РОМАН ЗА СТЕНИТЕ МЕЖДУ НАС

0
113

Има такива книги. Които засядат за дълго в съзнанието, отварят заключени и спотаени пространства, като стар албум намерен на тавана, който не само ти разказва  вълнуваща история, но и подрежда пъзела на несъответствията и въжделенията на собствената ти душа.
Това е книга за Бургас. В известен смисъл обаче, всички ние носим в себе си частица от Бургас, град, в който междукултурното съжителство, конфликтно или не, е зададено по условие. Защото всички ние, тук, на Балканите, носим в  биографиите си поне една противоречива семейна история, в която звучат балканските неравноделни тактове на обща рапсодия, като белег и знак за възможно бъдеще. Затова е и книга, към която ще ти се иска да се връщаш отново и отново.
„Балканска рапсодия“ на Мария Касимова-Моасе.Представя ни я
Никифор Радев  

„Балканска рапсодия”, дебютният роман на Мария Касимова-Моасе, е колкото лична за авторката история, толкова принадлежаща и на всеки един читател, отворил книгата. Защото разказът за забранената любов между българката Мириам и мюсюлманина Ахмед в 20-те години на миналия век съдържа в себе си колкото фикция, толкова и реални исторически факти. „Балканска рапсодия” е част от каталога на издателство „Колибри”.

Едно от най-ценните качества на литературата е способността й в романизирана форма да предава инак трудносмилаеми исторически свидетелства от учебниците. „Балканска рапсодия” ни връща един век назад, по прашните улици на Бургас, такъв, какъвто никога не сме го виждали, където колелата на файтони са разкарвали местните, а момченца с барети са продавали лимонада и вестници. Романът може да се разглежда и като една изключително носталгична, черно-бяла картичка на Бургас, която авторката ще ви опише с познатия си четивен и нежен стил.

Рапсодията обаче нямаше да е балканска, ако действието на романа бе хвърлило котва единствено в Бургас. Главната героиня Мириам се влюбва в сирак, Ахмед, и след като семейството й не го приема за неин съпруг, заради религията му, влюбените потеглят към Истанбул, за да свият гнездо. Оказва се, любовта отново е движещата сила, защото именно тя променя съдбите на героите. Романът обаче не е любовен. Романът е за стените помежду ни, безсмисленото разделение, за предразсъдъците и сляпата вяра, за нежеланието да приемем другия такъв, какъвто е.

Най-отличителната черта на романа е балканският инат, вплетен дълбоко във всеки един от героите на книгата, независимо дали е с българско, гръцко, турско или албанско име; не само ината, а чувството за родова принадлежност, че камъкът си тежи на мястото. Привидно всички могат да живеят в синхрон и щастливо, съсед до съседа, докато някой не пристъпи чуждия праг, па макар и с любовни трепети – „Глава давам, Яна не давам”.

В голяма степен „Балканска рапсодия” е коренът на авторката Мария Касимова. Писателката признава, че героите в книгата имат своите прототипи, а възловите случки са действителни. Разбира се, всичко е пречупено през писателското й въображение.

Мария Касимова-Моасе завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Кариерата й на журналист започва във в. „Стандарт“, където пише за театър, кино и музика. Била е сътрудник на всекидневниците „24 часа“, „Сега“, „Демокрация“. Заемала е отговорни редакторски позиции в лайфстайл списанията „Едно“, ELLE, в „Капитал LIGHT” и е един от основателите на сп. НЕЯR. „Близки срещи със смесени чувства“ е първата й книга.

Никифор Радев

Коментари

comments