УЧАСТИЕТО НИ ВЪВ ВЕНЕЦИАНСКОТО БИЕНАЛЕ-с въпросителни, които търсят многопосочни отговори

0
1434

„ДА ЖИВЕЕШ В ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА“- е мотото тази година на биеналето във Венеция. Донякъде в смисъла на китайското проклятие, се очертава и нашето участие засега. Защото сякаш отношението към това участие е донякъде част от отковора, който търсят избраните български художници с кураторския  си проект наречен „Как живеем“. И този отговор би могъл да бъде: живеем все още някъде между модерността и традицията, в неяснота, а може би в противоречие с днештото си „аз“, несигурни в себе си без усещане за бъдеще време. Защото проектът „Как живеем“ като реплика на надслова на биеталето,с несъгласията, които събуди  и противоречивите оценки, сякаш бръкна по-дълбоко в пластовете на необговорената ни докрай национална същност.

Ден след като Министерството излезе с решението на комисията чий проект ще ни представя на Венецианското биенале, бе свикана пресконференция в Националната галерия. Обикновено пресконференциите са унило занимание. Експертите-обясняват умно и напоително своите проекти, журналистите полагат записващите се  устройства край високоговорителите, почти не задават въпроси и бързо комуникацията приключва. Този път обаче,физически се усещаше напрежение межуду медийната общност и хората пред микрофотите.

Като начало, вероятно причината бе предпоставена от дългото ни отсъствие от това най-представително културно събитие. Биеналето, което е мултидисциплинарно, е повече от 120 години сред най-престижните културни институции в световен мащаб. В него се участва на национален принцип с кураторски или с национални представяния. Организира се от частна структура със свои собствени правила. Тази организация се обръща към отделните държави с покана към съответната институция, която отговаря за културата. Тя има свободата да определи начин, по който да излъчи свои представители за участие там.
България има пет официални участия на Венецианското биенале: през 1942 г., през 1964-а, а през 1999-а участието ни с проекта „Важно съобщение“ на Недко Солаков и Яра Бубнова това участие е почти нелегално.
През 2007-а се участва с проект на куратора Весела Ножарова и творби на художниците Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев, създадени специално за вътрешния двор на Палацо Зорзи в центъра на Венеция.
През 2011-а за участие в Биеналето от българската страна са посочени художниците Греди Асса, Павел Койчев, Хубен Черкелов и куратора Джордж Лукс. Някои неясноти при избора им предизвикаха отворено писмо, подписано от представители на близо 20 институции и организации, представляващи на практика цялата художествена гилдия – с искане за ясни правила и прозрачност при определяне на националното представителство.


Сега, както сподели Екатерина Джумалиева, ръководител на Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“, за първи път е създаден статут за национално  участие на България в събитието. Финансирането от МК за Биеналето ще е около 500 000 лв. Това не е совсем достатъчно, а спонсори по нашите краища трудно се намират.

С тази предистория, заредена с въпросителни и съмнения, куражът на журито, с председател Аделина Филева, директор на Софийската градска галерия, е достоен за уважение. (проф. д-р Галина Лардева, декан на факултет „Изобразителни изкуства д-р Мария Василева, изкуствовед; 3. проф. д-р Орлин Дворянов, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“;   проф. д-р Чавдар Попов, преподавател в Национална художествена академия; д-р Кирил Василев, културолог, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“; Лора Атанасова, главен експерт в дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства”, Министерство на културата.)
Кураж, защото те, представете си, не се спират на  проект, който няма да им докара главоболия с предизвикателството си, макар до болка да отегчава, не ще събуди  да  съмнения относно традиционното ни схващане „как да покажем България на света“. Знаете-кукери, носии,чанове и пр.кавали и гайди. Видяхме ги в Пловдив. А ще се спре на един отворен за нетрадиционни интерпретации проект.

Вероятно трябва да се каже, че на този форум  въображението и неординерността, превръщането в спектакъл на диалога: минало- настояще, използването на Венеция като изходна гледна точка, е специфично и присъщо.

 

Какви са били другите? Проектите са били 24, доста разнообразни. На второ място в конкурса е класиран проектът „Изплъзваща се сигурност“ на Илина Коралова и „Ядрена зима“ на Петко Петков-Дурмана.
Предложението обаче те да се обсъждат всенародно и продължително, би означавало никога да не постигнем консеснсус и да не участваме. Изобщо, какво значи всенародно допитване по теми, които се отнасят до високо ниво на компетентност и оценка? Много обичаме да се позоваваме на т.н. допитвания, когато нещо ново се изпречи като проблем за решаване.“ Дайте народът да реши“е всъщност най-ретроградната гледна точка. Защото масовото мнение е консервативно и традиционно по условие. Нека никой да не се обижда. Но време е да  се научим да уважаваме и доверяваме преди всичко на авторитета на компетентното мнение.

Аторите на „Как живеем“ са художниците Рада Букова- живее и работи във Франция и Лазар Лютаков-живее и работи във Австрия. Кураторът Вера Млечевска живее в София, обучавала се е в Стокхолм след като завършва Националната художествена академия. Има научна степен доктор в БАН.  Има и над 20 реализирани кураторски проекти. Съсценарист е на филма „Ново село“, гост-лектор по фотография в НАТФИЗ. Всичко това малко дава обяснение защо тя вместо да скъси, увеличи дистанцията по отношение на разбирането на посланието на проекта.


Тя се опита да обясни какво значи съобразването с пространството и желанието за диалог чрез предметите и символите, които те носят, че материалите и материалността на предметите имат свой език, говори за модулността на проекта, и смисъла на   движението на самите модули- труден  преразказ на проекта  в бъдеще време, който тепърва  ще среща публиката, която ще е съучастник.

Трябваше да си представим нещо като визуален спектакъл на  сцената е на петия етаж на палацо Джустиниано Лолин, (palace justiniano lolin) сграда е от XIV в., недвижима културна ценност е и се намира на Канале Гранде. А това, което разбираме, че  ще се случва там, е постановка от различни предмети от съкло и плексиглас.

Явно материалите не са подбрани случайно,  стъклото произвежано във Венеция,  на остров Мурано е емблематично и само по себе си е и метафора на прозрачността, крехкостта и красотата, докато другият материал- прлексигласът, напротив- е символ на рециклираната реалност, на непрозрачността , както кураторът Вера Млечевска се опита да обясни. Проблемът е именно в обяснетията, които на пресконференцията бяха сложни и некоумникативни, и се създаде  дистанция  между конкретните питания и обтекаемите отговори.
„Подводни камъчета изкачат“ в комуникацията, призна и шефката на журито, Аделина Филева в последствие, която съумява търпеливо и  ясно   да преведе художествения език така, че да бъде разбран. Защото проектът, добре обяснен, дава много посоки на интерпретации и коментар, които са свързани с дннешното ни битие и като българи, и като хора. „Това е и един коментар на традицията“ каза Аделина Филева.
С което успява да ни накара да се замислим, доколко еднозначно реагираме, подведени от емоциите си.
Да не забравяме, че това, което ще видим, тепърва предстои, засега сме загубени в комуникацията  и важно е да пожелаем успех на проекта, като  сдържаме предварителните си коментари, защото „участието в Биеналето би трябвало да е национална кауза“, камза Аделина Филева и е права.  Време вече доверието в експертото мнение да стане доминиращо.  Както и да  да разберем, че е важно да показваме на света, че имаме и съвременна култура.

 

Коментари

comments