ПРОЛЕТНО ЧЕТЕНЕ: ОСВЕЖАВАЩ ЖЕНСКИ МОДЕРНИЗЪМ И ПОСТМОДЕРНИЗЪМ

0
487

„Баба Яга снесла яйце, в яйцето имало книга, в книгата-вещица…“
 Месец март ик „Колибри“ ни предлага пролетно проветряване на ума с две авторки, които ще ни заредят със силата на възраждашото женско начало. Виржиния Улф и Дубравка Угрешич.

Сладкодумната Дубравка Угрешич ни провокира да надникнем в себе си през устойчивите антропоморфични модели на митовете за да разгадаем възродителната сила на женската същност. Ако искате да се обогатите с нов поглед към магията на женското съществуване и умението на жената да преобразява света около себе си, ако искате да намерите нов подход към предизвикателствата на времето, старостта и неизбежното, „Баба Яга, снесла яйце“ ще ви помогне.
„Една оригинална, нестандартна интерпретация на образа на страховитата старица, била някога Велика богиня. В типичния си стил, смесица от мощно въображение, хумор, ирония, феминистичен дух, скрит смисъл и неочаквани обрати, Дубравка Угрешич умело преплита реалност и легенда, съвремие и древност, художествен разказ и културологичен анализ. От яйцето на Баба Яга се излюпват превъплъщенията на митичната героиня и на днешните й посестрими, изтъкавайки мъдра, сюрреалистична, наситена със символи и послания приказка за женската душевност, за изпитанията и предизвикателствата на старостта и тленността.“
Това е разказ за за старостта, мъдростта и безумието, вечното женско начало, което разрушава стереотипите, което умее да превръща познанието за мъртта дори в жизнеутвърдителна мъдрост. Прочетете баба Яга за начинаещи и се сдобрете със себе си, с майките и бабите си, открийте ги наново за да ги съхраните в себе си, научете се със страхопочитание да разкривате каква Василиса Прекрасна  крие в себе си незабележимата старица в автобуса до вас. Защото се знае, че жените се майсторки на превъплъщенията.
А мъжете да не забравят, че баба Яга спи с меч под възглавката. И не е сама, а има цял интернационал. Я „да си преставим как тръват да трсят сметка за всеки шамар, всяко насилие….“

Световноизвестната хърватска писателка Дубравка Угрешич е родена през 1949 г. в Кутина, Хърватия, в семейство на хърватин и българка. По време на етническите конфликти в бивша Югославия в началото на 90-те, тя избира доброволното изгнаничество и емигрира в Холандия. Защото  заради разобличителните си текстове за войната :  „моята култура ме обяви за „вещица“ и с нескрита радост ме изгори на медийната клада. Като вещица съм изхвърлена от местния литературен жвот. Днес от своята номадска гледна точка мога само да бъда благодарна на бившата си среда. Парите за закупуването на метлата си осигрих сама. И летя сама!“  пише в забележителния сборник: Културата на лъжата“.
Творчеството й е щедро на критики към съвременното общество, често поднесени шеговито и иронично, разнищва проблемите с идентичността и имиграцията, както и порочното, често снизходително отношение към жените писателки.е автор на романи, есета и филмови сценарии.
Преведени   на повече от 20 езика, произведенията й са удостоени с престижни отличия, сред които наградата на Берлинската академия по изкуствата „Хайнрих Ман“ и номинация за Международната награда „Ман Букър“.За „Баба Яга снесла яйце“ Угрешич получава американската литературна награда “James Tiptree, Jr” (2010).

Как  обаче в нарочения за „женски“ месец март да пропуснем и  сборника „Разкази” на Вирджиния Улф- забележителна колекция от истории, боравеща с литературни техники и идеи, които по-късно прочутата писателка развива в романите си!

Сборникът „Разкази“ дава възможност да се проследи удивителната еволюция на Вирджиния Улф, която започва да твори в традиционен стил, минава през модернизма, стига до постмодернизма и отново се връща към традицията. Подбраните заглавия не могат да бъдат сложени под един знаменател, защото едни носят белезите на класическата фабула, в други експериментът преобладава. При всички случаи „действително“ и „въображаемо“ са напълно равностойни и до такава степен примесени, че разграничаването им е въпрос на тънък усет и слух. По повод на разказите си Улф пише: „Колко малко от онова, което играе пред очите ми, успявам да уловя с перото си, и не само пред очите, а и във всяка фибра на тялото ми“, но изчитайки този малък том, читателят ще се увери колко много всъщност е уловила една от писателките, дали облика на литературния XX век.

Родена  в Лондон, (1882-1941), Вирджиния Улф (Аделайн Вирджиния Стивън), е сред иконите на литературния модернизъм – редом с Джеймс Джойс и Марсел Пруст. Неслучайно литературната критика твърди, че прозата й се домогва до висините на музиката. Автор на неподражаеми романи, разкази и есета, Улф е изкусна в употребата на повествователната техника поток на съзнанието. Българската публика я познава чрез романи като „Госпожа Далауей“, „Към фара“, „Нощ и ден” и „Стаята на Джейкъб”. Сборникът „Литературни есета” предлага креативна рефлексия върху литературата, а  разказите в този том са още едно свидетелство за широтата и блясъка на нейния белетристичен талант. Между Първата и Втората световна война Улф е значителна фигура в лондонското литературно общество и член на кръга „Блумсбъри“. Между най-известните й творби са романите „Госпожа Далауей“, „Към фара“ и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сентенция „Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза“.

Вирджиния и Леонард Улф

През целия си творчески живот Вирджиния Улф създава малък брой разкази, обикновено в кратките почивки между два романа. Чрез тях изпробва границите на модерната си проза, не само обрисувайки вътрешния живот на човека, но и посредством онова просмукване между вътрешно и външно, в което „действително“ и „въображаемо“ са напълно равностойни и до такава степен примесени, че разграничаването им е въпрос на тънък усет и слух. Неслучайно литературната критика твърди, че прозата й често се домогва до висините на музиката.. В тези разкази тя борави с литературни техники и идеи, които по-късно развива в романите си. В някои от разказите случката и повествованието надделяват, в други те са изместени от настроения, образи и поетични прозрения. За разлика от романите, с които Вирджиния Улф е най-вече известна, в разказите й има повече ритъм, отколкото наратив. Самата тя споделя: „За мен ритмическата проза е по-естествена, отколкото повествователната, но тогава се налага да измислям някакво спасително сюжетно въже, което да хвърля на читателя“.

Разказите в този том са подредени хронологически, защото само така може да се проследи изумителната еволюция на писателката, която започва да твори в традиционен стил, минава през модернизма, стига до постмодернизма и отново се връща към традицията. Тук подбраните заглавия не могат да бъдат сложени под един знаменател, защото едни носят белезите на класическата фабула, в други експериментът преобладава. „Колко малко от онова, което играе пред очите ми, успявам да уловя с перото си, и не само пред очите, а и във всяка фибра на тялото ми“ – пише по повод разказите си Вирджиния Улф, но изчитайки този малък том читателят ще се увери колко много всъщност е уловила една от писателките, дали облика на литературния XX век.

(По материалин на издателството).

 

 

 

 

 

 

Коментари

comments