КОСМОСЪТ НА ВАСИЛ ИВАНОВ.„ТОЙ Е БИЛ ТАМ“

0
402

легендата на българското модерно изкуство в Двореца
от 14-и март, до 19-и май

-“Виждаш ли какво невероятно прелестно женско тяло?“- казва младо момиче, захласнато в графиката пред себе си.
„Нищо не виждам.“- -отговаря по-възластната жена до нея.

Точно така по времето на соцреализма, художествените експерти не са искали нищо да виждат в творчеството на Васил Иванов. Или по- скоро  са искали да останат скрити за публиката магическите пространства на неговите светове. Безликата, лишена от духовност реалност за да съществува не е можела да понесе красотата и поетиката, дълбочината на прозренията за вечното и тленното, невидимото и духовното в неговите картини. Както и способността им да заразяват с въображение. Защото творбите на „апокрифния“ художник са повече от изображения, те са нещо като  музикални партитури на космическото ни битие, когато ги гледаш, сякаш присъстваш на сътворението.
По повод „космическата графика“-терминът, с който  днес назовават експертите произведенията на забележителния художник, космонавтът Алексей Леонов възкликва: „Той е бил  там“.


Националната галерия ни предлага уникална преживяване- да се усетим физически в  тези светове, благодарение на с изключителната работа на куратора (Иво Милев), уредника (Калин Николов),както и организаторите, превърнали пространствато на изложбените зали в продължение на мистиката на неговото космическо въображение.

 

Черният фон, изумителната подредба на осветлението,  визуалните ефекти, мултимедията, фоновата музика.. Галерията никога не е била толкова щедро иновативна в стремежа да ни  направи част от света определен  автор, за да го разберем.

Всъщност, Националната галерия не притежава негови произведения. Картините са от колекцията на Борис Бекяров, притежател на 100 негови произведения. Прозорлив и проницателен колекционер и меценат, каквито са малцина в България.

„Аз много харесвам този автор, може би защото професията ми, матетаматика е в тази посока не знам. 110-тата годишнина на художника бе  прекрасна възможност да дадем възможност публиката да се запознае с неговите произведения.„- каза на откриването г-н Бекяров.

Защо Васил Ианов ((1909 – 1975) обаче, както казва и Яра Бубнова, „за съжаление все се оказва в по-периферните пространства на българското изкуство?“ Защо задълго  остава „апокрифен“ художник?


Няма как да е бил удобен и приет с нетрадиционните си схващания. Новаторството на неговото творчество е неотделимо от духовните му възгледи. Васил Иванов е ерудит, философ и мистик, последовател на Петър Дънов. Занимава се с йога, астрология и хиромантия, слави се с дарбата на ясновидец. Живее в малка дървена барака на дъновиския Изгрев. Води затворен, изолиран, свръхконцентриран в творчеството си живот.


Самият той на шега говорел пред гостите си, че понеже малката му къща, бараката, е толкова ниска, че постоянно си удрял главата н тавана, пстанало повод да пробие тавана „И така, с изправена глава през отворилата се дупка видях небе със звезди.“
Юри Буков , който го е подпомагал в Париж през 1971-1974-а, дава следното обяснение и на възхваляването, и на мълбчанието, което го преследва:“ „От една страна той имаше много голям успех от един кръг познавачи от артистично-интелектуалния свят. А от друга-едно неразбиране и равнодушие от широката публика и пресата“.

 

Първата му изложба с „космически” творби през 1964 е забранена директно от ЦК на БКП. Авторът е принуждаван да се отрече от търсенията си. Обвиняван е, че се е превърнал в знаме на „непристойна” група млади хора и че се занимава с прикрити под йогийски упражнения религиозни практики. Въпреки това той успява да продължи активно да работи и да представя произведенията си пред ценителите по цял свят. Нюйоркската енциклопедия на изобразителното изкуство посочва Васил Иванов като създател на направлението „космическа графика”.


Каква е причината за пристрастието на Борис Бекяров  към художника?
Първите  две работи Борис Бекяровподарък получил от майка си, преди 40 години. И от тогава е събрал повече 100 негови платна.

Петър Увалиев казва през 1962 по БиБиСи, че Васил Иванов е човекът, който за дълго е единственото лице на модерното българско изкуство на запад.

Изложбата представя над 90 творби на художника в цялото многообразие на неговото творчество. Основен акцент са работите от т. нар. „космически цикъл”, които са се превърнали във „визитната картичка” на Васил Иванов в историята на изобразителното изкуство.

В експозицията са представени очарователната със своя лиризъм ранна графика и живописта на художника – предимно природни сцени и сюжети.

По време на изложбата за първи бяха прожектирани у нас два авторски филма, посветени на художника. Архивни кадри от откриването на неговата самостоятелна изложба с творби от „космическия цикъл” през 1965 показват срещата на Васил Иванов с космонавта Алексей Леонов, първия човек, излязъл в открития космос. Само месец след като е изпълнил тази своя мисия, Леонов посещава България. Вижда работите на Васил Иванов и възкликва: „Той е бил Там!”

 

 

Изложбата е съпроводена с луксозен каталог, в които са представени материали, отразяващи основните етапи в творческото развитие и житейския път на този талантлив артист. И прекрасни текстове

 

Коментари

comments