янко Павлов. (Н.Кожухаров пленяването на Явер паша
Различни художествени свидетелства от войната са създали творците. Различен е и погледът им към фронтовите линии, сраженията, окопите, обозите, лагерите, походите, войниците, така както е различна и съдбата им – житейска и творческа.
Художникът, който е подготвен и успява да създаде в този момент мащабни панорамни батални творби, е Ярослав Вешин. Ураганът на Балканската войната минава и през неговото творчеството, оставяйки своите следи в много от творбите му. Образите платна му се превръщат в символ на войната, символ на българския войник. Ярослав Вешин не само оставя едно значимо и вълнуващо творчество като наследство, но отваря нови пластични и жанрови възможности пред следващите поколения, издигайки баталното изкуство у нас до голяма висота.
А голямата изненада, която ни поднасят кураторите, са неизвестните рисунки и платна на Владимир Димитров-Майстора.
Впечатляващ брой художествени свидетелства от войната е оставил и големият български живописец. Малцина знаят, че като творец, търсещ път в изкуството, Майстора е създал огромен цикъл от рисунки с молив или туш, акварели и маслени платна, които пазят спомена за Балканската война от 1912–1913 г. Записал се като доброволец и той ще извърви целия поход със Седма пехотна рилска дивизия и ще отразява войната ежедневно в рисунките с обозначени дати и места.
Разказите на художника са лаконични. Сюжетите в рисунките му не са случайни. Винаги добре избран кадър, който да представи действителността. Създава образи на войници, които са му близки. Рисувайки тях, той сякаш рисува и себе си. Един изстрадан образ на герои, учудили света с храбростта си. Рисува образа на тяхната сила, умора, страдание, вяра.
Фондовете на Националния военноисторически музей притежават най-богатата колекция от творби на художници, участвали във войните. Част от творбите на Владимир Димитров – Майстора, свързани с войните, се пазят и в художествената галерия в Кюстендил.
В колекцията на Националната художествена галерия също се съхраняват едни от най-добрите образци свързани с баталното изкуство. Повече или по-малко на брой или дори единични произведения, за Балканската война има и в сбирките на художествените галерии в страната – Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Сливен, Казанлък , Кърджали, Държавна агенция архиви др. и в частни колекции.
Партньори в проекта са Националният военноисторически музей и ХГ Владимир Димитров – Майстора, Кюстендил.
Изложбата е съпътствана с каталог и програма от документални филми, собственост на Българската националната филмотека, БНТ , както и мултимедийния проект на Венелин Шурелов „ Владимир Димитров – Майстора. Светлина и дух“, реализиран през 2014 г. по поръчка на фонд „13 века България“
Куратори: Аделина Филева и Пламен В. Петров
По материали и снимки на СГХГ
