Преди концерта

0
1354

Майя Праматарова разговаря  с Лилия Кехайова, сопрано, солист на Софийска опера и балет

Разговорът се проведе в навечерието на онлайн концерта с участието на  Лилия Кехайова (сопран), Ангел Антонов (тенор), Светослав Цанков (тенор), Борис Цанков (баритон) и Галина Апостолова (пиано), който ще се проведе на 7 февруари. В програмата са включени произведения от световната оперна класика: дуети от «Бохеми», «Турандот», «Силата на съдбата», «Евгений Онегин», «Дама пика» и др.

Майя Праматарова: В репертоара ви са героини, изградени от композитори в началото на миналия век: Електра, Яна… Какво ви оттласва от мита, от началото на 20то столетие и ви препраща днес,  в 21 век?

Лилия Кехайова: Много сложен въпрос. За мен проблемът е по-скоро противоположен – да се доближа до тези образи, защото третират проблеми, които са вечни. Именно заради това са станали част от класическото изкуство първо като литературен източник, после като музика. По отношение на операта «Електра», мисля че в перспективата на гръцката митология е водеща идеята за съдбата. Електра приема отмъщението като съдба. Тя живее с тази тежест, обсебена от целта си, силно желае да прекрати болката, която изпитва.
Много е интересно, че модерната музика, в стила на която са написани и «Електра», и «Янините девет братя» е едно от най-противоречивите и сложни течения въобще в изкуството.

Яна в „Янините девет братя“

Експресионизмът показва сложността на човешката психика, понякога разкрива страни от вътрешния свят на човека чрез неговата грозота, гняв, омраза. Тези крайни чувства се проявяват и в двете героини. Електра страда от неща, които вече са се случили и заради осъзнаването им, тя проектира върху себе си цялата тежест на планираното отмъщение. Оттам идва и този екзалтиран финал. При Яна също има отмъщение – от образ – проводник на любов – тя става убийца под натиска на обстоятелствата. Всичко това се отразява във вокалните партии.
Моята цел е да преодолея това, което ме отдалечава от героините ми и да намеря нишките, които ме свързват психологически с тях.

 Майя Прматарова: Вашите героини са експресивни, скътали тъмното, като сянка на светлото и готови да вървят докрай във всичко. Как тръгвате към всеки нов образ? Има ли период, който е само ваш, с книги, партитури, преди да започнете да работите върху новата роля с колеги в репетиционната и оперната зала?

Лилия Кехайова: Оказа се, че героините с тежка съдба от периода на модернизма са ми в такава степен по-близки от романтичните героини от 19 век, че самото изпълнение се превръща в някаква форма на общуване, разкрива пластове в мен самата, които опознавам в течение на работата. Толкова по-важно става да успея в разбирането и превъплъщението си. Психологията на тези героини ми е много по-разбираема, макар и проблемна, точно защото съм човек на 20-21-ви век.
Подготовката на певеца прилича на айсберг – всеки гледа бляскавия връх на слънцето, а отдолу стоят месеци, дори години на фанатичен труд върху всички аспекти на ролята. Задължително разглеждам литературния източник, който таи в себе си дълбочината на образа. Следва период на конкретно разучаване на ролята с пиано, което правя сама. Часовете с добрия корепетитор и работата с диригента са незаменими в окончателното усвояване на партията, включително на нейните музикални и драматургични измерения. Същинското влизане в кожата на героинята става по време на мизансценните репетиции с режисьор. Всичко това звучи сложно, но всъщност е чисто щастие и приключение за певеца.

Майя Праматарова: Какво открихте за себе си в майсторския клас на Долор Заджик при изграждане на образа на Електра? Как публиката прие операта на Щраус?

