СОФИЙСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ РАЗКАЗВА РУСКИ ПРИКАЗКИ

0
240

Шедьоври на руската класика ще звучат в зала „България“ на 24 януари 2019 г. Концертът на Софийската филхармония е под диригентската палка на маестро Карло Тенан, с участието на Националния филхармоничен хор и любимката на родните меломани – цигуларката Божидара Кузманова. Тя ще представи Концерт за цигулка и оркестър в ла минор на Александър Глазунов.

„Сбъдната мечта… концертът за цигулка и оркестър на Глазунов е романтичен, красив, пълен с цветове и тембри, нежен, пълен със страст и радост…. щастлива съм да го изпълня с любимата ми Софийска филхармония!“ – написа Божидара Кузманова в социалните мрежи.

Софийската публика познава и аплодира нейния стил, създал ѝ име на една от най-чувствените родни цигуларки.

Изпълненията на Божидара Кузманова   се определят от критиците като „изразителни и страстни, с разум, но и с чувства“. Тя не просто свири, тя ви кара да усетите вътрешната енергия на музиката в себе си. От няколко години преподава в Музикалното училище „Й.С. Бах“ във Виена и Виенската музикална академия.  Божидара е родена в Пловдив, живяла е в София, където завършва музикалното училище и заминава за Виена, където пък завършва университета за музика. Омъжена е за валдхорнист от Виенската филхармония и има  син. В момента свири на цигулка „Постилионе 1890“, но е свирила на повече от 15 „Страдивари“ и 7-8 „Гуарнери дел Джезу“.

Александър Глазунов (1865- 1936) е руски композитор от късния руски романтичен период, музикален педагог и диригент, който  след Болшевишката революция продължава е директор на консерваторията – до 1930 година, въпреки че напуска Съветския съюз през 1928 г.  Най-известен ученик на консерваторията от неговото време в ранните години на Съветския съюз е Дмитрий Шостакович.

Композиторът от малък е считан за гений. Роден е в Санкт-Петербург, син на заможен издател. Започва  да учи пиано на девет годишна възраст и да композира на 11. Глазунов рано получава международно признание.
През 1905 г. той е избран за директор на Санкт-Петербургската консерватория.

Ал.Глазунов и Шаляпин

Дмитрий Шостакович признава, че  има много непонятни, дори смешни неща по отношение на Глазунов.
Музикалното развитие на Глазунов е парадоксално. Той е приет като идол от националистическите композитори, които, с изключение на Римски-Корсаков, са до голяма степен самоуки и дълбоко недоверчиви към академичната техника. Първите две симфонии на Глазунов може да се разглеждат като антология на руски национални техники, както това правят Балакирев и Бородин; същото може да се каже за неговата симфонична поема „Степан Разин“ с използваната народна песен „Бурлаки на Волге“ и ориенталски мотиви като тези, в творбите на Могъщата петорка.

Още в началото на 1920-те той разбира, че полемичните битки между академизъм и национализъм вече не са актуални. Макар че той изгражда своите композиции на Руската популярна музика, техническото майсторство на Глазунов му позволява да пише на сложен, култивиран музикален език.
През 1896 г. е назначен за диригент на Руските симфонични концерти.

Глазуунов, Римски -Корсаков-карикатура от Паул Роберт

Случват се обаче и катастрофални провали, като този, през 1897, когато ръководи  премиерата на Рахманиновата Симфония № 1. Съпругата на композитора по-късно заявява – Глазунов като че ли да беше пиян по това време. Макар че това не може да се потвърди, не е неправдоподобно за човек, който според Шостакович държи бутилка алкохол скрит зад бюрото си.
През 1929 г., на 64-годишна възраст, Глазунов се жени за 54-годишната Олга Николаевна Гаврилова.  Осиновява дъщеря й  Елена (понякога я споменават като негова доведена дъщеря) и тя използва името Елена Глазунова.

Често атакувал „изследователите какофонисти.“ Но  от време на време се е чудил дали има вина за създаването на музикалния хаос. Веднъж, като разглеждал партитурата на „Прелюд към следобеда на фавна“ от Дебюси, той коментира „това е оркестрирано с много вкус… И си разбира от работата … Възможно ли е Римски и аз да сме повлияли на оркестрациите на всички тези съвременни дегенерати?…“

Изключително много се е грижел за студентите си в Консерваторията. Когато властите го разпитвали колко евреи учат при него, отговарял, че няма данни.  Еврейските музиканти са знаели, че той ще се застъпи за разрешително да живеят в Петроград. Благодарение на него, Яша Хйфец, Натан Милщайн и Миша Елман, са едни от многото, които успяват да дойдат и да учат.

Глазунов умира в Ньой сюр Сен (край Париж) на 70-годишна възраст през 1936.

Италианският маестро Карло Тенан започва диригентска кариера като асистент на сър Антонио Папано, маестро Мстислав Ростропович и Маестро Лорин Маазел. Тенан е дирижирал някои от най-престижните международни оркестри, включително този на Римската Академия „Санта Чечилия“, филхармонията на Токио, „Концертхауз – Берлин“, оркестрите на Майските музикални тържества във Флоренция, „Театро Комунале“ –  Болоня, Оркестър „Verdi di Milano“, Театралните оркестри на Манхайм, Марибор, Любляна, Инсбрук и Олденбург, „Театро Ла Фениче“ във Венеция, „Театро Масимо“ в Палермо и Брукнерския оркестър „Линц“. Той застава за първи път пред Софийската филхармония и заедно с нея ще представят още „Половецки танци“ на Александър Бородин и „Жар птица“ – произведението, което за една нощ превръща своя автор Игор Стравински в знаменитост.
(по Интернет )

Билети на цени от 12 до 25 лв са налични на касата на зала „България“, eventim, epay и ticketsbg.
https://epaygo.bg/epaygo/buying-a-ticket

https://mail.google.com/mail/u/0/#inbox/FMfcgxwBVMgHjmcNCPglpFTJgcPjtvSL?projector=1

 

 

Коментари

comments