ЧОВЕК НЕ Е ПЪЛНОВЛАСТЕН ГОСПОДАР НАД СЕБЕ СИ, НО САМ ИЗБИРА ПОСОКАТА  

0
1863

Откровено за православната вяра, духовните послания и добрите хора с писателя Мартин Ралчевски. Интервю на Елисавета Станчева.

Мартин Ралчевски е автор на десет книги и преди около месец на книжния пазар се появи поредно издание на неговия роман „Безкрайна нощ“. През август се очаква да бъде преиздаден книгата „30 паунда“, а през ноември „Горски дух“. Романът „Антихрист“ също е изчерпан, но интересът и към него не престава. През следващата година ще зарадва читателите си с нов роман – „Вечност“. Написал е сценарии за четири филма.

Както сам казва, творбите му издадени до момента са „предимно богословски и философски“. Едва ли има някой, прочел и един от романите му, да не се е поспрял и да не се е замислил какви сме всъщност, в какво вярваме, имаме ли надежда, какви дела вършим и какъв е смисълът. Историите, които разказва ни водят в тази посока  – да се замислим и дори да си направим равносметка. Отварям на страница в един от сборниците му с разкази и чета думите на стар монах: „Той иска да живеем просто, да сме смирени и да обичаме хората“. Дали е възможно за нас – днешните човеци? Това ли ни е нужно? „Ти знаеш, че немският паспорт няма да те избави от стреса и злобата на света“, продължава монахът. Изборът обаче винаги е наш.

 С книгите си подарявате надежда на читателите! Напомняте им за мечтите, които не са дръзнали да осъществят. Това ли е Вашата мисия като писател?

-Преди да започна искам да Ви благодаря за поканата да дам това интервю.

Не бих казал, че това е мисията ми. Това, за което говорите е лайтмотива в „Безкрайна нощ“ – моят първи роман, който тази година беше преиздаден. Но в другите ми книги има вложени различни идеи и послания, които са предимно духовни. Не е лесно да поставя общ знаменател. Затруднявам се да кажа каква е точно мисията ми. Може би тя е просто да говоря открито за това, в което вярвам – Христовата жертва и любов; безсмъртието на човешката душа; нейното спасение в Православието; чудото на покаянието…

По какъв път минахте, за да открието призванието си – да пишете?

-Накратко казано това се случи след като посетих Мексико преди почти двадесет години. Там прекарах над три месеца. Имах време за размисъл и време за себенамиране. Там почуствах онзи порив, който ме направи това, което съм днес и който още ме държи.

Пътят на прохождането ми като писател описах наскоро в дълга и подробна статия по повод излизането на книжния пазар отново на „Безкрайна нощ“. Статията може да се прочете в блога ми или в сайта на издателство „Еделвайс“.

Какъв е Смисълът в живота? Според Вас модерният човек търси ли го, иска ли да го открие? Трябва ли да чакаме някого да ни го каже?

 

-Изкушавам се да отговоря с две думи, но няма да го направя, защото би прозвучало високопарно. Смисълът е комплекс от постъпки, действия и посока на живота, които водят към една единствена цел – спасението на човешката душа. Аз съм убеден в нейното безсмъртие. Но тъй като тя е уязвима от злите духове това съвсем не е лесен процес.

Според мен модерният човек не търси нищо духовно. Той е вътрешно объркан и отчаян, но не го признава и не го осъзнава. Затова съвсем няма да е лошо, ако има сили, поне да опита да се отърси от най-натрапчивия и погрешен стериотип на 21-ви век, който постоянно му вменява, че е пълновластен господар над себе си и че всичко му е позволено. Защото това всъщност е лъжа. Човек е създаден по образ Божи и ще отговаря пред Бога за всяка своя постъпка, дума и дори за всяка своя мисъл, след като почине.

Църквата е власт? Защо и над какво? Каква е нейната истинска роля и дали в днешно време я изпълнява? Знаем, че в тук в България, тя години наред е била вдъхновител и пазител не само на вярата, но и на културата ни.

-Православната Църква е духовна власт – това е така. Чрез седемте тайнства в нея тя постоянно обновява човека и го води към спасение, но и в редки случай тази духовна власт може да запрети и възпре някои, който самочинно престъпват съветите и забраните на духовниците. Умишлено говоря за Православната Църва конкретно, защото тя е единствената продължителка на древната Христова църква. Католическата църква и протестантските християнски общности, макар и външно да приличат на църкви, не са такива в собствения смисъл на думата, защото са отстъпили от истината и са направили много и погрешни нововъведения през вековете. Затова нека се държим с твърда вяра в Православието, защото само в него е спасението.

Хората, които вярват в християнството и тези, които не вярват различни ли са? С какво и защо? Имате ли приятели с различна вяра?