Лилия Кехайова: През годините съм имала шанса да се срещна и работя с множество големи певци – Юлия Винер-Ченишева, Силвия Гести, Мирела Паруто, Адриана Стаменова, Никола Таджер, Ана Томова-Синтова и Долора Заджик.
С Долора Зажик се срещнах вече като солист на Софийска опера и балет преди да започна подготовката си по операта «Електра». В общуването с нея получих потвърждение за правилната посока, в която развивам гласа си, както и за репертоара, който изпълнявам. Нямахме време да работим върху цялата роля, защото бяхме доста солисти в нейния клас, но изработихме един от важните епизоди на Електра – трудния монолог, с който започва ролята. Рядко човек се докосва до голям певец без да загуби част от самочувствието си, затова съм благодарна, че получих от нея само хубави думи и насърчения. Надявам се г-жа Заджик да гостува отново в България.

Премиерата на «Електра» се отложи веднъж, заради мерките, които бяха наложени през март миналата година. Още тогава постановката беше напълно готова. Толкова по-желана и очаквана от нас и публиката беше премиерата на 26.11.2020, когато беше и първото изпълнение на «Електра» в България. Тембровото разнообразие, палитрата от цветове и хармонии в оркестъра и гласовете на Рихард Щраус оставиха публиката зашеметена и благодарна.
Прекрасно е, че във времена на ограничения на човешкия дух Софийска опера и балет създаде този спектакъл.

 

 

Майя Праматарова: Репертоарът на Софийска опера и балет е изграден върху произведения от 19-ти и началото на 20ти век. Има ли съвременна опера, която бихте искали да стане част от вашия репертоар? Има ли съвременен композитор, който вълнува въображението ви и би бил голямо предизвикателство за вас?

 

Лилия Кехайова: Ще отговоря за операта изобщо – мечтая да продължа с ролите на Рихард Щраус, да пея Брунхилда, Турандот и Медея.

Майя Праматарова: С Леонора в «Трубадур» дебютирате в Старозагорската опера. Това е една от ролите, с които ще бъде запомени и големите певици, чийто опит и творчески път е допринесъл за кариерата ви Мирела Паруто, Адриана Стаменова, Анна Томова- Синтова… Каква е вашата Леонора? Каква е промяната в героинята ви в хода на действието и доколко това е само част от вокалната партитура? Как артистизмът се предава, когато се работи в онлайн формат?

Лилия Кехайова: Когато специализирах при Мирела Паруто в Римската академия «Борис Христов» вече бях пяла Леонора от «Трубадур» и «Аида». С нея работихме «Мадам Бътерфлай». Беше вълнуващо да се докосна до певица от златните години на Операта, пяла с Борис Христов, Корели, Бастианини. Важна за мен е въобще темата за примерите – Кирстен Флагщад, Джанина Аранджи-Ломбарди, Лейла Геншер, Кристел Голц, Ерна Шлютер и още много други са тези, на които се възхищавам.
Леонора от «Трубадур» е един от вокалните шедьоври на Верди. Това беше първата ми роля в по-сериозния репертоар – свързана е с прекрасни спомени, разкрития за гласа ми и изобщо с много радост. Любовта е пробен камък за духа на Леонора. Заради тази любов тя стига до саможертва. Ние певците обичаме Верди – той добре ни «товари», но пък ни дава възможност да покажем буквално всичко.

Майя Праматарова: Какво от това, което научихте при «затварянето» на сцените» по време на пандемията ще е от полза утре? Измени ли се нещо глобално в света на  сценичните изкуства?

Лилия Кехайова: Сценичните изкуства са съборени – няма ги. Големи оперни театри по целия свят анулираха своите нови сезони. Това е много тъжно. За съжаление, ограниченията не са спрели и на културата ще се наложи да се възстановява дълго време. Това, което всички научихме е, че не можем едни без други – ние артистите копнеем за публиката, както и тя копнее за нас. Мисията на певците е дори онлайн да не преставаме да сме близо до изкуството си и да го свързваме с хората. Само тогава ще бъдем осъществени.

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

comments