СЪРБИЯ – ПОСЛЕДНИЯТ БАЛКАНСКИ РУБЕЖ НА РУСИЯ?

0
678

Помпозното посрещане на руския президент Владимир Путин в Сърбия трябваше да илюстрира думите на президента Александър Вучич – „…ние сме малка страна,  но надежден партньор“. Със 7-те си милиона жители и без сянката на бивша  Югославия, Сърбия изглежда малка. Но залозите, с които играе, изглеждат прекалено големи. В покера това се нарича блъфиране, но в политиката понякога и грамчетата имат цена. Искрена ли е Сърбия в привързаността си към Русия?  Вярва ли действително Русия, че Сърбия е нейният стратегически партньор на Балканите? Особено след горчивия опит със Слободан Милошевич.  А какви стратегически позиции  държи Сърбия в района на Западните Балкани? Предишната визита на Владимир Путин в Белград преди  5 години беше по повод 70-годишнината от освобождаването на Белград от хитлерофашизма. Какво означава сегашната визита на руския лидер? Спасителна жилетка за Александър Вучич преди изборите? Или напомняне, че Русия е със сърбите, който и да е на власт?

Самолетът на Владимир Путин  бе ескортиран над Сърбия от подарените от Русия изтребители Миг-29. Очаква се скоро Сърбия да получи още 6 Миг-29, модернизирани до поколение 4+ с таван до 2030 г., с което те ще станат общо 10. Белград очаква и още 4 транспорти хеликоптера  Ми-17 и четири бойни хеликоптера Ми-35. Макар и не нови, те, заедно с противовъздушния комплекс С-300, попълват бойния арсенал на страната, като затвърждават военните връзки  с Русия. Очакват се и 30 модернизрани руски танкове Т-72, както и 30 бронетранспортьора BRDM-2. В пакета от намерения е и бъдещето на руския Хуманитарен център в Ниш, за който Кремъл иска дипломатимески статут. Западни източници обаче твърдят, че той е шпионски център.

Председателят на „Газпром“ Алексей Милер заяви, че подписването на Меморандума за разбирателство по проекта за разширяване на газохранилището „Банатски двор“ на практика означава, че е взето окончателно инвестиционно решение. Сръбският президент Александър Вучич заяви, че Белград би искал да получава  руски природен газ през България, а руският президент Владимир Путин разсея съмненията, че няма възможност  да се напълни втората тръба от „Турски поток“  с обем от 15.75 млрд. куб. м газ, какъвто е капацитет и на другата тръба  през Черно море – за вътрешните нужди на Турция. За изграждането на 403-километровото трасе на територията на Сърбия и инфраструктурата, Русия е готова да инвестира 1.4 млрд. долара. Проектът обаче зависи от това доколко някои страни- членки на ЕС ще  съумеят да защитят суверенните си национални интереси, поясни Владимир Путин. Намекът замина към София. Руските инвестиции в Сърбия сега са около 4 млрд. долара. Взаимният стокообмен през миналата година се е увеличил с 2.2 % и е достигнал 1.9 млрд. долара. Руските държавни железници също смятат да инвестират 230 млн. долара в местно жп трасе в Сърбия с дължина 210 километра, както и в разширяването на диспечерски пункт към него. Подписани бяха общо 21 руско-сръбски споразумения за сътрудничество.

В отношенията Русия – Сърбия са намесени общата  история, православието, икономически прагматизъм, политика и малко геополитика. Топлият коридор Москва – Белград се развива по хладната външна среда в Европа и на Балканите, където бившите съюзници и партньори на Кремъл влязоха в НАТО и ЕС. Някои от тях обаче, като Унгария, Словакия и др., ревизираха острия си завой и предпочитат да са в европейските съюзи, но да поддържат балансирани отношения с Русия. В това число е може би и България, където проруските настроения са също вътрешнополитически фактор. Владимир  Путин упреква НАТО, ЕС и САЩ, че нарушават принципа на непрекъснатост на сигурността, като чрез конфронтацията с Русия се опитват да създават нови граници на разделение в Европа. Кремъл не е в състояние да  възпрепятства естествения стремежа на бившите си съюзници и партньори да развиват отношенията си с европейските структури, но не крие недоволството си, че това се случва с политика на санкции и опити за изолиране на Русия от европейската сигурност. Ние не сме съгласни с онези, които смятат, че Русия няма място на Балканите, подчерта отново преди месец руският външен министър Сергей Лавров. Очевидно е,че Русия вече не разчита  само на „братските връзки и духовната близост“ и се опитва по-енергично да играе в района на Балканите.

Макар и да не може да влияе пряко върху ситуацията в Косово и проблемите около Македония, Русия все пак има лостове да възпира и пренасочва интереси. Признаването на Косово и на новото име на Македония все пак зависи и от страни като Турция и Гърция, които макар и колебливо, също играят между САЩ и Европа с „руската карта“.

Играта на Сърбия – „тука има тука няма“,  между Европа и Русия едва ли може да продължи дълго. Всъщност Сърбия сега качва цената си. Отделен е въпросът дали Европа ще иска да я плати или ще остави Белград на граничната полоса. Ключовият въпрос е и дали Александър Вучич и неговата Прогресивна партия ще останат на власт и дали руският орден „Александър Невски“ няма да е за почетното му изпращане. Вучич успя да мобилизира 75 000  привърженици да приветстват руския лидер. Владимир Путин е най-популярният лидер в Сърбия  с 58 % рейтинг на одобрение, следван от Ангела Меркел с 42 %. Да, но Путин остава, а Меркел си отива. Освен това, в Европа предстоят избори. Накъде ще завие европейската политика, е труден въпрос. А и  дали САЩ няма да решат, че Балканите също ненужно и прекалено ангажират вниманието им. Европа сама не може да се справи с балканските проблеми, изправена срещу влиянието на Русия. Така че руският ескорт на балканската сигурност засега остава.

В този дух действията на косовските власти приличат на паническа атака. Дали цената на привличането на Сърбия към ЕС няма да  е за сметка на отстъпки по косовския проблем? Дали на президента Доналд Тръмп, който реши да изтегли американските части от  Сирия, няма да му хрумне да се оттегли и от някои от ангажиментите на Балканите? Затова, може би, властите в Косово се опитва да заемат позиции, с които после да търгуват. Така че е прибързано да бъде отписвана Русия от Балканите. Или по-скоро е невъзможно.

Колкото до Сърбия – тя прилича на последния рубеж на Русия, но и на Европа. След Македония, тя иска и Сърбия на своя страна. Тегленето на въжето продължава. Кой ще я придърпа? Или тя ще бъде оставена в червения кръг – в ЕС, но извън НАТО и близо до  Русия. Иначе Владимир Путин получи още една балканска овчарка /шар планинец/ в колекцията си.

 

 

Коментари

comments