ИЗКУСТВОТО Е НЕМАТЕРИАЛНА ЦЕННОСТ СЪЩО КАТО ЛЮБОВТА

0
134

„Ако към любовта се подхожда по материални и практични причини, то това не е любов, а нещо друго. Същото е с изкуството“…
С Минко Ламбов и Ана Топалова за любовта в живота и изкуството, за надеждата, че идеалите ще се върнат на мода, разговаря Божидара Димова.

Минко Ламбов е български композитор. Автор е на над 500 композиции и аранжименти в различни жанрове (поп, джаз, етно, класика, детски песни и много други).  Започва с фюжън групата „Брейнсторм“, започва да използва елементи на българския фолклор, създава „Икадем“ с Недялко Недялков, 2008 прави най-сериозния си проект „Shaka Zulu Orchestra“, етно джаз фънк,фюжън, уърлд мюзик. През 2011 г. създава сдружение „Еклектика“, което има за цел да развива и популяризира българската народна музика, да даде нов прочит на българския фолклор, да подчертае неговата красота и да го направи по достъпен за поколенията.

С Ани Топалова работят от 2011 и създават първата българска поп-опера „Рибарят и неговата душа“ по едноименната приказка на Оскар Уайлд и по либрето на Ана Топалова.  Ана Топалова, към  този момент работи като актриса и певица. Заедно започват да работят в различни формации изпълняващи джаз музика. Впоследствие създават собствена група, която получава името „Point of view“, защото започва да изпълнява кавър-версии на едни от най-известните поп-изпълнители в света.

 Божидара Димова:
 -Минко, точно на 14 февруари идната година в зала „България” с участието на Софийската филхармония ще бъде официалната премиера на Концерта ти за цигулка и оркестър № 1 „Кампоселиче”, който е посветен и написан специално за големия цигулар Светлин Русев. Става дума за нещо удивително, което е почти гранично като техника и реализация.

-Когато за първи път се „сблъсках“ със съвършенството на музиката, извиращо от пръстите на Светлин Русев и неговата уникална цигулка, носеща името „Camposelice” – Stradivari от 1710г., разбрах, че съм срещнал истинското съвършенство. Това беше поразяващо сливане  между човек и произведение на изкуството на най-възвишено, бих казал Божествено ниво. Е, нямаше как!  Исках и аз да участвам…(смее се) Единственият ми шанс беше да създам произведение за Светлин и неговата цигулка. Обадих му се и му споделих идеята, че искам да напиша концерт за цигулка и оркестър, посветен на него. Думите му бяха „Прекрасно! Никой не е писал концерт за мен! Много мило!“. Нямаше връщане назад. Написах го бързо. За няколко дни. Малко по-късно получихме покана от маестро Павел Герщейн да представим концерта в Русия с неговия оркестър в гр. Кострома. Световната премиера на концерта прозвуча на връх Коледа миналата година в гр. Кострома, със солист Светлин Русев под диригентството на Павел Герщейн с огромен успех.  Веднага след това получихме покана за запис на произведението с оркестъра на Българското национално радио, който се осъществи в началото на 2018  година. Отново солист беше Светлин, а продуцент на записа Марио Ангелов. Всичко това се случи в рамките на точно 10 дни. Общо взето това е предисторията на „Кампоселиче“.

Ани се включва:
-Той е много скромен, но аз искам да допълня, че на конкурса Морис Равел (световен конкурс за композитори б.а.) в раздел симфонични творби, не спечели голямата награда, но все пак след тройно отсяване  на над 300 произведения, международна комисия от професори от Яопония, Русия, Франция, Германия и Италия, присъди, че „Кампоселиче“ е  едно от 15-те най-добри произведения.

