СЛУЧАЙНАТА СМЪРТ НА НЕСЛУЧАЙНИТЕ ХОРА

0
1286

Един подир друг си отиват хората, с чиито почерк беше писана историята на прехода в Русия. Медийни магнати, бележити умове, зли гении като Борис Березовский и блестящи умове като Игор Малашченко.  Случайно ли умират неслучайните хора? Някои търсят в смъртта им конспирация, но те по-скоро приличат на белязани атоми, падащи комети, осветяващи пътя на гоолемите звезди.

Всемогъщият някога министър Михаил Лесин се прибира мрачен и потиснат в четиризвездния хотел Dupont Circle във Вашингтон на 5 ноември 2015 г. Няколко часа по-късно 59-годишният бивш медиен съветник на президента Владимир Путин е намерен мъртъв, целият в травми и синини, в хотелската си стая. Съдебномедицинската експертиза констатира инфаркт и многократни падания, тежко отравяне с алкохол. Известно е, че Лесин, който години наред управляваше медиите в Русия, окончателно загуби подкрепата на Кремъл през 2012 г. Причините са много – пари, поведение, интереси.

След поредица от слухове, едва миналата година стана ясно, че съдебно-медицинската експертиза е констатирала при инцидента с Лесин  счупена подезична кост. Официалната версия е, че това е станало при падането, но според други предположения това може да е станало в резултат на обесване или удушаване с ръце. Съдебните медици не са единодушни дали травмата е получена в момента на смъртта, преди това или е предизвикана вследствие на аутопсията. Лесин е крупна фигура в руския медиен бизнес. В периода на управлението на Борис Елцин и ранния етап от управлнието на Владимир Путин, той бе една от най-влиятелните фигури на  руския медиен пазар. Някои го определят като главния стратег на  държавната политика в областта на медиите през този период. По негово време, когато са и най-шумните медийни войни в Русия, се закриват няколко от влиятелните независими руски телевизионни канали. Той е основател на мощната рекламна компания  „Видео интернешънъл“, забъркана със скандали и у нас. Създател е на канала Russia Тuday / Русия тудей/, около който сега текат скандали на Запад, бил е председател на управата и генерален директор на  акционерното дружество „Газпром-Медиа“. От 1999 до 2004 г. е министър на печата, радиото, телевизията и средствата за масова информация. Определят го като инициатор на разгрома на Независимата руска телевизия и прехвърлянето на активите й към „Газпром-Медиа“. Именно по негово време се създава този огромен медиен холдинг на газовата компания, който поглъща и подчинява редица руски медии. През 2004 г., заради скандали с конфликт на интереси и злоупотреби, е освободен от поста, но е запазен  като медиен съветник на президента Владимир Путин, след което е освободен и от тази длъжност.

Администрацията на хотела във Вашингтон, синът му и приятелите признават неадекватното поведение на медийния магнат в резултат на  силна алкохолна зависимост. През юли 2017 г. изтече информация, че Лесин е бил пребит преди да даде показания пред Министерството на правосъдието на САЩ, но потвърждение за това няма. Така или иначе, с неговата смърт си отиват много тайни и част от една от най-интересните страници от историята на медиите в Русия.

На 20 февруари 2017 г., в 9.30 ч. сутринта, постоянният представител на Руската федерация в ООН, 64-годишният дипломат от кариерата Виталий Чуркин е намерен в безпомощно състояние в кабинета си. Веднага е откаран в болница, но по-късно бе обявена смъртта му в резултат на сърдечен пристъп.  Анонимни медицински източници твърдяха че  Чуркин е починал не сутринта, а предишната вечер и то не в кабинета си. Тези сведения обаче останаха в сферата на слуховете. Виталий Чуркин беше ярък и опитен дипломат, силна личност. Бил е постоянен представител на Русия в НАТО, заместник-министър на външните работи, участник в ключови руско-американски преговори, посланик в Белгия, Канада, специален руски представител за Балканите. Слабо известен е фактът, че още като дете той играе редица роли в киното, но силният интелект го отвежда в друга посока. С неговата смърт си отива една от най-повратните и драматични страници от историята на съвременната руска дипломация.

На 25 февруари 2019 г. стана известно за смъртта на  известния руски продуцент и политолог Игор Малашченко. Той бе намерен мъртъв в жилището си в испанския курортен град Сотогранде /Коста дел Сол/. Малашченко е основател на Независимата руска телевизия – НТВ, заедно с Владимир Гусински, Олег Добродеев и Евгени Кисельов. Преди това е работил на различни ръководни длъжности в Обществената руска телевизия /ОРТ/, известна като Първи канал. През 1993 -1997 г. е генерален директор на НТВ, след това председател на НТВ – Холдинг. След оттеглянето на водещия екип журналисти от НТВ, Малашченко става ръководител на канала RTVi. През 1996 г. той беше главен съветник на предизборния щаб на президента Борис Елцин, когато с начален рейтинг от  6 % Елцин успя да победи лидера на комунистите Генадий Зюганов. Победата изглеждаше фантастична, особено след като извиканият на помощ американски пиар екип не успя да се справи. Смята се, че зад крайния успех стои именно Малашченко, заедно с дъщерята на Елцин Татяна Дяченко и Анатолий Чубайс. Те създадоха алтернативния Аналитичен център, който влезе в противоречие с екипа от фигури от силовите структури на Русия и убедително доказа правотата си за цивилизована защита на демокрацията в страната. Малашченко обаче отклони предложението на президента Борис Елцин  да стане ръководител на кремълската администрация. Може би защото той беше прекалено медиен човек. По-късно отказа и да замени на министър-председателския пост Виктор Черномиридин. В по-ранните си години  Игор Малашченко бе консултант  в екипа на Михаил Горбачов, където отговаряше за контактите на съветския президент със западната преса и подготвяше срещите му на високо раавнище.  През 2018 г. Игор Малашченко оглави предизборния щаб на кандидата за президент Ксения Собчак, дъшеря на бившия кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак, смятан за покровител на президента Владимир Путин. Според властите в Испания, Малашченко се е самоубил. Приятели смятат, че причина за депресивното му състояние е караницата между двете му жени – бившата Елена Пивоварова и новата Божена Ринска, както и тежките дела по подялбата на имуществото. Малашченко не е оставил предсмъртно писмо, а втората му съпруга Ринска изказа предположение, че може да е бил убит. В средата на февруари тя заяви, че съпругът й е постъпил в болница в Латвия заради нервен срив. Състоянието му преди самоубийството е било „самоунищожително“, според думите й, заради сложното му материлно състояние. Бившата му жена и двата му сина източвали солидни суми от кредитните му карти в спор за имуществото.

Снимка:  РИА Новости

След скарване с втората си съпруга, Игор Малашченко заминава за Испания сам. „Умен, начетен и фантастично ефективен, рядко порядъчен човек“ , каза за него Георгий Сатаров, бившият ръководител на кремълската администрация по времето на президента Елцин. След идването на власт на Владимир Путин, Малашченко напуска Русия. Вероятно не се вписваше в новия екип около Кремъл, може би бе разочарован от властта, а може би това беше неговият тих протест и разочарование от ситуацията в Русия. Може само да се гадае.  Властите в Испания не откриха  в смъртта му нито криминален, нито политически подтекст.

Около смъртта на такива личности не може да няма спекулации, заради мащаба и влиянието им, но безспорно е едно – с тях си отива една от най-значимите и интересните епохи в руската история.

Валери ТОДОРОВ

Коментари

comments