ВАЛЕРИЙ ЛЕВЕНТАЛ. ЖИВОПИС В ТЕАТЪРА И ТЕАТРАЛНОСТ В ЖИВОПИСТА

0
285

С “Война и мир” и особено с “Хованщина” на Борис Покровски, операта представя на няколко задгранични турнета пред европейската музикална публика и специалисти високото ниво на своето художествено творчество.” (от сайта на Софийска опера).  Художник и на двете опери е Валери Левентал (1938-2015), чиято изложба неотдавна се откри в Бахрушинския театрален музей в Москва. Освен в България, художникът работи в Германия, Гърция, Австрия, Щатите, където живее и преподава през последните години на живота си.

Изложбата му в московския театрален музей върна към работите му, които са над 30 само в Болшой театър. Общо са над 150 — сред тях са представления в Театъра на Малая Бронная, Московския художествен театър, Музикалния театър «Станиславски и Немирович-Данченко».  Като работи с Ефрос, Плисецка, Виноградов, Покровски, Ефремов, Брянцев, Плучек, Товстоногов Левентал създава образци в сценичните прочити на Чехов и Гогол, Прокофиев и Шчедрин. Любопитно е колко различно той чете образа на една и съща пиеса като «Три сестри» – тя е една в работата му с Ефрос и друга в постановката с Олег Ефремов. Обединяващо е само чувството за мащаб, култура и някаква иронична поетичност. Левентал е автор не само на пространствените решения, а и на костюмите, които за него са част от цветовата и смислова партитура на спектакъла и не могат да бъдат поверени на друг художник.

Той много пъти се обръща към Чеховата “Вишнева градина”, и не само в Русия, а и в Япония и във Финландия. Левентал не се бои от предизвикателства и когато двамата с Ефрос правят „Вишнева градина“ в театъра «На Таганка», театър на аскетизма и строгата поетичност, той предлага ярко театрално решение, напълно в духа на собственото си възприятие за сценично изкуство. Разбирането за поетиката на Чехов при него идва чрез Ефрос, който го чете като магически реалист. И това е нишка, която Левентал опитва да прехвърли към Ефремов, с когото също прави «Вишнева градина» — кьм тази творба sа насочени мислите на Ефремов в края на живота му, той чувства, че нещо недопрочетено е останало, може би защото е тръгнал към автора като към реалист. А при Ефрос персонажите на Чехов са колкото тук на земята, толкова и отвъд, колкото хора, толкова и клоуни — не случайно. Левентал ги разпoлага на нещо като бял хълм сред надгробни кръстове.

Театралното изкуство е летливо, то е живо само, докато се играе представлението и после остават смътни следи под форма на ескизи за костюми, рисунки, макети. Впрочем, при Левентал, благодарение на неговата живописна нагласа, тези следи се възприемат и като самостоятелни творби, които надскачат конкретните сценични проекти.

В свое интервю, Левентал сам формулира типа театър, който обича: « Харесвам сложния, многослоен театър, който не се поддава на бърз анализ». В този смисъл той представлява изкуството, което тръгва през 60-те, и в киното, и в театъра, изкуство, което доверява на зрителя, че може да прави сложни асоциации и аналогии, може да вниква в режисьорските алюзии и същевременно  поражда плач и съчувствие.

Левентал е феноменален руски художник, сценограф, педагог, професор. И, ако за българските му спектакли се наложи известно проучване (благодаря на Елисавета Маринова и Весела Груева), постановките му в «Ла Скала» и «Комунале» са отбелязани във всяка негова биография.

Последната му театрална работа отново го връща в Болшой театър — това е операта «Историята на Кай и Герда» (2014 г.). През 2016 г., почти година след кончината му, на Болшой са предоставени и рисунките му за декора към балета «Дон Кихот».  Красиво многоточие към един живот, който продължава в момента чрез изложбата на улицата, наречена на името на големия руски театрален колекционер Бахрушин.

 

Майя Праматарова

Коментари

comments