Минко:
-Това ми дава кураж. Всъщност на 14 февруари 2019г. ще бъде премиерното изпълнение в България. Вълнението ми за предстоящата премиера е наистина огромно. Изобщо не намирам думите, с които да го изразя. Това е като сбъднат сън. За мен най-великолепният цигулар на планетата, приятел и ненужно скромен перфекционист – Светлин Русев, ще изпълнява моя концерт в зала „ България“ с едни от най-талантливите колеги, оркестрантите на Софийската филхармония. Диригент ще бъде Саша Маккила от Финландия.  Вярвам, че това ще е един от най-вълнуващите мигове за мен. Разбира се, когато разбрах за концерта и че във втората част на програмата е предвиден за изпълнение Концерт за цигулка и оркестър на Чайковски, почти онемях. Чайковски е един от най-любимите ми композитори. Абсолютен титан в изкуството! И изведнъж в 90-ия юбилеен сезон на Софийска филхармония, на една и съща сцена, в един и същи концерт  -Концерт за цигулка от Минко Ламбов и Концерт за цигулка от П.И. Чайковски… Разбира се, споходиха ме мисли да се откажа. Или да се скрия за около месец- два в пустинята!…(смее се). Нали разбирате – концертът на Чайковски е едно от най-великолепните произведения, писани някога…  Благодаря на Светлин, Саша Маккила и директора на Софийска филхармония Найден Тодоров за доверието, което ми гласуват.

    • – Интересното е, че ти твориш в много жанрове. В края на миналата година бях на концерта по повод диска на „Shaka Zulu orkestra” в зала „България” и в бележките си писах, че „проектът е величествен, вълнуващ и достоен като културно послание към света”. И тук е мястото да кажем, че през този септември дойде новината за голяма награда за албума ви от Лос Анджелис. Каква точно е наградата и какво произтича от признанието за албума ?

-За мен това разнообразие е необходимост. От едното място се зареждам за работа в другото. Но колкото повече време минава, толкова повече разбирам, че класиката е онази необятност, онази любов, която не може да се сравни с друго. Навремето моят баща Кирил Ламбов (композитор и диригент б.а.) ми беше направил подарък – оригинални ноти с транскрипции на джазови импровизации на любимия ми Чик Къриа. Отгоре беше написал кратко послание в типичния си стил – „ В името на джаза и повече на Бах – от баща ти“.  Минах дълъг път, който ме е формирал като музикант, но вече мога да кажа, че наистина разбирам какво е искал да каже баща ми. Безкрайно  съм благодарен за това, което съм научил и продължавам да уча от него.

Ани:
-Промоцията на албума  Ethnopuzzlology  (игра на думи, която означава нещо като – науката за етническия пъзел), беше отново в зала „България“ с участието на “Shaka Zulu Orchestra”, Софийска филхармония под диригентството на К. Ламбов с Теодосий Спасов и хор „Космическите гласове“, с диригент Ваня Монева. Изключително благодарни сме на г-жа Светлина Терзиева, която към този момент беше директор на Софийската филхармония, че оцени високо нашата работа и ни даде възможност да разгърнем проекта.

Минко:
“Shaka Zulu Orcchestra” е част от мен, голяма любов, емоция, радост, споделена с невероятни колеги. Радвам се, че работата ни е оценена. Става дума за радио награди в Лос Анджелис, където на албума ни е присъдено първо място за фънк-фюжън албум.  Това дава възможност албумът тепърва да бъде промотиран и да се излъчва  по радио канали в цял свят. Надявам се от това да произтече нещо по-добро. Ще видим. Все пак  е огромно признание за проекта и за работата ни като цяло.

– През август това лято излезе и албума ти One week, който включва 7 пиеси за пиано в твое изпълнение?

-Това е най-минималистичният ми проект. Създадох го през 2012г. Той е много личен, бих го нарекъл интимен. Всяка пиеса е посветена на ден от една от най-специалните седмици в моя живот. Целият албум се роди и изпълни в рамките на тази вълшебна седмица! Това е една различна страна, която досега може би само съм загатвал в някои от другите си проекти. Разбира се, подобно творчество е немислимо без Ерато – музата на любовта. Моята муза от тогава до днес стои от дясната ми страна (поглежда към Ани). Тя ме вдъхновява в проектите ми, помага ми в осъществяването им и участва като съавтор и изпълнител в повечето от тях. Ани е автор на всички текстове, либрета и драматургични текстове, по които работя .

    • -Сезонът едва започва, а вече е зареден с изяви, както и цялата отминаваща година, която затваря един много плодоносен цикъл, мисля?

