«Пер Гюнт» на Катя Петрова
Мащабният проект на Театър София «Пер Гюнт» пътува», осъществен от чудесен екип, завърши с премиера, която развива така наречената «Ибсенова традиция». Нови постановки на пиеси на Ибсен по света е основната идея на тази традиция с корени в 19-то столетие. Тръгнала със силна романтична нагласа към «Пер Гюнт», след десетилетия тя се трансформира и разкрива сатиричния потенциал на Ибсеновата пиеса, а към средата на миналото столетие творбата започва да се чете и в екзистенциален ключ.
Разширяващото се разнообразие от подходи към пиесата на Ибсен идва с постановките на режисьори като Ингмар Бергман, Робърт Уилсън, Оскар Коршуновас и, неотдавна, със спектакъла на Юрий Бутусов вьв Вахтанговския театър. След представлението на Николай Люцканов в Народния театър, съвременната българската театрална линия се обогати и с прочита на Катя Петрова и трупата на Театър «София.
В техния сценичен вариант пътешествието на Пер, това селско момче, устремено към пре/откриване на света, е колкото реално, толкова и въображаемо, сънувано и приказно. Няма значение кой как изглежда в сюрреалния свят на игри, полети, любов, смърт и преход във времето и пространството. Пътешествието в този свят е приравнено към порастването, себеосъзнаването на безпътника, тръгнал да търси себе си по безкрайните пътеки на земята.
Парадоксът е, че изправен пред въпроса какво значи да бъдеш себе си, неуморният авантюрист Пер, като че върви по окръжност, която го връща там, откъдето е тръгнал. Не обезсмисля ли това самия път или все пак това не е повторение, а процес на движение, след който можеш да оцениш силата на абсолютната любов на Сулвай (в ролята Елеонора Иванова).
В сгъстената реалност на представлението на Катя Петрова, Сулвай не е толкова човек, колкото идея за мечта, вяра, обич и духовна мощ. Тя е тази архетипна сила, която с тягата на притеглянето връща Пер към дома и към самия себе си. Хаосът на безумните му желания остава за гърба му, забравят се мистериозните романтични лесове и демонични еротични видения от подземния свят (в роляте на Жената в зелено Невена Калудова). Момчето с необуздана фантазия вече е съзряло, познало е срама от неспазената дума, но тепърва е необходимо време, докато с цената на болка и загуби, Пер ще започне да вижда света през очите на другите.
Нито едно изпитание по пътя не го променя така, както срещата с Леяра на копчета. Той застава пред него като ироничен знак за края на изкушението и за неотменната сила на смъртта (в ролята Михаил Милчев; той е и Пътникът, и Мършавият), но ангелската мощ на Сулвай е способна да отмести края, поне за известно време. Вярата и търпението на Сулвай е изведено в култ и тя в се явява на финала под форма на Пиета, в чието сърце има жалост за всеки.
Пер не само има шанса да се завърне у дома, но и да бъде опростен за греховете и компромисите си. Това е прошка, която той получава от свръхземна сила, дошла в мига, когато той най-сетне се освобождава от с собственото си свръх его.
Традицията на Ибсен, както се развива в театъра през годините, е преди всичко литературоцентрична. С цялото уважение към нея, постановката на Катя Петрова е продължение на сравнително новата визуална линия на прочита на Ибсен. Текстът, неговото обилие, е осмислен от режисьора и актьорите през призмата на стилизирани сцени и образи. Чрез стилизация се достигат дълбини и значения, които осветяват този толкова гъст Ибсенов лес от легенди и културни препратки. Мапираното пространство и осветлението създават не само среда, а и своего рода дистанция като сценичен образ – актьорите се откъсват от конкретиката на думите и възникват митовете, сътворени в стихотворна форма.
Самият Пер е раздвоен между младия и зрелия, грешащ и каещ се; той е и нараняващият, и нараненият (в ролите Александър Тонев и Ириней Константинов). Малкият Пер е разглезен от майка, изоставена сама да гледа сина си (в ролята Неда Спасова). Внушила му вяра в силите, тя самата е толкова жизнена и млада, че с радост се хвърля в игрите, които въображението на сина й ражда една след друга. Приказките прерастват в буйни фантазии, които в един момент не само го откъсват от нея, а го обръщат и срещу собствената му природа. Загубил истинската си майка, извървял дълъг път на познание, Пер получава друга, в лицето на Сулвай. И тази вечна майка е единственото сигурно нещо в този променящ се свят на тролове и измамници.
Преминал през тайнствения свят на привидности и прозрения, Пер проумява, че проблемът му не са другите хора, а собствените заблуди, родени в лабиринта на съзнанието му. Пред безкрая, той най-сетне се връща към себе си, към началото, към дома, където цялата жанрова природа на предишните сцени се слива в поетичната монохромност на любовта без доказателства.
Спектакълът е колкото различен с епическия си размах, толкова и характерен за Катя Петрова. Характерното идва с острото социално чувство на режисьора, за която са болезнено важни предупрежденията към съвременния свят, че малките диктатори не са толкова безопасни, колкото изглеждат на пръв поглед. В «Бомбето» на Радичков Катя Петрова проследява пътя на Европа от бомбетата, през сталинските каскети до днешните гологлави. В «Пер Гюнт» тя изследва механизмите на приспособяване, склонностите да се заобикалят проблемите, да се затварят очите. Минал е само миг и Пер вече не «язди бърз елен», понесен от силата на въображението си, а кара луксозна лодка и търгува с всичко, което може да се монетизира, било това и хора. И асоциациите тук са отново съвременни като помислим за потоците от принудително мигриращи по света хора.
Друг характерен момент за Театъра на Катя Петрова е нейната работа в екип при превръщането на драматургичния текст в сценичен: всеки един от екипа на «Пер Гюнт» е получил изначалното й доверие и е възникнал многозвучен спектакъл, който мощно въздейства на всички сетива. При приближаване, биха могли да се забележат някои несъответствия или разминавания с предварителни очаквания, но това не е съществено при среща с текст като Ибсеновия «Пер Гюнт», а е важно цялостното възприятие на този епически спектакъл, който тревожи не само ума, а и душата.
*«Пер Гюнт» от Хенрик Ибсен, превод Стела Джелепова, режисьор Катя Петрова, сценография и костюми Борис Далчев и Михаела Добрева, хореограф Анна Пампулова, композитор Христо Йоцов, визуална среда Момчил Алексиев, звуков дизайн Светлозар Георгиев.
В ролите: Александър Тонев, Ириней Константинов, Йоанна-Изабелла Върбанова, Лора Мутишева, Михаил Милчев, Невена Калудова, Неда Спасова, Николай Върбанов, Николай Димитров, Пламен Манасиев, Елеонора Иванова, Юлиян Рачков, Неделин Найденов, Ралица Нейкова, Антон Димитрачков, Марина Хараламбова, Емилия Тончева, Александър Гочев.
Фотограф: Иван Дончев
Постановката е осъществена в рамките на проекта «Пер Гюнт пътува» с подкрепата на «Норвежки финансов механизъм» и с партньорството на Центъра за изследвания на Ибсен към Университета в Осло.