-Според мен са различни. Има един такъв пример, описан в житията, който ще цитирам по памет. В него се разказва за един прекрасен и мил овчар, който цял живот правил добрини, хранил бедните, грижил са нуждаещите се и помагал винаги на съседите си. Когато починал негови съселяни го сънували. Оказало се, че добрият овчар е в ада и страда. Те били истински озадачени и потърсили духовен съвет от един православен монах, който се славил със смирението и благочестивия си живот. За изненада на съселяните монахът им разкрил, че въпреки доказаната през годините добрина на овчаря, в душата си той бил невярващ и, въпреки че никога не го показвал, вътрешно се присмивал на църквата и християнството. Затова и след смъртта му Бог не приел душата му в рая. Това е един обикновен пример, който обаче разкрива много за връзката между вярата и добрите дела.

Да, разбира се, че имам приятели с различна вяра. Това са всички тези, които всъщност нямат дейна вяра в нищо. Или иначе казано – хората без устои, живеещи ден за ден и съвсем не се замислят, че смъртта не е края, но е точно обратното – тя е началото. Тези хора съвсем не са лоши. Познавам доста такива, които са ми близки, но не мога да им говоря за вярата, защото и да го сторя няма да ме разберат.

Антихрист? Има ли го? Когато четох книгата на моменти ми беше страшно – фактът, че времето днес е негово ми звучеше и ми звучи ужасно реално. Технологиите, които ни правят зависими и лесно проследими от всекиго; липсата на комуникация между хората „очи в очи“; предизвиканата промяна в морала и поведението на хората; изменението на ценностите… Всеки става самостоятелна единица, играеща по правила, противоположни на Божите заповеди?

-Антихристът ще реален човек, който предстои да дойде с огромна власт в нашия свят и, който ще промени всичко до неузнаваемост. Да, това, което казвате, е така. Ние, живеещите в днешно време, доброволно сме станали много уязвими с тези умни технологии. Съжалявам, че на някои ще прозвучи сигурно тъжно, но християнството не обещава да има мир и благоденствие на тази земя. То е устремено към небето, към живота, който предстои след раздялата на душата с тялото. По тази причина неправдите, болестите, войните, страданията и изобщо всички предстоящи апокалиптични събития в света, които е нормално да сковават от страх душите на всички хора, не могат истински да изплашат християните!

А как ни променя настоящата ситуация – времето на Covid-19? Ще ни върне ли към духовните ни начала и как?

-Възможно е да ви разочаровам, но моето мнение е, че този вирус бе пуснат в света с една тънка, но съвсем ясна цел – да се провери готовността на човечеството за всеобщо подчинение. И това не е конспирация, защото болестта е реална, коварна и много опасна. Но все пак, съгласете се, че такива ограничителни мерки в световен мащаб никога досега не бяха прилагани в човешката история! Който е чел Евангелието и Откровението или пък дори и само „Антихрист“ знае, че тези неща трябва да се случат преди да се промени и универсализира политическата система в света. За да може, когато новият господар поеме цялата власт да няма истинска и реална съпротива.

Не знам дали едно такова събитие може да ни върне към духовните ни начала, но наистина има и такава посока. Защото, в контекста на болестта, без да омаловажаваме смъртните случаи, трябва да признаем и положителните тенденции. Хората се замислиха, че са наистина смъртни! А това, особено за европееца и за западния човек като цяло, винаги е било тема табу. Поради опасността от разпространение на заразата случайните връзки, изневерите и авантюрите рязко намаляха. Милиони хора потърсиха корените и устоите си в семейството, в родината и в нацията. Изпита се и се провери истинността и силата на приятелствата. Прекратиха се публичните изяви на хомосексуалистите – т.нар. гей-паради. Природата си отдъхна за кратко от поголовната експлоатация. Въздухът се изчисти. Забави се изчезването на някои животински видове.

„Не е задължително пътят на смелите да е осеян винаги с победи“. Вие как успявате да преодолеете ситуациите, в които не сте победител?

-Така е – не е лесно. И аз съм човек и аз страдам. И това се случва предимно когато се появят здравословни проблеми, но още повече това важи за случаите, при които се сблъсквам с омразата и предателството. Случвало ми се е дори, макар и за кратко, да се отчая. Но никога не губя вяра. Моля се, търся помощ и подкрепа от Господ и тя, макар и понякога да закъснява, винаги идва. Тук е разковничето за вярващия човек. Всеки православен християнин знае, че не е сам в този свят. И това е самата истина. Често ми се е случвало например да не ми е удобно да моля Бог за някои неща, защото са твърде дребни и незначителни, но тъй като все пак не спирам да ги мисля и вътрешно да се надявам някак да се разрешат, Той снизхожда и ми помага и те се случват точно така както съм ги искал. В такива моменти обаче е много важно човек да се смири и да благодари на Бога и в никакъв случай да не си помисли, че Бог му е помогнал поради някакви негови заслуги.