-На 12 и 13 ноември предстои участието ми в един проект с Врачанската филхармония, която ще изпълни творби от български автори. Там ще прозвучат части от поп-операта „Рибарят и неговата душа” и от детския мюзикъл „Дивите лебеди”. В края на същия месец ще бъда солист на оркестър „Симфониета” София. Ще гостуваме в Посолството на Турция, за изпълнение на „Вариации за пиано и оркестър по турска народна песен“ от баща ми Кирил Ламбов, който ще дирижира творбата си. Междувременно има и клубни участия в поп и джаз проекти с Ани.

-Ани, нека вметнем, че през месец май тази година се състоя и премиера на радиоверсията на „Рибарят и неговата душа”, чието либрето е твое, в БНР.

-Много сме щастливи, че поп-операта продължава своя живот, който вярваме ще е много дълъг. Благодарни сме на колегите от БНР за това, че оцениха високо нашия труд и ни дадоха възможност, така да се каже, да архивираме това мащабно произведение. Работата по този проект винаги ни носи голямо удоволствие, всеки път откриваме още и още в него. С радост бихме работили отново с БНР, което остава единствената институция, опитваща се да запазва и подкрепя българските творци.

 

-Минко се включва:
-Искаме да благодарим специално на Даниела Манолова, която беше редактор на радио версията.

    • -Какво още да очакваме от творческия ви тандем?
        • Минко:
        -Добрите новини са, че от Русия има запитване от известен балетмайстор, който иска да постави балета ми „Буря”, който е по едноименната пиеса на Н.А. Островски и разбира се, либрето на Ани. Надявам се много да се получи нещо добро, защото това е може би най- красивият ни, некомерсиален проект, което го прави абсолютно невъзможен за реализация в България на този етап. Тук Културата се управлява от идеята, че „ако искат чалга да правят, но да изкарват пари.“ Това не е шега, а цитат. И всички засегнати знаем кой стои зад тези думи – сегашният министър на културата. Но за съжаление, това е посоката от много време насам.  Това разсъждение е твърде далеч от моите разбирания за изкуство. Затова засега ще опитваме навън. И разбира се, надявам се един ден да можем да се върнем обратно и да се развиваме и работим в страната си, което е наше голямо желание, но на този етап, невъзможно за осъществяване.
    • -За изненада продължаваш и с образованието си. Учудвам се откъде тази енергия и време за толкова разнопосочни дейности?
        • Минко:
        -Образованието в смисъл на задълбочени нови знания  е много важно за мен. Любопитен съм и не спирам. Сега съм в магистърски клас на маестро Георги Димитров по оперно-симфонично дирижиране в НБУ, което е моя сбъдната мечта. За мен той е жива музикална енциклопедия. Всяка среща с него ми отваря нова врата в музиката и винаги има още и още….. Старая се да съм добър “ученик“.  Така условно ще затворя „цикъла” на музикалното си образование като пианист, композитор и диригент. Преподавам различни музикални дисциплини на кандидат-студенти, а също и на деца, които се занимават сериозно с музика. Този вид работа също много ме зарежда.

– Всеки твой проект е свързан с участието и на други творци. В този смисъл става дума за екипна работа и очевидно владееш тази територия?

-В това отношение съм късметлия. Имам щастието да работя с едни от най-прекрасните музиканти в България. Разбира се те са ми и много близки приятели като: Светлин Русев, Теодосий Спасов, Ангел Демирев, Ивайло Звездомиров, Цветан Георгиев, Георги Георгиев, Станислав Панайотов, Димитър Стоев, Дилян Давидков, Милен Петров, Ненчо Балабанов, Мариана Попова, Стефан Владимиров, Ани-разбира се, Мариана Добрева – Велева, Станислава Христова, Весела Бонева, Александра Борисова, Йоанна Драгнева, Джони Илиев, колегите от Софийска филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, оркестър „Симфониета“ София, Симфониета Видин, Оркестър и хор на ДМБЦ – София, Ники Дограмаджиев, актьорът Димо Алексиев и много, много други приятели.

Минко, ти изреди толкова много хора, че сега разбирам защо Ани те нарече „виден общественик“ преди малко. Това има ли своето изражение и по някакъв друг начин, освен творческия?

