РУСИЯ – ЕС. ПРЕГРЯВАНЕ ИЛИ ОХЛАЖДАНЕ?

0
1036

Руският външен министър Сергей Лавров, обвиняван от Брюксел, че е унижил върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел при визатата му в Москва, втвърди още тона към европейците. Ако ЕС въведе нови санкции спрямо Русия, които засягат чувствителни сфери на икономиката,  Москва е готова да прекъсне отношенията с Брюксел, заяви предупредително главният руски дипломат. Той описа намеренията живописно: „Искаш ли мир, готви се за война“.

Изненадващо обаче говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че всъщност казаното е в условно наклонение и Русия няма намерение едностранно да предприема  подобна стъпка.Вероятно чрез Лавров Русия дава знак, че няма да позволява повече да бъде поучавана като непослушен ученик. А именно такава трябваше да бъде мисията на Жозеп Борел в Москва. Заради липсата на единна позиция в ЕС как да се развиват бъдещите отношения с Русия, Борел очевидно се затрудняваше каква роля да поеме в преговорите с Лавров. Той все пак заяви, че отношенията Москва – Брюксел са в най-ниската си точка и напрежението не спада. На което руският външен министър Сергей Лавров доста остро поясни, че прегряване в отношенията може да скъса жичката и да настъпи рязко охлаждане. Борел така описа кръстопътя в отношениата  – кооперация или конфронтация. Лавров недипломатично определи като  ЕС „ненадежден партньор“, а поведението на съюза – „липса на нормалност“. Докато двамата дипломати изясняваха бъдещето на  отношенията, Русия изгони трима европейски дипломати – швед, поляк и германец, с обвиненията, че са взели участие в протестите в подкрепа на Алексей Навални. Дипломатическият представител на ЕС не бе допуснат за среща с осъдения ефективно Навални, с което му бе даден знак, че това е „вътрешен въпрос“. Времената, когато западните и европейските лидери се срещаха с дисидентите и опонентите на властта в Русия и Източна Европа явно отминаха. Лавров и Борел се разделиха взаимно разочаровани. Лавров не чу това, което очакваше, а Борел не каза това, което мислеше или по-скоро това, което му бяха поръчали. И докато Лавров бе леко коригиран в резкия си тон от от говорителя на Кремъл, Борел бе подложен на бурни критики в Брюксел. В крайна сметка се разбра, че няма за какво да му се иска оставката, защото политиката е изкуство на възможното, а той все пак запази диалога с Москва. Което двата локомотива на европейската политика – германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел , смятат за по-правилно. Най-убедително кооперативна е позицията на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер – той, като  член на борда на „Роснефт“ и водеща фигура в проекта Северен поток-2, поддържа идеята за диалог.

Разбира се, Вашингтон, в лицето на демократите на Джо Байдън, ще настоява Европа да бъде по-твърда в тона и политиката си към Москва, но пък Северен поток-2 и други европейски проекти може да пострадат при по-рязък обрат в отношенията. При това Кремъл предпочита да разговаря със страните от ЕС поотделно, не заедно, а това може да увеличи разногласията в съюза.

ЕС все пак готви санкции, които трябва да засегнат лица, близки до руския президент Владимир Путин. Например олигарсите Роман Абрамович и Алишер Усманов, ръководители на Федералната служба за сигурност, Съвета за сигурност на Русия, общо 35 по списъка на Алексей Навални. Сега, когато Великобритания вече не е част от ЕС, на Брюксел ще му е по-лесно да подложи на санкции руските олигарси, базирани в Лондон и инвестирали във Великобритания.

Явно, Кремъл вече начерта червената линия в бъдещето на отношенията си с Европа, но не планира първа да затръшне вратата. Политиката на затворени общества не е желан модел, според руските власти, но ако така пожелае Брюксел, няма как. Това бе посланието, което отнесе Жозеп Борел.

Срещата на външните министри на ЕС на 22 февруари т.г. трябва да вземе  „решението на века“ (конфронтациа или сътрудничество), което може и да бъде отложено за мартенската среща на върха. Но вече линиите са начертани, играчите са строени  и сега въпросът е кой накъде ще издърпа въжето.

Европа е притисната и от САЩ, където явно използват случая Навални за отвличане на вниманието и печелене на време,  за да може новият президент Джо Байдън да изработи приоритетите си и новата линия с Европа. Може би Навални е тактически проект, защото е видимо, че той се използва по-скоро като знак че Русия не се побира в демекратичните норми, определяни от САЩ и Европа. Но в същото време е ясно, че на Запада му е небходим не просто лидер на протестите и на недоволството в Русия, а по-убедителен политически лидер, с платформа и по-широка вътрешна подкрепа. Такъв, и то като алтернатива на Владимир Путин,  едва ли ще се намери бързо, но парламентарните избори през есента може да отсеят няколко камъка, с които да бъда замеряни отвътре неблаговидната политика на руския президент Владимир Путин и бетонираното му с конституционните промени обкръжение.

От двете страни на везните на световната сигурност стоят опитни политици и е успокоително, че Джо Байдън и Владимир Путин все пак залагат на старите стратегически споразумения за ядрените оръжия, както и споразуменията за климата, Иран и т.н. От друга страна е ясно, че санкциите имат две страни и утежняват положението на населението в засегнатите страни. Тава подсилва антиамериканските нагласи и антизападните настроения. Затова изработената линия на персонификация на санкциите по примера на „Закона Магницки“ вероятно ще остане на основно въоръжение в американската стратегия за притискане на Кремъл. Остава да виси и въпросът дали пък санкциите не дават обратен ефект в самата  Русия и дали не консолидират антизападните настроения, което с повече внушавана мнителност може да обезсилва недоволството от управлението. Ако е така, всяка подкрепа отвън, а САЩ смятат да увеличат финансирането на опозициата в недемократичните страни, ще струва все повече и ще дава все по-малко. А Америка има и достатъчно други грижи с наследството на Тръмп.

Отношенията на Запада с Русия са наистина на кръстопът. Следващи натравяния с „новичок“ с кавички или без кавички ще произвеждат все по-малък публичен ефект. А залогът „Северен поток-2“ срещу Навални изглежда труден избор не само за Германия. Идеята Европа по съседски да упражнява надзор над Москва, докато САЩ оправят отношенията си с Китай, явно буксува. Въпреки че Вашингтон вече подсказа, че може и да не се вглежда толкова в китайската експанзия в Южнокитайско море, ако Пекин отслаби икономическия си натиск в Европа и САЩ. Надеждите, че Русия може да бъде обезсилена чрез подбутване откъм Украйна или да бъде отделена от Китай, засега също са само  желание. На фона на задаващата се световна стагнация и продължаващата пандемия, съпротивата срещу руския газ и руската ваксина „Спутник-V“ може да бъде възприета от недоброжелателите като банално небезкористно икономическо изнудване на партньорите от страна на САЩ. А това ще накърнява едва възстановяващато се доверие между Вашингтон и Европа. Идеята да се отделят руснаците от Владимир Путин много прилича на идеята да бъдат отделени американците от Доналд Тръмп. Демократите в САЩ влизат в труден мандат. На репликата от Вашингтон  „защо затваряте Навални“,  от Москва с ирония отвръщат – „а защо вашата полиция убива негрите“. На призива „не се месете в нашите избори“, отговорът е „и вие в нашите“. Явно Русия отхвърля опитите смятаните от нея за политически въпроси да бъдат превръщани в морални, а притискането на Владимир Путин и обкръжението му ще струва все повече на Съединените щати върху картината на забележимото  разколебаване в Европа около „източната“ политика.

Валери ТОДОРОВ

Коментари

comments