Човек трябва винаги да се носи смирено и да помни, че Бог бди над него, но не се намесва в решенията му, за да не отнема свободата му. В момента има изключително интересен филмов сериал, който се казва „Озарк“. Не го препоръчвам на хора, които са чувствителни. Но все пак факт е, че сериалът е много успешен. Съвсем накратко – във филма става дума за малко, но съдбоносно решение, което главния герой взима и което толкова бързо променя целия му живот, че зрителят остава смаян. Без да осъзнава, подлъган от придобиването на лесни пари, това решение доброволно поставя героя в ръцете на мексиканската мафия, която разпространява наркотици в Щатите. Животът на неговото семейство е в опасност, то се преплита със семейството на един американски скромен пастор, който прави крачка в страни от правия път, с намерение, че ще получи голямо дарение за построяването на нов храм. Скоро след това обаче осъзнава вината си и се разкайва, но последствията не могат да го подминат. Той заплаща грешката с живота си. Едно изречение ме впечатли много в тази сцена. Когато умираше този пастор каза, че е усещал, че тези обещани му пари за нова църква не са чисти, но въпреки това се е поддал на изкушението, а човек никога не трябва да се поддава на изкушението, когато знае от кой дух идва. Много хора загубиха животите си покрай невинната постъпка на главния герой и именно тук е силната част на филма, че въпреки цялата тази смърт около него той всъщност остана невинен до края. Той е изключително добър и миролюбив човек, чийто живот просто се стече в грешната посока. Подобно на престъпните герои на Достоевски, героят истински страдаше заради злото, което неволно сееше по пътя си, но вече нищо не можеше да стори, за да промени събитията. Тук интересното, което според мен режисьорът постоянно се опитваше да ни внуши, е че всички решения в живота ни са изключително важни. Дори и най-малките и незначителните, защото няма решения без последици. Разказвам Ви за този сериал, защото той е един прекрасен пример, от който може да се поучим: да мислим много преди да кажем каквото и да е и да внимаваме повече над мислите и чувствата си вместо после да се мъчим да поправяме грешките.

Какви хора сме българите? Какво ни липсва?

-Вярвам, че като народ сме добри хора. Въпреки, че съм получавал няколко пъти нож в гърба от хора, на които съм помагал продължавам да вярвам, че като цяло сме добри хора. Както и че всички хора по земята са добри. Лоши са греховете, които ни владеят, не нашата природа. Мога да изброя доста неща, които ни липсват като българи, но сякаш най-фрапиращите са липсата на смелост, доблест, любов и милосърдие.

Кое е това, което ще запази българската ни идентичност?

-Българската идентичност може да бъде запазена и тя ще бъде запазена чрез нашите прекрасни народни песни и танци, носии и особено чрез запазването на езика ни. Не трябва да допускаме нови чуждици да навлизат в него и да го замърсяват. Езикът, също както вярата, трябва да се пазят чисти, за да устоят на днешния дух на времето, който, за съжаление, унифицира и обезличава всичко.

А трудно ли е да пишете за България, живеете със семейството си в Англия?

-Писането за България, при положение че не живея в нея, е трудно от политическа и икономическа гледна точка, защото колкото и да следя нашите новини неминуемо губя усет за ежедневната атмосфера. Но тъй като романите ми са предимно богословски и философски тази отдалеченост от България не ми пречи в прекия смисъл на думата, защото вечните въпроси и ценности като вяра, любов, истина, свобода, справедливост и т.н. не се ограничават с място, а са състояние на духа.

Призванието Ви е да пишете, но какво е хобито Ви?

-Нямам хоби. Като баща на три деца се стремя, когато имам свободно време, да прекарвам повече време с тях, защото това е едно от най-ценните и хубави неща в живота. Но, за съжаление, не винаги успявам.

Как разговаряте с децата си – като с възрастни или с мисълта, че проблемите трябва да им бъдат спестени?

-Според конкретната ситуация. По-често се опитвам да им спестявам лошите неща, на които ставам свидетел и които ни обкръжават, но не винаги това е възможно. Например наскоро загубих моя баща. Това беше изключително печално събитие за мен, което нямаше как да им го спестя. А те много го обичаха и истински се разстроиха.

Коя е Вашата книга, но от друг автор?

-Въпреки, че пиша художествени книги и предполагам, че очаквате да посоча някоя такава ще кажа, че на първо място в моя списък е Светата Библия. Но понеже самата Библия собствено не е една книга, но е сборник от много книги, за да бъда по-конкретен, бих казал, че това е Евангелието, като веднага след него е Псалтира.

Оставяте чувството за благост и спокойствие. Вие като какъв човек се определяте? Случва ли Ви се понякога да сте нетърпелив и избухлив, какво си казвате в подобни моменти?

-Не знаех, че така. Не се считам за благ и добър човек. Да, мисля че ми се случва да проявявам нетърпение и то, за мое съжаление, е често. В подобни случаи си казвам, че трябва да се успокоя и да не се ядосвам и започвам да си представям какво би казал и как би реагирал на мое място някой конкретен светец. Това много ми помага. Смирява ме и ме кара да утихвам.

Мисля, че съм антисоциален, скромен и притеснителен. Но също и като човек изпълнен с вяра и надежда в Бога.

Има ли определение за добър човек? Какво е Вашето?

-Мисля, че да. Добър човек е този, който живее така, че с присъствието и действията си носи любов, мир и утеха на тези около него. Такъв човек, когато напусне този свят би оставил съжаление и болка в околните, че вече го няма. За мен добрият човек по презумпция е християнин.

 

 

 

 

 

Коментари

comments