Минко:
-Винаги съм се борил за правата на гилдията. За съжаление напредъкът е много труден, защото липсва адекватна комуникация с институциите, от които това зависи. Член съм на Съюза на българските композитори, член съм и на Управителния съвет на Музикаутор. Резултат в полза на авторите за сега виждам от действията на Музикаутор, но има още много неща, които е необходимо да се случат като: действащ закон за меценатството, закон за частното копиране, закон за хазарта. Това са все възможности за запълване на бюджета на МК, от които всички ние не се възползваме на този етап. Със заповед на Министъра на културата Боил Банов бях включен в работните групи по създаване на стратегия за българската култура като представител на СБК. Крайният срок в заповедта последно беше февруари 2018г. До този момент сме имали две срещи и отново нищо! Пак сме в задънена улица! Нищо ново не се организира. Имам усещането, че тази стратегия съвсем не е приоритет за управляващите! Даже съм сигурен, че е така. Това е много тъжно.

-Ани, какво е твоето отношение към този вид дейност на Минко?
– В началото силно го подкрепях. Седяхме по цели нощи, пишехме стратегии, борихме се за „правдата“ (смее се), но вече се поотдалечих от този вид ентусиазъм. Когато хората узреят, те ще поискат и съответно ще получат правото си на по-добро съществуване. Този момент ще дойде, но засега по-скоро назрява. В този смисъл, разбира се, хора, които да „бутат“ каруцата напред са нужни, но аз предпочитам да съм по в сянка. Предпочитам уюта на дома и фокусирането върху радостта от живота. Когато се наложи, разбира се, влизам в битката.

– Новината от теб е, че току що си завършила работа и по пиеса?

Ани:
-Да, това е една пиеса „посветена“  на самите нас.  Носи тривиално заглавие – „Бизнес план“. Става дума за абсурдите в живота на хората, които си вадят хляба само от изкуство, елитарно изкуство. Това е нашият живот, който не беше лошо да излезе наяве под някаква форма. Това е пиеса, възникнала от абсурда.Тя не дава отговори и решения.

    • -Кое прави нещата толкова абсурдни? Какво най-вече те тревожи?

 

    -Има един световен процес на изместване на Главното от неглавни неща. Това влияе на всичко.Този процес е отдавна утвърден, но… Започвам да се обнадеждавам. Чувствам, че има едно отегчение, едно  усещане за празнина от живота, живян в липса на идеали. Обществото ни първо заклейми наличието на идеали, после узакони липсата им. Но парите се оказаха една много скучен цел… Това натежава вече.
    • -Това обаче не те отказва да работиш с вдъхновение?

 

    -Бях се отчаяла малко от неприятната истина къде се намирам и че нищо не мога да променя, но след като почти три месеца се отдадохме за пръв път на  истинска почивка, виждам света по нов начин (смее се). Няма как да не се завърне човешката нужда от  идеала, от мечтанието, от светлината, на която принадлежим. Намирам живота, изживян в идеали за по-смислен от всеки друг начин да се живее. Идеали са нужни и в любовта и в изкуството и в работата и в обществото. Очаквам следващ етап от връщането на „мода“ на идеалите, но вече индивидуално и осъзнато за отделния индивид, който има истинска потребност от тях, защото му носи лична радост и удоволствие, а не масово и без да са „изцапани“ от политически намерения.  Достоевски казва: „Ако един ден стане така, че Истината се окаже извън Христа, аз предпочитам да остана с Христа.“ Това е толкова хубаво, че няма какво повече да се каже.
    -Все пак днес е нелогично да мислим, че изкуството не е вид бизнес, след като винаги е било. Разбира се, важно е да не бъде на всяка цена…

-Много ме впечатли фразата, която чух неотдавна от експерт в бизнеса, който искаше да ме „светне“ как да гледам на нещата, за да си улесня успеха. „В бизнеса излишните движения са забранени!”…Сигурно е точно така, но това звучи вулгарно, приложено към изкуството. А в България точно това се прави. Ние с Минко за щастие или не, правим точно обратното. Целият смисъл за мен се съдържа в тези „излишни“ движения.  Когато тръгваме да реализираме проект, не мислим за финансовия ефект. Не можем. А и не искаме. Защото фокусът се измества и тогава първопричината да Създаваш много поевтинява. Изкуството е нематериална ценност, също като Любовта. Ако към любовта се подхожда по материални и практични причини, то това не е любов, а нещо друго. Същото е с изкуството…Изкуството е трудно, изисква себеотдаване, което го прави изначално неподходящо за бизнес. Ние познаваме добре евтините механизми, които „продават “ по-добре изкуство. Но не ги използваме. Това е избор. Осъзнат.

