Сирия прилича на замръзнал, но разбуждащ се вулкан. Разместването на пластовете в световната политика води до прегряване в конфликтните точки, а остарелите механизми за регулиране на международните кризи отдавна вече не работят. Още преди разпада на Съветския съюз беше ясно, че поредицата от глобални и регионални споразумения за сигурността след края на Втората световна война вече не работят. В световната политика отново доминира военната риторика и на новородените ястреби им се привижда нова война. Ако с нещо беше забележителна 2015 г., то е с факта, че за първи път след края на Втората световна война политици в Съединените щати и Европа приеха за допустим нов мащабен военен конфликт. Бедата е, че където и да се случи, той лесно ще прекоси европейските граници.
Най-силно ще е разочарованието на източноевропейските страни, които с присъединяването си към НАТО и ЕС очакваха гаранции за сигурност и просперитет. Преди да са се сбъднали очакванията им, тези страни вече получават все по-голяма военна и съюзническа ангажираност и най-тежко чувстват върху гърба си последствията от кризите в глобалната политика и икономика.
Сега светът е въвлечен в нови очаквания. Задават се президентски избори в САЩ – държавата, която прие или си просвои ролята на свръхсила, но вече е очевидно, че сама все по-трудно ще е в състояние да я изпълнява. Съюзниците й са принудени сляпо да я следват, без самите те да знаят накъде ги водят американските интереси. Защото смяната на властта в Белия дом може да доведе и до промени в досегашните виждания за процесите в световната политика. През 2018 г. предстоят президентски избори и в Русия – държавата, която се нагърби с очевидно тежката задача да създаде нови баланси в световната политика.
Свалянето на иракския диктатор Садам Хюсеин доведе до обединяване на кризите в Афганистан и Ирак и пренасянето на възникналите проблеми далеч отвъд границите им. Натискът за последващи военни операции в Иран и Сирия можеше наистина да въвлече света в глобална военно-политическа криза.Така или иначе последствията върху енергийните пазари и световната сигурност от арабските пролети вече е налице. Полето на несигурност се разшири, зоните на световния тероризъм – също. Същевременно гаранциите отслабнаха, както и възможностите за влияние върху боричкащите се регионални сили. Оголи се един внимателно завиван в епохата на студената война проблем – религиозното противопоставяне. Появи се нов фактор в световната политика – ислямският фундаментализъм. Той раздели не само исляма отново на сунити и шиити, но и глобализиращия се свят на християни и мюсюлмани. С приемането на православните източноевропейци в католическия до този момент Европейски съюз се откри линия на обратно притегляне и разбирателство в християнския свят. И това леко затопляне може би ще е един от малкото позитивни фактори на настъпилите глобални промени.
Остава най-трудното – да бъде предпазливо оценена и приета новата роля на Русия, която тя си отвоюва в сложен период на отношенията в Евросъюза, а и между САЩ и съюзниците им. Може би следващите събития или историята ще отсъдят по-спокойно неотстъпчивостта на Кремъл относно лансираните от неоястребите военни операции в Иран и Сирия. На фона на кризата в Сирия и бежанската криза в Европа по-лесно можем да си представим какво щеше да се случи тогава. Резкият ход на Турция със свалянето на руския самолет показа колко по-дълбоки са линиите на нестабилност и непредсказуемост в световната и регионалната политика. Видимо е и как международните механизми за възпиране вече не работят, както впрочем и клаузите в межсусъюзническите отношения. И ако Русия, персонифицирана с управлението на президента Владимир Путин, е труден залък за преглъщане, става ясно че Турция, в лицето на Реджеб Таип Ердоган, може да се окаже заседналият залък в гърлото на сирийската криза. От политическото регулиране на сирийската криза вече зависи много. Както изходът от битката с ДАЕШ, така и по-нататъшното уреждане на кризите в арабския свят и Близкия Изток, бъдещето на американско-руските отношения, отношенията ЕС – Русия и новата роля на Кремъл в световната политика, която все по-трудно ще бъде подценявана или потискана. След разпада на Съветския съюз Русия беше наречена „Горна Волта с ракети“ и мнозина повярваха, че тя на колене ще чака извън нея да решат какво да правят с нея. Сега онези, които бяха повярвали сами на нарисуваното от тях, трябва да си преместят погледа от стената към прозореца, за да видят, че светът се променя. Управляването на света чрез раздробяване, разпад и образуване на кризи се превръща във все по-опасна тенденция – на картата се появяват забравени вулкани и самозабравили се лидери. А силите, които могат да ги контролират и усмиряват, също се раздробяват и колебаят. А това носи със себе си освен рискове и неизбежни промени.
Валери ТОДОРОВ
