Нагорни Карабах: ДЖОБНИЯТ КОНФЛИКТ, КОЙТО МОЖЕ ДА ПРЕГОРИ ПАНТАЛОНА

0
486

Нагорни Карабах само на пръв поглед може да изглежда „джобен конфликт“.  Той периодично подклажда амбициите на големите регионални играчи – Русия и Турция.  Той е резултгат от сталинското прекрояване на Кавказ, където логиката на политическото противопоставяне и баланси е съчетана с исторически  и етнически традиции и особености. Кавказ и Балканите много си приличат, но имат и една съществена разлика – Кавказ е опасно близо до стратегическите нефтени коридори и находища, докато Балканите са само транзитен коридор. В същото време, докато Балканите смениха мястото си на геополитическата карта, Кавказ е все още зона на стратегически баланси с взривоопасно съдържание.

Нагорни  Карабах е само един от „замразените“ конфликти по външните руски граници. Сблъсъкът е между двама стратегически съюзници на Русия, но не е еднакво верни на нейната политика. Азърбайджан е стратегически партньор на Русия в енергийната й политика, докато Армения е верен съюзник във военно-политическата й стратегия. Азърбайджан през последните години лавира с различен успех между Москва и Вашингтон, като зад гърба й стои и Турция заради езиковата, етническата, религиозната и историческата близост. Трудно е обаче на Баку да се оттласне от притегателната сила на Москва, с която я свързва обща история в една от най-могъщите политически империи. Армения, която неведнъж е била жeртва на агресия, винаги е разчитала на подкрепата на Москва. И сега в Армения има руска база.

Езиковата и религиозната близост между Азърбайджан и Турция винаги са били стимул и в културата, политиката. Сега Турция твърди, че Армения е „агресор“ и на страната на Нагорни Карабах се сражават кюрди. Това е болната тема за Турция. Истината е, че Нагорни Карабах е населен преобладаващо с арменско население. Сегашната демографска картина не знае никой, защото въпреки замразяването на кофликта след войната през 1994 г., въоръжените  инциденти с жертви  продължават да натягат обстановката и да предизвикват бежански потоци.

В началото на миналия век Нагорни Карабах е обект на кръвопролитни сражения между арменци и азърбайджанци. Даже по времето на британско-турската интервенция срещу Съветска Русия, областта  е разделен на две части. По-късно е обединена, но присъединена към Азърбайджанската съветска социалистическа рапублика като автономна област и република. Опитите на Арменската ССР да получи Нагорни Карабах под своя юрисдикция не дават резултат. По време на перестройката и в периода 1981 – 1988 г. автономната област е обхваната от протести с искане за присъединяване към Армения. През февруари 1988 г. е първият остър етнически сблъсък в гр. Сумхаит. През есента и зимата на същата година в градове на Армения и Азърбайджан са организирани погроми на етническа основа. Напрежението ескалира.

Танков мемориал край гр. Шуши, на 11 км. от Степанакерт в Нагорни Карабах

Азърбайджан организира икономическа блокада около Нагорни Карабах заради бунтовете и исканията за присъединяване към Армения. През 1991 г. Азърбайджан ликвидира автономията на Нагорни Карабах. Декември, същата година, след референдум, Нагорни Карабах се обявяваза независима република, която остава непризната и до днес. През 1992 г. започват военните сблъсъци на територията на Нагорни Карабах. Въпреки численото си надмощие, както и в техника и въоръжение, Азърбайджан губи войната през периода 1992 – 1994 г. с цената на над 20 000 убити, докато загубите от арменска страна са под 6 000. Естествено, зад гърба на Нагорни Карабах е Армения, а зад нея е Русия, която обаче ограничава продажбите на оръжия и за воюващите страни. Оттогава конфликтът е замразен с примирието, подписано на 5 май 1994 г. в столицата на Киргизстан – Бишкек.

През изминалите Азърбайджан разшири сътрудничеството си със САЩ и Турция във военната и енегийната сфера. През март 1995 г. Русия формира своя военна база в гр. Гюмри  – на 126 км. северно от столицата, като в Ереван също има руски гарнизон.

Сегашните сблъсъци са поредна заявка за преразглеждане на статуквото, като отразяват растящата амбиция на Турция за по-активно влияние в региона, възпирани от Русия. Газовите и нефтените находища в Каспийско море привличат интереса и на играчи извън региона, като САЩ, Великобритания, страни от ЕС. Въоръжен конфликт в близост до енергийните коридори и находищата на суровини обаче едва ли е изгоден на Русия, а САЩ едва ли ще допуснат Турция да разширява влиянието и позициите си в района на Кавказ.

Всъщност азърбайджанският президент Илхан Алиев представя военните сблъсъци като „вътрешен проблем“, но видимата подкрепа на Армения за властите в Нагорни Карабах не придава на конфликта вид на сбиване между футболни хулигани на азърбайджански стадион. Още повече след като и трите страни, замесени в конфликта обявиха частична и пълна мобилизация. Конфликтът само видимо прилича на джобен, като мести проблемите ту от едната, ту от другата страна. Той може да прегори джоба на външните играчи.

Коментари

comments