    • -Така поставени нещата, ме карат да задам въпроса на какво разчитате, за да продължите да творите в тази наглед враждебна вам среда?

    -В територията, която обитаваме, има много талантливи хора. Все още има и невероятни капацитети във всяка една област. В нашите среди хората вече са уморени да режат и продават изкуството си на парче, всеки застанал на малката си сергия. От това нищо не излезе. Не станаха по-можещи, не станаха и по-богати. Ако трябва да финализирам резултата – направо са ограбени. Защото в България няма нито шоу, нито бизнес. Вярвам,че в този безнадежден вакуум, на фона на трагедиите и извращенията, които ни заобикалят, може да се зароди само едно – изкуство в най-чистата му форма. Изкуство като контра на всичко, като вик, като истинска потребност от усещането, че човекът е повече дух и все пак и въпреки всичко е част от Бога.  Нещо ми е станало и явно съм се превърнала в първокачествена оптимистка . (смее се).Мисля, че се заражда едно движение, срещу обидното опростяване на живота ни. Ние имаме нужда от „излишни“ движения!..Смисълът и щастието е точно в това. Талантливи хора се събират около нас, сякаш Господ ни ги праща. Минко е голямата енергия, която увлича. Ако каже, че следващият спектакъл ще е на Марс, той така го вярва, че започва  да го организира и никой вече не пита защо, а се търсят начините и подробностите как точно ще стане. В него се съчетават Овен и Скорпион и това го превръща в M Energy. Той умее да обедини най-доброто от най-добрите.

-Спомена, че предстои издаването на албум на друга ваша формация – „Point of vew“, където ти си солистка. Той ще включва кавъри на световни хитове на Стинг, Шаде и други известни изпълнители. Чака те здрава работа?…

    -Довършваме работа по този албум, с кавър-версии на едни от най-красивите и смислени парчета в поп и джаз музиката. Това е първият ни албум с неавторска музика. Той е за удоволствие и по свой начин с него изразяваме респект към онези, които са били наши вдъхновители.  Записан е с най-прекрасните и талантливи приятели – Минко, Ангел Демирев -китара, Иво Звездомиров- бас, Цветан Георгиев- дон Цеци – барабани. Това го прави много специален проект за мен, защото обичам тези хора и се възхищавам от моженето им. От всички тях се уча.Чувствам се благословена!

-На финала не мога да се въздържа да не спомена и едно изказване на Н.Пр. Наргиз Гурбанова, извънреден и пълномощен посланик на Р Азербайджан в интервю за Радио Фокус от август, че има една група, която е специална за нея в България, под ръководството на младия композитор и пианист Минко Ламбов, син на известния български композитор Кирил Ламбов. От думите й става ясно, че по време на отбелязване на празника Новруз е организирана етно-джаз нощ и е прозвучало изпълнение на мугам /бел. авт, мугам е вид традиционна азерб. музика/ с българска импровизация. Нейно Превъзходителство изразява надежда, че съвместната работа ще продължи. Явно предстоят още изненади?…”

Минко:
-Щастлив съм от работата си по този проект, защото обичам експеримента и запознаването с музикалните традиции на различни народи. Азербайджанската музика е една от най-красивите в света. Богатството ѝ е огромно. Те имат невероятни музиканти, от които може да се черпи истинско вдъхновение. А както казах по-горе, за мен е важно да се развивам непрекъснато. Искам да благодаря на Нейно Превъзходителство Наргиз Гурманова за прекрасните думи и за доверието, което ми е гласувала.

    • -И след всичко това остава да ми кажеш, че има и още?

 

    -Винаги има още! (смее се) Най-важното, което предстои  е написването на Концерт за пиано, цигулка и симфоничен оркестър. Преди това ще запишем един дуетен албум за пиано и китара с виртуозния музикант Ангел Демирев. Това е един аксутичен проект, който включва композиции на двама ни като автори и изпълнители.  Предстои запис на албум на Минко Ламбов квартет, който включва музикантите – Ангел Демирев – китара, Ивайло Звездомиров – бас и Цветан Георгиев – ударни. Засега е това…

С Минко Ламбов и Ани Топалова разговаря Божидара Димова

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

comments