P.S. ЗА ЕДНО НАЧАЛО

0
534

«България рядко е тема в руските новини, особено когато става дума за култура и съвременно изкуство, а новите книги са винаги повод за някаква, макар и малка, промяна. Ето тук, между тези сини корици, има текстове на 11 български автори и всеки един от тях е повод за такава промяна и за среща на някоя руска сцена.» Това са, по памет, думите на к.ф.н. Елена Соловьева, един от гостите на презентацията на сборника «Съвременна българска драматургия». Те прозвучаха след като някои от пиесите бяха вече представени пред аудитория от българисти, театрали, студенти, дошли, макар че четенето се състоя точно в деня на техния студентски празник – 25 януари.

Какво предизвика любопитството им? Може би възможността да чуят тектовете, създадени за сцена, а не за прочит, макар че идеята сами да ги прочетат не им бе чужда, защото екземплярите на сборника се изчерпаха за броени минути.

Привлекателно за мнозина бе гостуването на з.а. на РФ Арина Нестерова, позната от работите си в ТЮЗ (Театър на младия зрител в Москва) и то в режисурата на Кама Гинкас и Хенриета Яновска върху текстове на Пушкин, Чехов, Булгаков, Островски, Уайлд… Актриса с чувство за хумор, усет за гротеска и голямо любопитство към всичко ново. Това я предизвика да дойде на представянето на сборника и да прочете «Бяло върху бяло» и «Двама», разкривайки пиесите по свой, авторски начин.

Много личен прочит на «Планетата на дядовците» направии  преводачката-българист Мария Белова, която от години преподава в Московския държавен университет и има определен интерес към произведения, насочени към млада аудитория. За нея важното в тази пиеса, че тя не се бои от теми-табу, не само за деца, а и за мнозина възрастни, теми като смъртта. Смърт, любов, срещи и раздели, това са вечните теми на световната драмaтургия, но прочитът в Библиотеката «На Воробьевих горах» показа по колко различен начин те се интерпретират от съвременните български автори, какво привнася към тези теми времето на високите технологии, което прехвърля моментално информацията, но «белият шум» между хората става все по-силен и пречи на общуването.  Дали затова монолозите стават все по-чест авторов подход, дали това не е причината “Мадам Мисима” и “Речта на селския кмет” да звучат така лично и интригуващо.

При представянето в Москва стана дума и за биографиите на авторите, но само бегло, важното беше да се чуе словото, да се усети неговата самостоятелна сила, индивидуалност, която въздейства  без декори, осветление, костюми и прочее. И пиесите в сборника се оказаха достатъчно интересни в този си вид: Арина Нестерова на шега спомена, че прочела по-големи фрагменти от набелязаните, защото самото слово не й дало да спре. И тук е мястото да се споменат преводачите: Антонина Тверицкая, Валетина Ярмилко, Даря Денисенко, Ива Младенова, Мария Белова, Мария Ширяева и Светлана Тютюнджиева. Различни по възраст и опит, всеки от тях е подходил не буквално, а творчески и по своему драматургично към текстовете.

Сборникът е втора част, защото 14 години преди неговата публикация, Българският културен институт прави първата си драматургична колекция. В съвкупност, това са двайсет пиеси, които са на разположение в библиотеки и театри. Първият сборник отдавна е библиографска рядкост и някои от пиесите са в репертуарите на руските театри, други тепърва се обсъждат за постановки.

Нaвсякъде е сложно на новата пиеса да стигне до сцените, особено, когато става дума за преводни текстове. Това предполага волята на много хора и институции, в конкретния случай Българския културен институт е подкрепен от Министерство на културата, от издателство «Изток-Запад», от автори и преводачи, от театри като «Электротеатър Станиславски» и Библиотеката на «Воробьевих горах». Вече се знае, че сборникът ще се популяризира по време на Russian Case на 25-то издание на фестивала «Златна маска» и това ще предизвика нови прочити, а защо не и постановки на тези текстове. Прочитът в петъчната вечер на «Воробьевих горах» ни убеди още веднъж, че усилието си струва.

 P.S.

В двата тома «Съвременна българска драматургия»  на БКИ Москва са публикувани текстове на: Георги Гсподинов,  Димитър Динев, Димитър Касабов и Йордан Славейков, Елена Алексиева, Елин Рахнев, Здрава Каменова, Константин Илиев, Майя Праматарова, Малин Кръстев, Оля Стоянова, Румен Леонидов, Стефан Цанев, Теодора Димова, Христо Бойчев, Цветан Марангозов, Юри Дачев, Яна Добрева. Ако към тези издания на БКИ в Москва  се добави и Радичковият сборник «Опит за летене и други пиеси», в който са отпечатани преводите на знамените българистки Ника Глен и Мира Михелевич на «Януари», «Опит за летене», «Суматоха» и Лазарица», портфейлът на издадени драматургични текстове на БКИ на руски език става внушителен. А серията продължава…

 

Майя Праматарова

Коментари

comments